Милена ДИМИТРОВА I 2010-05-16

Сексуалната ориентация е четвъртата най-разпространена причина за дискриминация в ЕС и България

СОФИЯ, 15 май 2010 – Днес, 17 май 2010 г., 6-ят Международен ден срещу хомофобията (агресивно отрицание на хомосексуалността) и трансфобията отбелязва 20-та годишнина от решението на Генералната асамблея на Световната здравна организация (СЗО) за премахване хомосексуалността от списъка с психични заболявания от 17 май 1990 г.
Всяка година тази дата се отбелязва в над 50 страни по света. Тази година кампанията е под наслов: "Религия, хомофобия, трансфобия" като организаторите призовават религиозните лидери да осъдят хората, използващи религиозни аргументи, за да подхранват дискриминация и насилие на основата на сексуална ориентация или идентичност. Организираните дейности включват и прояви от инициативата „Целувки“ в няколко града и публикуване на световна уводна статия в медии, подкрепящи хората с различна сексуална ориентация, в редица държави.
ILGA –Europe, европейският офис на Международната асоциация на лесбийки, гейове, бисексуални, транс сексуални и интерсексуални, ще отбележи деня с организирането на публично събитие в Брюксел, за да повиши осведомеността по въпросите за правата на ЛГБТ общността. Днес Вивиан Рединг, вицепрезидент на Европейската комисия и комисар по правосъдие, основни права и гражданство, ще излъчи видео послание, осъждащо хомофобията и изтъкващо плановете на ЕК за борба срещу хомофобията.
Тази година всички европейски институции са ангажирани и отправят ясното послание, че хомофобията и трансфобията не са европейски ценности. Херман ван Ромпой, председател на Европейския съвет, направи становище, че е задължение на европейските институции да работят по недискриминиращ начин. Освен това, председателят Ромпой подчерта, че принципите на недискриминация на основата на пол и сексуална ориентация са залегнали в Договора за създаване на ЕС и отличават Европа от други части на света.

Хомофобията в България
Според последното проучване на Евробарометър за възприемането на дискриминацията (http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/eb_special_en.htm) сексуалната ориентация е четвъртата най-разпространена причина за дискриминация в Европейския съюз, а и в България. У нас сексуалната ориентация (22%) следва след възраст (58%), увреждане (53%) и етнически произход (40%).

Все повече хора у нас търсят на правата си чрез Комисия за защита от дискриминация. „Годишно получаваме над 1000 жалби като за тази година вече сме надхвърлили 900. От една страна тенденцията е положителна, тъй като това означава, че все повече хора решават да потърсят правата си, знаят как да го направят и явно са доволни от работата на Комисията. Но от друга страна процентът на жалбите е тревожен. Това говори за агресивно поведение в обществото, което наблюдаваме от най-ранна възраст”, заяви г-жа Анели Чобанова, член на Комисията за защита от дискриминация. „Основната част от жалбите по признак „сексуална ориентация” сме получили през последните 2 години. Особено тревожно е, че един от сериозните случаи за хомофобско отношение от тази година, е от медия. А когато една медия формира стереотипи в обществото, които не са правилни, е доста притеснително, защото всички знаем за силното обществено влияние на медиите”, допълни г-жа Чобанова.

Според Радослав Стоянов, член на Българския активистки алианс и член на журито на журналистическия конкурс на ЕК „За различността. Против дискриминацията” през последните 2 години, дискриминацията по признак „сексуална ориентация” се проявява най-вече на ежедневно ниво. „Днес вече имаме закони и специализирани институции като Комисията за защита от дискриминация, които ни пазят от враждебното и несправедливо отношение на работното място, в училището или на опашката в магазина. Но по-страшната нетолерантност все още остава незасегната – нетолерантността в собствения ти дом. Никой освен теб самия – ако си достатъчно еманципиран и психологически силен – не може да те защити ефективно от моралния тормоз на предразсъдъците на близки и познати. А този тормоз понякога може да има страховити, фатални последствия, особено за крехки и чувствителни личности като тийнейджърите. Другото страшно място на развихряне на негативизма спрямо ЛГБТ хората са държавните институции и политическите кръгове. Едно е съседът от горния етаж да те квалифицира като „ненормален” или дори „негоден” като личност, но когато това направят премиерът или някой министър във вечерните новини пред милионна аудитория, то тогава последствията са страховити. Политическата подкрепа към ЛГБТ хората у нас е плаха, почти невидима. Това е вторият най-страшен проблем”.

„Парадоксално е, че според много по-възрастни членове на ЛГБТ общността нагласите след края на 20 в. у нас са се променили в негативна посока, макар и не драстично. Макар хомо- и бисексуалността, а също и транссексуалността, да не са приемани по традиция у нас, с повишаването на видимостта на ЛГБТ общността през последните 10 години се повиши и нетолерантността. Отдавам това на влиянието на медиите, които през тези 10 години бяха и продължават да бъдат преобладаващо (но не изцяло) негативни по тази тема. По-голямата видимост на определени, превърнали се в стереотипни образи от публичното пространство, повиши и достигането на негативни послания до хората през медиите. Ето как, според мен, се стигна до тази парадоксална „крачка назад”. През последните 3 години се забелязва отлив от тази тенденция, но и той не е правилен – толерантността минава през погрешното разбиране за това, че „всеки има право на избор” (а сексуалната ориентация не е избор) или пък че трябва „да сме европейци” и „да мислим като хора от 21 век” (тоест, че трябва да сме толерантни само защото това се очаква от нас). Тези подходи към толерантността водят до некачествена, даже крехка толерантност. Толерантността трябва да е продукт на информираност, на разбиране, на съгласие, а не на компромис или съобразяване с помпозни понятия за ценности и прогресивно мислене. За да си толерантен не е непременно нужно да мислиш прогресивно. Нужно е просто да мислиш. И да си отворен към опознаването на различното, за да можеш да го разбереш, преди да го отхвърлиш с лека ръка”, допълни Радослав Стоянов.

Кампанията „За различността. Против дискриминацията”
От 2003 г. Генералната дирекция по заетост, социални въпроси и равни възможности към Европейската комисия провежда общоевропейска кампания за борба с дискриминацията основана на расова или етническа принадлежност, религия или вяра, физическо увреждане, възраст или сексуална ориентация. Информационната кампания „За различността. Против дискриминацията” популяризира положителните ефекти от разнообразието и предоставя информация относно законите срещу дискриминацията валидни в целия Европейски съюз. Много от дейностите включени в кампанията се организират на национално и местно ниво във всяка страна-членка на ЕС, с подкрепата на европейските институции. Те включват партньорства при организиране на национални събития, връзки с медиите, производство и разпространение на материали на кампанията на 23 езика и организиране на журналистически конкурс.
Посетете страницата на кампанията: www.stop-discrimination.info
Можете да изпратите своята статия по проблемите на дискриминацията и да спечелите до 5000 евро: http://journalistaward.stop-discrimination.info/