БНТ, Екип 5 | 23.12.2010 | 10:21

Водещ: Вчера изтече новината за унгарския закон, който наистина стресна по някакъв начин Европа. Някакъв бърз коментар, г-н Лозанов, вие сте в процес на готвене на българския нов закон?
Георги Лозанов: Аз смятам, че българското общество вътрешният дебат, който все пак водим през всичките тези години, ни защитава от това да приемаме такива крайни…
Водещ: Няма да допуснете такива неща.
Георги Лозанов: Няма да допуснем, напротив. Общо взето това законодателство при всичките му трудности, в резултат на което сега то доста е загубило вътрешната си логика, не е имало тенденция към рестриктивност, а обратно, тенденция към либерализация.
Водещ: Вашето мнение.
Живко Георгиев: Не познава много добре унгарския закон. Това, което знам не е добър знак. Нека така да го кажа, в България такъв закон няма да има. Друг въпрос е, че в България подобен ефект може да се постигне и без закон.
Водещ: Преди, Марти, да чуем и твоето мнение, нека колегите да пуснат едно видео с хора, които участват в медийния пазар в Унгария и които са много притеснени от това.
Акош Тот, редактор във в. „Непсабачаг”: Ако се информира погрешно или небалансирано, ще се налагат глоби до 90 хил. евро. Такива високи наказания поставят под въпрос съществуването ни. И за да добиете още по-добра представа, ще ви кажа, че на кореспондента ни в Лондон не беше позволено да присъства на срещите на премиера Орбан. Вместо това ни казаха да ползваме текстовете на унгарската телеграфна агенция.
Водещ: Марти, ти си издател, продуцент, занимаващ се с много неща около медиите, как ти звучи едно такова нещо в 21-и век?
Мартин Захариев: Абсолютно абсурдно е. Но самите унгарци ми правят впечатление в последната година, че доста джаста-праста, с извинение за израза във вашето предаване, се разпореждат с медиите, защото те с една магическа пръчка през лятото обединиха тяхното БНТ и БНР без никаква предварителна процедура, която би следвало да се направи в един такъв момент под формата на одит, който да каже за и против една такава идея. С еднозначно решение на министър-председателя, забележете, на министър-председателя, а не на МС, те обединиха тези две медии и виждам, че със същия лесен похват сега променят и медийния си закон…
Водещ: Ние обсъждахме доколкото знам, в пространството имаше за обединение на радиото и телевизията…
Георги Лозанов: Продължава да има, но смисълът на обединението на радиото и телевизията по модела на добрите големи европейски обществени медии, да кажем Би Би Си, е с цел много по-голяма независимост и стабилност на тази обединена организация, а не с цел по-лесното й подчинение на когото и да било, на държавата. И с цел именно администрацията да стане услуга, а не да командва медията. Това е което се очаква да се случи от обединението, или ако не е обединение, други форми на реформа, която да дойде през закона. В Унгария, за съжаление, не знам защо забиха, както вика Мартин джаста-праста, в този много рестриктивен… Интересно е, защото това е повод да се огледаме всички ние как се движим по пътя…
Водещ: Да, и защото се случва в центъра на Европа и е малко стряскащо.
Георги Лозанов: Унгария винаги за мене е била една страна, която е носела демократични черти…
Водещ: Но нека да погледнем 2010 г., какво се случи в медиите. Като че ли започна със сливането на „Кейбълтели” и на „Евроком” в това лилаво и симпатично животно „Близу”, имахме продажбата на Би Ти Ви към Си Ем И, и напоследък се случи и продажбата на ВАЦ. Всъщност в трите случая чужди компании си продадоха дяловете на чужди компании.
Георги Лозанов: Вижте, позволявам си пак да се намеся, предполагам, че има много което да се каже от другите събеседници, но само да маркирам нещо много важно. Свърши една ера, тази година свърши. Тримата големи играчи чужди, Мърдок, Кираку и ВАЦ излязоха от играта. В продължение на две години, двама от тях тази година. Това беше пазарният бум, който създаде прехода в областта на медиите, когато пазарът и демокрацията общо взето бяха сигурни и тръгнаха да развиват мощни комерсиални институции в областта на медиите, които дадоха определен резултат. Това нещо под една или друга форма, разбира се без пазарът да губи своето значение, започва да се преформулира, тъй като вече медийната среда се готви за навлизането на новите технологии, когато старият начин, по който се продава съдържание ще бъде друг. И според мен тези, така да се каже ветерани на старата продажба на съдържания избягаха. Полека-лека се оттеглиха.
