в. Пари | Елина ПУЛЧЕВА | 21.09.2010
Държавните поръчки за PR компаниите все още са сериозна част от бизнеса, но остарелите изисквания и липсата на прозрачност пречат за нормалното развитие на пазара
Като най-голям клиент на PR услуги държавата до известна степен деформира този пазар. Търговете за един или друг комуникационен проект на държавни институции не се печелят от големите агенции, които получават награди от международни конкурси и са отличени за най-добри в дадена област. Колкото и парадоксално да звучи, най-големите поръчки получават определен кръг агенции. Около това мнение се обединяват представители на големи агенции, които се занимават от години с PR. "Около 90% от тези агенции имат съвсем спорадична работа с държавни институции", смята Александър Дурчев, директор на комуникационна група All Channels Communication. Една от причините се крие в прекалено строгите изисквания към документацията при кандидатстването за комуникационни проекти на държавата. При най-малкия пропуск в документацията агенцията е отстранявана от правото да участва в търга.
Липсва прозрачност как е бил избран изпълнителят на проекта, както и на какви критерии е отговарял, за да спечели поръчката. Тази тенденция продължава от много време. Въпреки че държавата остава най-големият клиент, който предлага изготвянето на проекти за огромни суми, сериозните и най-големите играчи на пазара рядко проявяват интерес към тях. Не защото не изглеждат атрактивни, а защото краят е предизвестен. Поради тази причина водещите PR компании са насочили внимание към частни клиенти, неправителствени организации или международни организации с нестопанска цел. Частните клиенти гледат повече крайния резултат и нямат толкова строги изисквания при подготовката на документите, което ги прави по-желан клиент от държавата. Над 75-80% от клиентите на повечето големи агенции са частни, каза за в. "Пари" управителят на IntelDay Solutions Деница Сачева. Специално в нейната агенция съотношението е 65% в полза на недържавните клиенти срещу 35% поръчки от обществени институции.
Що е тo PR
Друга сериозна пречка пред доказаните агенции са техническите задания, които са посочени в документите за търговете. Експертите не правят разлика между PR и реклама и каква е същността на тяхната дейност. И докато управляващите се сменят, а с тях и интересът към тези поръчки, експертите, които изписват изискванията за кандидатстване, остават незасегнати от смяната на властта. Липсата на диалог между представители на бранша и държавата ще продължи да влошава ситуацията, алармират PR специалисти. В повечето случаи институциите залагат абсурдни изисквания, които никой не може да изпълни. Това кара голяма част от сериозните и големи играчи на пазара просто да подминават дър-
жавните обяви.
Предпоставки за корупция
Предварително заложените условия за кандидатстване дават шанс на лобистки агенции да се появят на пазара и да изпълняват поръчки в порядъка на 6-7 млн. лв. Това дава повод за пораждането на скандали, подобни на онзи, при който президентът Георги Първанов обяви, че голяма част от парите, изпрани в политиката, минават именно през PR агенциите. Вследствие на него няколко професионални асоциации в бранша изказаха възмущение от обвиненията на държавния глава. Подобно на неговото мнение обаче може да се чуе и от представители на големите PR агенции у нас. Факт е, че всички са единодушни, че доскоро изпълнителите на държавни поръчки в тази сфера са били предварително известни на всички в бранша.
Държавните институции рядко търсят агенции за чисто PR услуги. Ако все пак се случи, то е под формата на консултации, единодушни са PR специалистите.
Държавата като лош клиент
Негативен момент при търговете за различни комуникационни проекти е търсенето на най-ниската цена при тяхното разработване. От PR бранша са категорични, че най-ниската финансова оферта не е гарант за качествен продукт след края на кампанията. "Когато става въпрос за комуникационен проект на държавна институция, рядко става въпрос за пари от бюджета", казва Александър Дурчев. Това са средства, които идват по европейски проекти, чиито управляващи органи в страната са министерствата. А за всички подобни проекти имат задължително заложен комуникационен бюджет. Същото мнение споделя и Деница Сачева – ниската цена според нея намалява сериозно качеството на тяхната работа. Според Сачева е необходимо постигането на подходящо съотношение между техническа работа и разумна цена.
По-прозрачни
Въпреки негативната картина от предишни години на пазара на държавни поръчки за комуникационни проекти има раздвижване. В процедурите за кандидатстване има промени, които позволяват участие на повече агенции. Ако имат пропуски в документациите, PR компаниите биват известявани, за да осигурят необходимите документи. Това според Александър Дурчев е сигнал, че нещата вече стават по-прозрачни. Друга положителна тенденция в последно време е отмяната на вече спечелени оферти. Това също е ясен сигнал, че държавата иска да извади на светло дейността си при избор на PR агенции.
В условията на пазарна икономика добрият производител успява да намери своето място сред конкуренцията. Големите PR агенции отдавна са утвърдили имената си сред известни компании. Не може и да се оплачат от липса на поръчки към тях. От агенциите са единодушни, че в кризата компаниите се лишават по-скоро от реклама, но не и от PR. Все пак един голям играч, какъвто е несъмнено държавата, може да раздвижи още повече пазара. Редно е държавата да създаде равни условия за всички на пазара на обществените поръчки за нейните комуникационни проекти. А не да предрешава кой да спечели чрез залагането на абсурдни изисквания. А после целият бранш да бъде набеден в изпирането на средства от държавни институции.
Стр. 22