Май трябва да обясня. Изглежда мнозина не забелязват или се правят, че не забелязват какво става с медиите в България.

Такова тотално навеждане на частни медии пред правителството и конкретно пред Бойко Борисов, не е имало в 20-годишния период след 10 ноември 1989 г. И по времето на Костов, когато много вестници сами се поставиха в негова услуга, подлъгани от някакви обещания и заплахи, такова чудо не е било.
Сегашното състояние на вестниците може да се изучава в университета, защото има някои нови пропагандни елементи, каквито не са се появявали и по времето на социализма.

Най-напред – най-тиражният всекидневник “Телеграф” всеки ден тръби като рупор за успехите на Бойко Борисов и злепоставя критиците на правителството. Като някакъв стенвестник от ранния комунизъм “Телеграф” ден след ден слага портрета на Бойко Борисов до главата на вестника, придружен с някакво жизнеутвърждаващо заглавие или бойково послание. Например:

–    “Борисов към банките – Свалете лихвите”
–    “Кабинетът със 157 управленски цели – Падат осигуровките за работниците”
–    “Поредна мина на Станишев – 300 млн. за неплатени отпуски”
–    “Борисов нареди ревизия: 1000% печалба от ланския сняг”
–    “Борисов: Първанов е виновен за бакиите”
–    “Бойко иска арести за доклада на ДАНС”
… и т. н., и т. н. Физиономията на Борисов е до тези заглавия, понякога една и съща снимка в два поредни дни, завъртян наляво или надясно. Сякаш това не е жълт вестник, с характерната снимка на разголена хубавица на трета страница, а някаква политическа дипляна.

По абсолютно идентичен начин пропагандата повтарят вестниците “Монитор” и “Експрес”, които са на същия издател – Дилян Пеевски и майка му Ирена Кръстева. Впрочем, с вестник “Експрес” има промяна. Около нова година някой се сети, че това е жълт вестник и не може всеки ден (буквално) да излиза с портрет на Борисов на първа страница до главата на вестника и с пропагандно заглавие. (После дойде и лошата новина – Любомир Павлов, известен като Любо Пъпката, който продал вестника на Ирена Кръстева и сина й, май нещо ги е изработил, защото изведнъж се появил човек, който предявил собственост върху марката. Така те смениха името му и “Експрес” стана “Засада” – жълт спортен вестник).

Такава пропагандна полюция не е имало във вестниците и по времето на Тодор Живков. Като че ли се ражда някакъв нов култ, с нови агитационни похвати.
И този нов качествен етап в развитието на частните медии у нас е постигнат  от издателите Кръстева-Пеевски. Синът е депутат от ДПС, майката, поради непоносимост на Борисов към нея, се скри в чужбина временно. И Пеевски денем е опозиция на правителството в парламента, вечер ходи в редакцията на трите си всекидневника и като същински журналист и цензор, редактира текстове и сваля материали от 3 вестника едновременно (и дори от 5-6 – заедно със седмичниците и др.) – всичко в подкрепа на премиера Борисов. Пеевски избира дори снимки-портрети на този или онзи политик. За това свидетелстват напуснали или уволнени от издателската група журналисти (виж тук например).
Тази активна подкрепа на правителството идва веднага след като преди изборите всички тези вестници водеха яростна пропагандна война срещу Борисов и ГЕРБ. Самият Борисов отбеляза това на пресконференция в изборната нощ, когато отговаряше на въпрос на репортерка от “Телеграф”. Но тези вестници безсрамно се обърнаха на 180 градуса. Без никакъв свян и притеснение какво ще струва това на авторитета им и как ще се отрази на читателската аудитория.

Няма майтап – денем Пеевски е опозиция, а вечер прави пропаганда за управляващите. Това граничи с шизофрения. Но не е. Това е сладка сделка, търговия с влияние. В професионалните среди се разчу, че посредник между Пеевски и Борисов е залезлият водещ от бТВ Николай Бареков. Но двамата се срещали и контактуват и самостоятелно. За това разтръби и депутатът Яне Янев неотдавна. Така се получава, че никой не разследва делата в бившото министерство на авариите и бедствията, каквито закани имаше. Както е известно там зам.-министър беше самият Пеевски, отговаряше по едно време и за държавния резерв.

