СБЖ I Андрей ВЕЛЧЕВ I 19.08.2010
Грамотността не е вродена – тя се придобива чрез четене и чрез писане и/или говорене. Четете грамотно написани книги, грамотно написана преса, слушайте и гледайте грамотни журналисти, препоръчва за читателите на сайта на СБЖ, езиковедът доц. Борислав Георгиев в разговор с Андрей Велчев:
Борислав Георгиев (роден в София на 22 юни 1958 г.) е доцент по съвременен български език в Нов български университет. През 1984 г. завършва българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1985 г. до 2005 г. работи в Института за български език при БАН – Секция за съвременен български език. През 1993 г. защитава докторска дисертация на тема "Норма и масмедии". Старши научен сътрудник от 1999 г. Член на управителния съвет на Българското семиотично дружество.
Има многобройни статии в областта на граматиката, правописа, правоговора, семантиката, прагматиката и антропологията на съвременния български език, както и в областта на тестологията. Съавтор на "Нов правописен речник на българския език" (София: Хейзъл, 2002), "Речник на чуждите думи" (София: Атлантис, 1996). От 1988 г. е автор на седмичната рубрика "Езикова култура с Борислав Георгиев" в рамките на предаването "12 плюс 3" по програма "Хоризонт" на Българското национално радио.
Ръководител e на проектите "Нomo Balkanicus – знаковост и културна идентичност" и "Прототипи на стандартизирани тестови задачи по български език в средното образование". Напоследък работи по проект, свързан с българските традиционни словесни действия. Интересува се и от всички аспекти на неформалната словесна комуникация, за което свидетелства воденият от него семинар "Езици на субкултурите".
През 2000 г. получава наградата за млади и перспективни учени "Проф. Л. Андрейчин" на Института за български език при Българската академия на науките за постижения в областта на българското езикознание.
Доц. Георгиев, Вие сте преподавател по български език и езикова култура в едно от водещите висши учебни заведения – Нов български университет. Какво е, според Вас, качеството на речта, която звучи или се чете в българските медии?
То не е по-различно от качеството на всекидневното говорене и писане. Медиите нямат за задача да ограмотяват потребителите си – те обаче имат свойството да налагат езиков вкус – дори и да не искат да вършат това, да направят престижен даден начин на изразяване. Смущава ме езиковият вкус, който напоследък се налага от медиите и чрез медиите. Твърде бързо и безкритично немалка част от българското общество възприе чалга ценностите, тъй като те са твърде елементарни и лесно смилаеми, и това започна да си личи и в говоренето, и в писането.
Чалгата свежда доста сложните неща в човешките взаимоотношения до твърде елементарни и опростени, представят един твърде прост и елементарен модел на света, в който всичко се свежда до пари (главно) и до секс, примесен с голяма доза сълзлива романтика. Ако на битово равнище това би могло донякъде и да бъде приемливо, на обществено равнище това е съвсем неприемливо.
Политиката и въобще обществените взаимоотношения също са сведени в медиите до модела на света, присъстващ в чалгата, което за мене е неприемливо. Ако един политик се вписва в чалга измеренията на нещата, той става известен. Ако не се вписва – знаят го малцина.
Употребата на преизказни форми в новините, в текстовете на печатните медии, как се приема от потребителя на информация?
Това е стар трик, познат от времето на тоталитарните медии в България. Преизказването внушава недоверие към източника на информация, но не зная доколко редовият български потребител на медии си дава съзнателно сметка за това, а не зная доколко всъщност трябва. Не са правени нарочни изследвания, които да установят рецепцията на подобен начин на изразяване.
Освен СЕМ, трябва ли да се въведе и езикова регулация на медиите?
Доколкото знам, СЕМ е и езиков регулатор, а член 10 от Закона за радиото и телевизията също се грижи за това. Остава просто той да се спазва. Наистина поради контрола на СЕМ до 22 часа в ефира не звучат откровени вулгаризми, не звучи порнографски оцветена реч. Обаче през зимата например три дена най-тиражираната и най-обсъжданата новина и в ефира, и в пресата беше прословутото домашно видео на танцьорка от предаването „Господари на ефира”.
