сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 13.03.2011 

Телевизиите предпочитат дублажа пред субтитрите. Спорът "Да им чуваме ли гласовете?" се разгаря, когато през ефира мине интересен филм

Няколко часа на седмица БНТ организира кампании "Голямото четене". В останалото Време телевизионната тенденция е "Голямото слушане".
Миналия уикенд bTV излъчи екшън-комедията "Аз, шпионинът" с участието на Еди Мърфи. Както повелява традицията, актьорът изпълни в нея всички номера, които го държат 30 години над холивудската повърхност – лафове, гримаси, специфичен смях, фалцетно говорене и т.н. По същото време и Нова телевизия бе на вълна шпиони-бъбривци. В събота тя показа "Гадна компания". В него централен персонаж изпълнява Крис Рок, ученик на Еди Мърфи. И в тази история става дума за чернокож агент на американските тайни служби.
Освен по сюжет и по тактико-технически данни на действащите лица, двете ленти си приличаха и по това, че минаха дублирани, а не субтитрирани. Така bTV и "Нова" натовариха родни артисти с почти непосилната задача да имитират Мърфи и Рок и да направят раперските им речитативи да звучат смешно на български. Нещата не се получиха много и изрази като "Неу, man", "Get out of here", "What the f..k going on" и т.н., преведени като "Хей, човече", "Остави ме на мира", "Какво, по дяволите, става тук" предизвикваха друг тип усмивки.
От bTV поясниха, че дублират филмите, защото по-голямата част от аудиторията ги предпочита така.
"Допреди 1-2 години тенденцията беше да дублираме романтични, комедийни и семейни филми – казаха оттам. -Трилърите, екшъните и хорърите субтитрирахме. Поради предпочитанието на зрителите решихме да експериментираме и да дублираме и по-специфичните жанрове. Експериментът се оказа успешен, защото дублажът приближава продукцията до зрителите и се възприема добре и за такъв тип филми."
В интернет спорът "Да им чуваме ли гласовете?" върви горе-долу оттогава, откакто съществува и мрежата. Най-оживени дискусиите станаха в епохата на фейсбук. Там могат да се открият няколко групи, създадени да кажат "не" на дублажа. Те не са многобройни по численост, но пък посланията им са пределно ясни. "Мразя филми с дублаж!!!", е името на едната. "Против дублирането на филми, искаме субтитри", е слоганът на друга.
"Ако искате умни деца, които знаят поне един чужд език, забранете дублирането на филми -написаха създателите. – Да си направим експеримент: имаме две 7-годишни деца – в София и в Хелзинки. Възможно ли е детето от Хелзинки да чете по-добре, по-гладко и по-бързо и да е развило онова особено звуково познание към чуждите езици? Възможно ли е всичко това да се е случило без специални уроци? Не само е възможно, но е факт."
Темата вече ражда и анекдоти. "Знаете ли защо Трендафилка Немска (легендарен режисьор на дублажа в БНТ – б.р.) има само 11 приятели във фейсбук? – попита един от активистите. – Защото всички мразят дублираните филми!"
Във фейсбук твърдо вярват, че български актьор да дублира роли на Еди Мърфи е все едно Андреа да озвучава арии на Монсерат Кабайе. В Google обаче има и други мнения. "Не че ме мързи да чета, ама трябва да гледам филма по два пъти – веднъж да го изчета и втори – да го изгледам – е най-често срещаното. – Първия път зрението ми ще е насочено в надписите, а не в артистите." "Ако филмът е английски или руски, предпочитам субтитрите, но ако е на друг език, по-добре дублаж", пък смятат по-претенциозните.
"Когато субтитрите са направени професионално, няма нужда зрителят да гледа филма два пъти – коментира Маргарита Манчева, мениджър на една от най-старите компании за превод на филми – "БГ Текст". – Както във всички други професии, така и в нашата има стандарти. Един от тях е надписите да престоят на екрана достатъчно дълго. Тези, които се скриват прекалено бързо, ги наричаме "хвърчащи". Освен че телевизиите все по-масово предпочитат дублажа пред субтитрите, повечето от тях избират и по-евтиния вариант за дублиране, тъй като другият би бил икономически невъзможен. Зрителите в Германия например също никога не са чували истинския глас на Еди Мърфи. За разлика от Скандинавия и Холандия там задължително използват покритие, дори и в кината. Само че правят т.нар. lips синхрон, при който напасването между устните на актьора и гласа на дубльора е пълно. А у нас се предпочита т.нар. voice over, при който озвучителят просто изчита превода върху оригиналния фон от филма."
Манчева допълва, че дори и по-евтиният дублаж струва с около 50 на сто повече от субтитрите. Според нея това е ясен знак, че телевизиите наистина следват желанията на аудиторията. "Налагайки дублажа, каналите очевидно се стремят да печелят повече зрители – отчита тя. – Остава обаче въпросът дали така не се снижава качеството при поднасянето на филма. За мен дублажът е по-подходящ за сериали, за риалити програми и, разбира се, за детски филми до определена възраст. В сериалите и форматите се говори много, а актьорите и участниците не залагат толкова на гласовете си. Има и много добри примери за lips синхрон на детски филми, в които са инвестирани много пари и за които се ангажират известни български актьори. В екшъните обаче, в комедиите, във филмите с изявени холивудски звезди, чиито гласове публиката познава и обича, засега субтитрите остават по-доброто решение."
По-лошо от зле дублирания филм може да бъде единствено зле дублирания филм с дразнещи грешки в дублажа. До неотдавна телевизиите въртяха кратък документален обзор за живота и творчеството на Салма Хайек. От него ставаше ясно, че холивудската актриса е дете на смесен брак. Преводачът на лентата не остави никакво съмнение по отношение националността на майката – танцьорка от Мексико. Що се отнася до бащата, мнозина зрители изпаднаха в дълбок размисъл, след като чуха, че той бил бизнесмен от… Лебанон. Така на средностатистическия българин се наложи да извади речниците и да провери къде се намира тази непозната страна. Малцина се сетиха, че всъщност Лебанон е българската транскрипция на английското наименование на Ливан. По подобна схема телевизиите често превръщат столицата на Китай от Пекин в Бейджин и т.н.
"Интернет разви технологиите много – и в дублажа, и в субтитрирането – признава Маргарита Манчева. -Това изкушава някои телевизии да правят опити да спестяват пари, поверявайки превода на недостатъчно квалифицирани хора. Затова допускам, че в бъдеше тъжно-смешните ситуации в ефира ще се умножават, а няма да намаляват. Както и в много други области, така и в нашата въпросът се свежда до това дали работата да се свърши професионално или не."

Стр. 52-53, 54