Дребна подробност е, че в нарушение на правилника на Народното събрание депутатът Пеевски ръководи няколко фирми (Румяна Желева пасти да яде). Същевременно Пеевски е следовател от Националната следствена служба в неплатен отпуск – беше назначен като такъв без никакъв опит, завършил някакво право в Югозападния университет. Сигурно статутът му на следовател му помага в бизнеса – може да ползва информационните масиви на МВР.

В началото на 2009 г. ДАНС обяви, че проверява сделките на Кръстева-Пеевски – как станаха собственици на няколко вестника. Тази проверка приключи безшумно, а новата власт не я поднови. Заканите на Борисов към ДПС затихнаха, той дори започна да прави комплименти на Доган (в шоуто на Росен Петров “Нека говорят”). Дали причината е в това, че споменатите вестници (за които които е публична тайна, че гравитират около ДПС и дори са купени с техни или контролирани от тях капитали), лъскат имиджа на Борисов?

Ситуацията е дори комична – вестниците на Пеевски (респективно на ДПС) пишат за правителството в пълен синхрон с вестник “Атака”… Например – яростна защита на Румяна Желева по време на скандала…
Към момента издателската група Кръстева-Пеевски притежава: всекидневниците “Телеграф”, “Монитор”, Меридиан мач”, “Засада” (бивш “Експрес”), великотърновския “Борба”, телевизия “7”, телевизия БиБиТи, седмичниците “Уикенд”, “Шок”, “Политика”, дял в ИПК “Родина” и др. В момента Пеевски изкупува разпространителски фирми, вече е купил 3, които държат около 25% от пазара и благодарение на това налага ненормални условия за разпространение или лишава напълно някои разпространителски фирми от изданията, които са продавали до момента. Много от медиите, които притежава групата Пеевски-Кръстева, са на различни фирми, регистрирани зад граница и собствеността трудно може да се установи. Но в професионалните среди е добре известно кой се разпорежда в тези издания. Комисията за защита на конкуренцията спи сладък сън.

Пеевски се държи като съдържателка на публичен дом, която нарежда на момичетата си кого да обслужват. Той е чужд на медиите, не ги познава, няма елементарно разбиране как да управлява собствеността си. Ефектът е като на слон в стъкларски магазин (един пример – малко информация от кухнята – Пеевски настоял да бъде уволнена незабавно зам.-главната редакторка на “Уикенд” Кристина Патрашкова (сега – главна редакторка на “Галерия”), само защото направила интервю с Алексей Петров през есента на миналата година. След като тогавашните му съдружници във вестника се възпротивили, Пеевски уволнил съпруга на Патрашкова, който бил шеф в другия негов вестник – “Меридиан мач”. Подобни примери с уволнения и преследване на журналисти има още, това е цяла отделна тема).

Но грубата пропаганда с портрети и заглавия на първа страница не е измислена от Пеевски, а е създадена от някакви що-годе професионалисти, които са работили във вестници, за разлика от него. Наплевателските коментари и интриги срещу хора от опозицията са измислени не от Пеевски, а от подчинените му. Тоест – това е професионално навеждане, уродлива измислица на хора, които формално са журналисти.

Професионалните извращения се набиват на очи и в другите всекидневници като “Труд”, “24 часа” и “Стандарт”. Същите заглавия и портрети на първа страница, като вестниците на Пеевски, макар и не толкова често. И поради това премиерът Борисов споделял, че е недоволен от вестниците и само тези на Делян Пеевски се държали добре.

Впрочем ситуацията с двата немски вестника е особена. Почти половин година групата на Пеевски преговаря с издателя ВАЦ да купи “Труд” и “24 часа”. Казват, че преговорите започнали на цена близо 80 млн. евро, като постепенно слезли към 60 млн. Сделка още няма. Но това е достатъчно шефовете на тези два вестника да се почувстват заплашени и да пишат “каквото трябва”, както се изразяваше навремето Тодор Живков. “Труд” и “24 часа” отдавна имат традиция в обслужването на правителствата на власт, така че едва ли заплахата от продажбата им на Пеевски е повлияла особено, но този елемент все пак присъства.