Твърдя, че интервютата, последвали публикуването на домашното видео в интернет, доста повече от самото видео нарушаваха добрия тон в публичното пространство и оставиха впечатление у зрителя/читателя, че най-смисленото нещо, което човек може да направи на този свят, е да заснеме и да разпространи в интернет своите интимни нощи с някого.
Що се отнася до периодичния печат, там нещата стоят съвсем другояче. Цялото лято един жълт седмичник непрекъснато публикува на първата си страница снимки и сензационни заглавия за поредната секс оргия на поредната публична личност. Според мен това като резултат породи просто досада, защото на българина му писна от евтина порнография в медиите.
Какъв е езикът в интернет простраството и социалните медии, все повече навлизащи в нашият живот?
Той е вярна снимка на това, което се случва в действителност и поради това е добър източник да се наблюдава и описва какво се случва с употребите на българския език. Има грамотни – в широк и в тесен смисъл – хора, не толкова грамотни и съвсем неграмотни.
Като активен участник в различни виртуални социални мрежи веднъж си направих експеримент: написах в една социална мрежа, че ако някой напише в моя профил например „медий”, „лекций” (доста разпространена напоследък правописна грешка) и т.н., веднага ще го изтрия като приятел. И наистина с двама-трима души постъпих точно така. Но останалите запомниха, че това е груба правописна грешка и допускането й по-скоро вреди на публичния им образ.
Грамотни ли са журналистите в България, или те употребяват едни и същи заучени фрази и термини?
За съжаление всред започващите млади журналисти се забелязва откровена неграмотност и липса на обща култура. Има една девойка, говореща по едно радио, която всяка сутрин ме забавлява неимоверно със своите грешки от типа на „полския град ПознАн” (а не „ПОзнан”), „Антон дьо Сейнт Екзюпери” и др. подобни. Някои смятат, че е напълно достатъчно да имат радиофоничен глас и/или добра визия за пред камера, за да станат добри журналисти. Очевидно е, че това не е достатъчно.
Един приятел – един от малцината добри (тоест и много грамотни) журналисти на възраст около 40 години, наскоро се пошегува с най-известната виртуална социална мрежа. Той каза, че било добра хрумка на една телевизия с национален ефир, да връчи на една от водещите си лаптоп по време на сутрешния им блок, защото по този начин тя си оправяла фермата във Фармвил, докато тече разговор със събеседник. Така не ставали гафове, каквито имало преди.
Как да образоваме читателите, доколкото са останали?
Ще перифразирам в случая любимите си Илф и Петров: делото за образоване на читателите е дело на самите читатели.
Последният път когато направихте забележка на медия или журналист за фрапираща грешка?
Не правя забележки – не съм регулаторен орган. Но се радвам, когато някой ми се обади за езикова консултация.
Пълният член трябва ли да остане в употреба?
Без съмнение.
Кой са най-грамотните медии?
Е, това означава да им направя реклама, затова ще се въздържа. Но добър показател е кои вестници най-бързо свършват . Това определено не са тези, които извеждат на първата си страница, като водещо заглавие и дори като водеща тема, секс оргията на този или онзи. Харесва ми също така, как работят преводаческите агенции, обслужващи една или друга небългарска кабелна телевизия с изготвяне на субтитри.
Има и грамотни водещи, които правят добро впечатление и вдигат популярността на медията, в която работят.
Съвет към читателите на сайта на СБЖ, как да бъдат по-грамотни и на кого да вярват?
Грамотността не е вродена – тя се придобива чрез четене и чрез писане и/или говорене. Четете грамотно написани книги, грамотно написана преса, слушайте и гледайте грамотни журналисти. И използвайте речници – в България все още нямаме навика при работа със словото речникът да стои до нас. Използвайте и „читави” онлайн справочници – вече има доста добри и за българския език.
Читателите на сайта на Съюза на българските журналисти могат да се свържат с доц. Георгиев на :
http://borislavgueorguiev.net
info@borislavgueorguiev.net
