в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 04.12.2010 

Журналистически експеримент изпрати в работно време депутати на измислена промоция на скъпа марка мобилни телефони с обещанието, че всеки един от поканените ще получи по един GSM. Народни представители от различни цветове забравиха за работните си дела и се курдисаха да чакат подаръците. А ако приложим същото начинание – само че към журналистическата гилдия? Колко от нейните представители ще откажат да получат по едно телефонно бижу? Обзалагам се, че всички щяха да дойдат. Без да защитавам лакомите депутати, успокоително ми звучи мисълта, че те са двеста и четиридесет. А журналистите? Хиляди маси народ… Преди години на първата си пресконференция мобилен оператор също раздаде мобилни телефони, при това скъпи за онова време, на всички присъстващи медийни представители. Това подкуп ли е? И ако да, за кого? За читателя, за зрителя? Колко са изобщо журналистите в България? Какво представлява професията журналист? Дали фолк певицата Камелия, която също има предаване, все пак я дават всеки ден по телевизията, също е журналистка? Ами Иван и Андрей? Или пък отчаяните им съпруги и екстакива законни половинки? Или пък Слави Трифонов? А Гала? Венета Райкова?

Близо 57 000 са заетите в медийната сфера

Според статистическите данни представителите на професията попадат в сектор “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения". Наетите лица по трудово и служебно правоотношение по икономически дейности през първите три тримесечия на 2010-а са съответно: 58 152, 57 502, 56 287. Данните са от пилотното изследване “Журналистически професии – статут и динамика в България 2010" на преподаватели от Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ “Св. Климент Охридски". Резултатите от проучването обаче не намериха особен отзвук в пресата. Може би защото не дават ясен отговор дали 57 000 бойци са много, или малко като бойна единица на медийния фронт?
Честно да си призная, ако това е броят на журналистите у нас, ми звучи чудовищно огромен. Винаги съм смятала, че журналистите се броят на пръстите на двете ми ръце. Част от тях (журналистите, не пръстите ми) вече дори се оттеглиха от бойното поле – къде заради насищането на бранша с криворазбрани представи за етичност и дълг, къде заради изтънелите му професионални умения. Оптимистичното е, че се намират донкихотовци, готови да предадат уменията си на по-младото поколение. Ако обаче има кой да ги чуе. Всички останали, които си присвояват призванието журналист, докато повтарят като папагали думите на някой политик, директно слагам в графата “обикновени писачи, повтарячи и т.н. – ачи". Това е според собствените ми разбирания. А ето какво са казали учените (българските): “По професия журналистът информира за всичко или поне за всичко възможно; той разяснява, разкрива, представя демократичния сблъсък на мнения и дава възможност на публиката да участва в големите и малките събития в света. Журналистът не е агитатор. Той не иска да накара хората да предприемат някакви стъпки. Той не агитира по поръчка на правителството своите съграждани да приемат някакво решение на държавата. За това се грижи самата държава, ако иска, като заплаща скъпи реклами. Журналистите формират мнение, служат на правото на хората от публиката да знаят за случващото се в тяхната страна и другаде и да направят сами своите изводи."
Ако трябва сама да си направя извод от написаното от теоретиците, той ще е, че журналистите със сигурност не са 57 000, защото от медиите непрекъснато ме агитират. Независимо дали е от името на държавата, или от нечие друго име. Не липсват случаи, в които журналистът ме агитира колко хубав е неговият GSM. Онзи, който са му подарили. Агитираме колко хубав е точно този модел, като ми обяснява каква промоция има в момента. Разбира се, последното е метафорично. Може и за сирене да ме агитират или пък за парфюм. Всичко според аршина.

Как са разпределени журналистическите усилия?