Водещ: Значи все пак пазар в България има на медии. Това, което мен ме интересува, г-н Георгиев, защо след като има доста широк пазар на медиите в България, от друга страна излезе статистика, че сме на едно от последните места по свобода на медиите? Нещо такова беше…
Живко Георгиев: Доста различни са двете измерения. Пазар има, и все повече има пазар…
Водещ: Но това са частни медии, свободомислещи, би трябвало да е така.
Живко Георгиев: И има риск да не остане друго освен пазарът. Т.е. медиите, които постоянно сме ги мислели в някакви други модуси освен пазарния, автономна четвърта власт, или пък средище на културен живот, на културни послания, културен форум, полека-лека си отиват в някой от тези модуси, или във всеки случай избледнява другият модус. Така че… навярно ще има възможност повече да говорим…
Водещ: Да, бих искал да продължим този разговор с Мартин, защото ти наистина участваш в този пазар много отдавна ,продал си няколко медии…
Мартин Захариев: Успешно.
Водещ: Как ти звучи наистина това, че медиите в България не са много свободни?
Мартин Захариев: По никакъв начин не го приемам това…
Водещ: Аз също не го приемам и се учудвам на тази статистика.
Мартин Захариев: Те са достатъчно свободни, но има едно друго изкривяване в нашите медии и смитам, че трябва да го кажем в този разговор, и това е, че нашите медии бягат по победителите, и нашите журналистика стават все по-поръчкова, с което пада и качеството й. Българската журналистика в голямата й цялост, с много малки изключения, се превръща в поръчков политически роман и в булеварден роман. И това са нейните две измерения. Но това е тема с морални и професионални категории, която считам, че ще е крайно неинтересна за твоята аудитория. Но искам да подкрепя веднага Гого за този наистина абсолютно правилен извод, че една епоха в медиите си отиде. Отиде си, защото големите си отидоха, а големите си отидоха, защото сме никакъв пазар, нулев пазар.
Водещ: Но сумите, които бяха платени за тези медии…
Мартин Захариев: Сумите са абсолютно неадекватни за размерите на пазара. Една телевизия беше продадена за 620 млн. евро, като аз ще ви кажа, че целият телевизионен пазар в България по нетни стойности не може вече втора година да надхвърли 200 млн. лева, не може.
Водещ: Тогава тези инвеститори защо си позволяват тези неща?
Мартин Захариев: Вероятно защото са им по-дългосрочни плановете. Цената на сделката на ВАЦ също е абсолютно неадекватна за местния пазар.
Георги Лозанов: Да, медиите будят големи илюзии винаги, включително у собствениците, имат големи надежди и за влияние, и за…
Живко Георгиев: Част от предполагаемата стойност за една значима медия е не толкова финансовото измерение на приходите и печалбата, колкото влиянието.
Водещ: Да, вие сте работили или сте били част от такава фирма или агенция, която измерва силата на медиите, не е ли все пак измерването на медиите в България не остана ли в 20-и век? Тъй като знаем, че сателитите не влизат в абсолютното гледане, не влиза в изследванията, вече интернет, дори нашето предаване, предполагам, че знаете, след 19.40 ч ние ще продължим нашето предаване в интернет, там изследването е, че веднага се вижда колко човека са гледали. Това като че ли не се взима под внимание.
Живко Георгиев: С известно закъснение и там ще се преодолеят предизвикателствата на новите технологии, това иска също инвестиции…
Водещ: Да, но доста време…
Живко Георгиев: Отнема време, защото е малък пазарът, всяка инвестиция трябва да се върне.
Водещ: Марти, знам, че ти имаш мнение по въпроса, участваш и в одитни организации за медиите.
Живко Георгиев: И тук възвращаемостта на инвестицията не винаги е толкова ясна и е под въпрос.
Мартин Захариев: Аз мисля, че закъсняваме драматично в технологична посока. Искам да бъда много, без това да се приема за какъвто и да било product placement, защото няма да показвам барндове, но новите медии са в двете ми ръце, това са новите медии. Това се казва смартфон, той има безжична връзка и мобилна връзка и в него е целият свят. Това е таблет и в него е целият свят. Филми, музика, вестници, кино…
Водещ: Това е за активния зрител, както се казва.