Бодо Хомбах, съуправител на медийната група ВАЦ, каза в интервю за “Труд” през лятото на миналата година: “…В медийния сектор се ангажират хора, привидно като издатели, които нямат икономически интерес в медийния бранш, тъй като правят парите си в други области. Ангажиментът им е дотолкова, доколкото могат да използват медиите за политически или за собствени икономически цели. Това е размиване на конкуренцията, тъй като тези хора са готови да наливат милиони в медиите си. Особено силно изразена е тази тенденция в държавите, които преди две години се присъединиха към Европа (България и Румъния – б. р.)”. Получава се така, че Хомбах атакува издатели като Пеевски и Кръстева (чийто вестник “Телеграф” се продава на половин цена по будките), а същевременно преговаря с тях да им продаде двата вестника “Труд” и “24 часа”.

Много внимателно пише за правителството и сериозният в. “Дневник”, макар да не премълчава компрометиращите информации, особено от чужбина. А “Капитал” развива съзвучни на правителствените инициативи теми (например “За какво ни е БАН?” – като продължение на нападките на министъра Дянков и натиска на правителството).

Никой не се осмелява да говори открито за гафовете на властта и грешките на премиера Борисов. Никой не се осмелява дори да го засегне с нещо. За заядливите жълти вестници той е тема табу. “Уикенд” вече говори за него като за Робин Худ, спасителят на народа. В продължение на 3 месеца “Уикенд” два пъти пуска интервю с Бойко Борисов и пише съчинени истории, че “Наглите” купували гранатомет да го убиват – създава му имидж на народен герой. Същият седмичник няколко години се занимава с любовните истории на предишния премиер Станишев, на президента Първанов. Но за Борисов не смее да продума дума, въпреки че има доста материал по темата. За любовните афери на премиера Борисов може да се пише дълго. Жълтите вестници, които обичат да клюкарстват за известни и по-малко известни жени от медиите, мълчат по въпроса как Борисов оножда журналистиката. Авантюрите му са публична тайна в медийните среди. Но той е като свещена крава, жълти, бели, пембени – вестниците го пазят и величаят.

И в тази ситуация единствените медии, които по един или друг начин се занимаваха с личността на Борисов и гафовете на правителството, са “Шоуто на Слави”, сутрешният блок на Нова ТВ с Милен Цветков, вестниците “Галерия” и донякъде в. “168 часа” и в. “Сега”. Милен Цветков вече е отстранен, Слави Трифонов замълча, след като самият премиер отправи към него обвинения, че искал половината от партията му.

Сегашната власт още не е приложила хватките на кабинета Костов отпреди години – да подгони рекламодателите на една или друга медия, да почне с ревизии и т. н. Има време, ще се види на какво още е способна. На “168 часа” лесно ще му затворят устата. Остава в. “Галерия”. Добър-лош, жълт, това е. Не зависи от реклами, а от тиража си (докато Пеевски не изкупи и останалите разпространителски фирми в България и не започне да продава само свойте вестници).

Затова и аз пускам там всяка седмица свой коментар. Ама в “Галерия” понякога пишат клюки и измислици, с които засягат и мои приятели… Да, така е. Но е единственото свободно място за мнения против правителството. Докато е така, ще пиша в него. Някой ще възрази – ама аз като автор си имам онлайн издание, където мога свободно да си изказвам мнението. Но аудиторията в Интернет се разминава напълно с тази на седмичния вестник на хартия. “Галерия” има 100-хиляден тираж, e-vestnik се чете от 13-15 хил. души дневно, предимно по-млади. При сегашното тотално навеждане на медиите към Борисов е въпрос на съхраняване на демокрацията едно или друго издание да демонстрира, че няма страх от властта.

И да подсказва, че смисълът на журналистиката не е да слага портрети на премиера на първа страница с бойки заглавия.