Четиристотин трийсет и шест са били вестниците през миналата година, казват теоретиците от Софийския университет, цитирайки Националния статистически институт. Печатните издания леко са “спаднали" спрямо 2000 г., когато на пазара е имало 445 издания, но са се увеличили спрямо 2005-а, когато са “едва" 423. За миналата година всекидневниците са били 67, а четири години по-рано – шестдесет. Седмичниците не са претърпели промяна – 183.
Телевизиите през 2009-а са 113, а радиостанциите – 104. Първите са произвели 69 4778 часа програма, а вторите -726 766. Естествено, концентрацията на повече радиа и телевизии е в Югозападна България, където съотношението е 54 срещу 39. Най-малко тв канали – 6, има в северозападната част на страната, която е и най-бедната. Еднакъв е броят на телевизионните и радио-оператори в Североизточния район – по девет. Приходите в радио-сектора за миналата година са 86.9 млн. лева. От тях държавната субсидия е 53.389 млн. лв., рекламата и спонсорството е 28.176 млн. лв., от които рекламата е 26.620 млн., пише в изследването “Журналистически професии". Разходите пък са 84.583 млн. лв., от които 19 млн. лв. са за програма. При телевизиите приходите са 533.143 млн. лв., от които държавните субсидии са 75.465 млн. лв., а рекламата и спонсорството – 239.177 млн. лева. Разходите са изчислени на 475.756 млн. лв., като 220.942 млн. лв. – за програма, 102.303 млн. лв. – за производство на програма, и 118.639 млн. лв. – за покупка на програма.
Що се отнася до достъпа до интернет, ако през 2004-а до него са стигали 18.1% от населението, то една петилетка по-късно равносметката е 45 процента. Следователно 57 000 едва ли е точната бройка на заетите в медийната сфера. Не само защото статутът на блогърите не е ясен, а и едва ли може да бъде засечен. Подобна е ситуацията и при работещите в сайтовете.
“Не пропуснахме медийните издания и медий-ните фестивали, но броят им е толкова малък, резултатите според нас недостатъчни, така че се надяваме с развитието на продуценството, на ме-дийното производство, на филмовата индустрия да има много повече обекти за наблюдение", се отбелязва още в изследването. Преподавателите по журналистика са констатирали и друго: “Най-тревожно е състоянието на медийната критика С изключение на малкото на брой публикации в рубриките на няколко вестника, този жанр липсва и оставя развитието на медиите в България без необходимия им коректор. Не е възможно да се поддържа качество на журналистиката или качество на управлението на медиите, ако липсва журналистическата информация, оценка и анализ на тази важна за публичността стопанска дейност."
Теоретиците са изброили в труда си и имената на организации, натоварени със задачата да отстояват правата на журналистическата гилдия. Повечето от тези формирования не са познати на широката публика, част от тях съдържат още в имената си високопарни лозунги като “Журналисти срещу корупцията", а други вече прекъснаха жизнения си път. Българската медийна коалиция (БМК) например прекрати съществуванието си, след като организира ня-колкомесечно обучение на български журналисти. Според клюката един от българските партньори “предозирал" хонорарите на лекторите. Така, заради “способностите" на един неин член, коалицията изчезна, а обучението, замислено да се превърне в традиция, изгря и изгоря.
Годините отвяха активните и значимите медийни организации, независимо че в момента отново се подготвя нов медиен закон. Така днес няма организация, която да събира професионалисти от гилдията – теоретици и практици, които да “превеждат" и да защитават интересите на колегите си. Има разни формирования на продуцентите, на радио- и телевизионните оператори, а къде са журналистите?
На практика техният глас няма да бъде чут. А и по всичко личи, че на 57-хилядната армия не й пука особено какво й подготвят. Не агитирам, а само констатирам, че гилдията стана суперинертна, хлъзгава. И страхлива. От разваляне на статуквото. А всеки папагал, дори и начинаещ, независимо че трудно завършва изречение без правописна грешка, си лепна табелката “журналист". Затова в очите на 30-годишните Венета Райкова е еталон за “разследваща журналистка" (в това се уверих сама в разговор с колеги, макар и руси), а популярността сред политиците на някои боси откъм познания водещи се превърна в мечта на всички репортерчета, дошли от провинцията. На този фон е разбираемо защо при думата “журналист" мнозина от “редовите" граждани правят кисели физиономии, почти същите, както и при думата “политик".
Що се отнася до онези прословути GSM-и, раздадени на пресконфененцията от онзи прохождащ мобилен оператор, някои репортери вече ги изпотрошиха. На други сигурно са им подарили по-хубави. Казусът за кратко бе повод за дискусии в онова обучение на журналисти, което не стана традиция.
(P.S. За себе си никога не съм твърдяла, че съм журналист. Имам да наваксвам поне още две петилетки практика, преди да кандидатствам за това призвание. Засега съм си обикновен писач. Или обикновен романтик -драскач.)

Стр. 36