Мартин Захариев: Тук е такава, 200 хил. приложения са произведени за този таблет, откакто той се е появил миналата година на пазара. Вездесъщият Мърдок, за който стана дума, вече произвежда и ще пусне от нова година специален вестник, който е само за това приложение на Епъл, и се казва…
Водещ: Тези думички, нали, говори ябълка примерно…
Георги Лозанов: Още повече в присъствието на регулатор. Нека да се върна с две думи само за свободата на словото и за падането ни в класацията на „Репортери без граница”. Вижте, има две неща, заради които каквото и да се случва в конкретните измерения всяка година, ще продължим да вървим надолу, ако не се оправят генерално. Едното е обществените медии на територията, на която се намираме сега, най-после да се структурират в европейски план, да има приета от обществото обществена мисия и оттам нататък всичко да следва, за да не остават съмнения за това какви са й границите, каква функция изпълнява, колко е желана от обществото и т.н. Второто е качествена преса. През всичките години на прехода качествена преса, това не го говоря като оценка, а като професионално понятие, това е един тип журналистика, която е с проверени източници на информация, с аналитични коментари и т.н. и т.н., което разбира се в някаква степен преминава по различните вестници, но не може да се утвърди и не може да спечели особено напоследък битката с жълтата преса. Докато тези неща не се стабилизират, ние няма как много бързо да тръгнем по посока нагоре, което пък трябва да стане през промяна на закона и т.н.
Водещ: Но и самите медии, те не помогнаха ли много обществото ни да пожълтее толкова? Нали точно тези, за съжаление…
Георги Лозанов: Това са социални процеси дълбоки…
Водещ: Марти е продуцент и ще се обърна и към него, защо, плюс това не е моя теза, а на Иван Гарелов…
Георги Лозанов: Но да кажа едно нещо, с тези неща, които държи Мартин в ръката си…
Мартин Захариев: В двете.
Георги Лозанов: В двете си ръце, може да имаш и по джобовете. Но имайте предвид, че започва много голямо комуникативно разслоение. Мартин принадлежи на един комуникативен елит. Много време ще мине, докато това започне да става масова форма на комуникация. Както има социални разслоения, по света не става много бързо, а при нас става особено бавно. А за да стане при нас бързо, по-бързо, трябва действително промяна в законите, които да дадат, да извлекат на правен език новите технологични възможности на медията. Това още не се случва. Нормативната база говори на стария език.
Водещ: Обществото има много други проблеми навярно, и парламентът се занимава с тях и не може да следва всички тези новости.
Георги Лозанов: То няма обаче голяма разлика между медия и общество. Когато говорим за обществото и за качеството на това общество и на живота в него, разбираме…
Водещ: В тази връзка аз тръгнах преди малко с един въпрос към Мартин. Защо се оказва, още веднъж го казвам, че това е теза на Иван Гарелов, той я постави, защо всички големи български продуценти всъщност станаха известни с външни формати? Никой не създаде български формат, никой не измисли негова програма.
Мартин Захариев: Малко е неловко да ви кажа, че без никакво съмнение за последната година най-рейтинговото нещо след новините е „Стъклен дом”, което не се излъчва по тази телевизии, което е местен формата, с извинение. И сега вече мога да ти отговоря…
Водещ: Да, но всичко, което беше преди това – „Биг Брадър”, „байландо”, „Мюзик айдъл”, дори и…
Мартин Захариев: Това са проверени формати в много територии, в десетки, да не кажа стотици страни с абсолютно доказани модели на поведение на зрителя, със създадена трайна устойчивост в зрителя, пристрастяване към тези програми и т.н. и са измислени от едни малко по-умни хора от нас, с извинение.
Живко Георгиев: Логиката на пазара го прави. Ако творчеството беше достатъчно печелившо, щеше да го има в изобилие.
Георги Лозанов: Имайте предвид, че глобалният медиен свят няма национални граници. Какво значение има какъв е по националност „Биг Брадър”? И знаят ли хората какъв е по националност „Биг Брадър”? И това представител ли е на една национална култура? Бих казал, че той е характеристика на една глобална култура, сега, хубава или лоша, със своите дефекти… Проблемът не е в това, че се реализират формати, още повече, че при реализацията им те разбира се по някакъв начин влизат във взаимодействие с българската аудитория, проблемът е, че често пъти се побългаряват…