в. Капитал | Весислава АНТОНОВА, Борислав КАНДОВ | 2010-01-23 

Вместо да поиска по-добър механизъм за финансиране, БНТ заложи на лесното – повече реклама

Съобщение на ЕК за прилагането на правилата за държавните помощи по отношение на обществената услуга радио- и телевизионно разпространение
За пръв път от доста време държавната БНТ успя да продаде цялото си рекламно време. И за пореден път поиска да продава повече с аргумента, че парите не стигат за издръжката на медиата.
Ръководството на телевизията даде гласност на исканията през седмицата, в която в парламентарната медийна комисия се обсъждаха на второ четене промените в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Текстът, регулиращ медийния пазар, бе ремонтиран (за 27-ми път), за да бъдат отразени в него промените, произтичащи от новата аудио-визуална директива, приета от Европейския парламент. В него се казва, че БНТ има право да продава 15 минути реклама на 24 часа програма, като само шест от тях – в праймтайма. За частните медии ограничението е 12 минути на час. Освен от рекламните приходи БНТ се издържа и от държавна субсидия, която за 2010 г. е в размер на 60 млн. лева. Това слага оръжие в ръцете на частните тв компании, които винаги са били против присъствието на рекламни блокове в обществения канал. Контрааргументът на БНТ е, че заради икономическата криза субсидията й е била намалена със 17% в сравнение с 2009 г. Така съставките за поредната война между държавната и частните медии бяха налице и взривът не закъсня. Но (поне засега) вълната отново повали исканията на държавната медиа. А всъщност проблемите й се коренят съвсем другаде – в модела, по който тя се финансира от държавата.
БНТ като играч на пазара
В началото на годината от БНТ се похвалиха, че са запълнили рекламното си време въпреки финансовата криза, която ограничи бюджетите на рекламодателите. До съвсем скоро не беше така. Според данните на изследователската агенция TNS/TV Plan дори през най-силния откъм рекламни приходи на БНТ юни 2009 г. (по време на парламентарните избори) телевизията успя да запълни едва 85% от 15-те си минути рекламно време на денонощие, отредено й по закон.
Запълването на рекламното време даде самочувствие на БНТ да разпространи становище, според което ограничението в ЗРТ за правото на медиата да излъчва само 15 минути реклама на ден е вече "неадекватно и остаряло". Това ограничение бе въведено през 1998 г. и тогава неговата цел беше да се поощри развитието на нововъзникващите частни телевизии. В момента обаче ограничението е "в разрез с практиките в ЕС, където държавните телевизии генерират около 50% от приходите си чрез продажба на реклама", твърдят от БНТ. Което е леко манипулативно изказване, тъй в някои държави членки обществените медии изобщо нямат право да продават рекламно време.
От друга страна, намаляването държавната субсидия на БНТ със 17% я връща на нивото от 2005 г., което няма как да й даде възможност да инвестира в качествена програма. "Годината, която измина, беше изключително тежка и наложи много сериозни съкращения на разходи, хонорари, възнаграждения по предавания. Предоговорихме бюджетите на външните продукции, съкратихме до минимум разходите за гориво, за производство, за мобилни телефони, за абонамент, за командировки. Повече няма накъде, санитарният минимум вече е достигнат. Ако не се намерят начини БНТ да се дофинансира тази година, тя няма да може да поддържа тази програма до края на годината и ще трябва да сваля часове програма", се казва в отговорите на екипа на държавната медиа до "Капитал".
Според предвиденото в бюджета субсидията на БНТ за 2010 г. е 60 млн. лв. За 2009 г. по официални данни телевизията е продала реклама за близо 12.7 млн. лева, според мониторинга на TNS/TV Plan. Реално тази сума е по-малка, тъй като от нея не са извадени търговските отстъпки, които се правят за големи рекламодатели. Пред в. "24 часа" генералният директор на медиата Уляна Пръмова коментира, че на телевизията са нужни още 20 млн. лв., за да поддържа нивото си. Телевизията има задължения към "БТК груп" за разпространение на сигнала, трябва да се направят инвестиции и заради предстоящата цифровизация. Тя предупреди, че финансовото състояние, в което се намира телевизията, ще я принуди да спира предавания.
Търговските телевизии в лицето на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) естествено шумно се възпротиви на исканията на БНТ и по време на обсъжданията на промените в ЗРТ ограничението от 15 минути на денонощие остана в сила.
Така БНТ за пореден път заора в дебат, от който никога досега не е излизала като победител, вместо да насочи вниманието на законодателите към реалния проблем – неефективното определяне на размера на държавната субсидия. Сега всяка година ръководството представя пред Съвета за електронни медии и медийната комисия в парламента в докладна форма какви разходи и инвестиции има и планира да направи. Думата има и Министерството на финансите.
Този процес има две огромни слабости – възможността за големи грешки в прогнозираните нужди на медиата и огромното влияние, което правителството може да оказва върху съществуващата като защитник и проводник на обществения интерес телевизия. За сравнение: във Великобритания бюджетът на Би Би Си се определя след широк дебат за срок от 10 години, което намалява влиянието на властимащите върху компанията. Друг възможен източник на приходи в момента се обсъжда в Испания, където обществената телевизия RTVE се финансира изцяло от държавата и където се обмисля въвеждането на нови данъци върху за частните тв компании (3% върху приходите), телеком операторите и отпускане на 80% от таксите, начислявани за използването на радиочестотния спектър в страната. По този начин правителството няма да определя сумата за финансиране на държавните медии и се гарантира по-голяма независимост.
Най-големият недостатък на настоящия модел на финансиране всъщност е, че той може да се окаже несъвместим с европейското право, което има строги правила за отпускането на държавна помощ за който и да било бизнес. Чехия и Словакия поетапно ще забранят рекламата в обществените си медии през 2012 г.
Колкото и да не му се иска на ръководството на БНТ, в дългосрочен план рекламите нямат място в обществения ефир. Просто няма как една медиа да претендира за обществен статут, докато се опитва да угажда на интересите на частния бизнес. А всяка демократична държава има нужда от независима телевизия, която да бъде коректив и на държавните управници, и на корпоративната машина. Всичко това означава само едно: БНТ ще трябва да излезе от що-годе комфортното си състояние и със силни, смислени и ефективни аргументи да извоюва бъдещата си независимост. Всъщност това е задача не само на все-още-държавната телевизия, а на всички. Защото в случая не става дума просто да се гарантира оцеляването на БНТ, а да се измисли такъв механизъм за финансирането и управлението й, който да защити независимите и свободни мнения в националния ефир.

Снимка: Цветелина Ангелова, вестник "Капитал"

Стр. 33