Diploma.bg I Джадала МАРИЯ I 6.12.2010
Как решихте да организирате подобно сдружение и лесно ли събрахте приятели за него?
Решението дойде почти спонтанно след мое участие в подготовката на събитие през Октомври 2010.
До този момент всички ние от PRaxis имахме горчив опит с търсенето на стажове по специалността.
На много места се оказа, че дори за неплатен студентски стаж трябва да преминеш през сериозни и често неясни и съмнителни „цедки“. Така се обединихме около идеята да си помогнем сами. Чрез работата ни като PR & Events Support създаваме безценни контакти и придобиваме практически опит. Освен това, служебните и академичните ни ангажименти се съчетават перфектно (като време). Не беше трудно да създадем това сдружение, защото ние сме приятелски кръг от университета. Познаваме се от години. За щастие работим прекрасно като екип. В нашия случай приятелството ни помага, за да сме максимално ефективни.
Участвахте вече в някои събития – кои и какви са впечатленията ви от практиката?
Участвали сме в различни събития. Последното, в което взе участие целият ни екип е Eventex Seminar 2010.
Създадохме контакти с много хора от бранша. Вече имаме разговори, срещи и реални ангажименти с някои от тях , относно бъдещи съвместни проекти. Умората след приключване на събитието е голяма, но мотивацията и удовлетворението от добре свършената работа са по-силни от всичко.
Трябва ли да има повече практика в Университета, според Вас?
Дали да има повече практики….Ами, да! А, всъщност има ли реални такива? Утвърдена практика е да се предават някакви фиктивни бележки за проведен стаж. Пълна пародия. Това е ясно на всички, но продължава с години… Част от колегите ми имат опит и в държавни и в частни университети. И в двата случая нещата стоят по един и същи начин. Масово завършват хора, които нямат и един ден практика.
Какво липсва на българското висше образование като цяло, според Вас?
Липсва практическа насоченост. Понякога натоварването за студентите е голямо, но не става ясно с каква цел се прави това. Малко следваме принципа: “Залудо работи-залудо не стой!“ Това е може би най-големият проблем на висшето ни образование.
Диплома или знания?
И двете. Аз съм ретро в това отношение и държа на академичното образование. Не смятам, че е излишно (въпреки всичките минуси, има и доста плюсове)! Знанията са основата, без която не можеш да стъпиш уверено в практиката.
Пожеланието ви към българските студенти?
Не бива да се задоволяват със завършването на бакалавърска или магистърска степен. Трябва да са наясно, че образованието е безкраен процес в днешно време. Пожелавам им повече смелост и инициативност! Да не се оставят на течението; да търсят мотивацията вътре в себе си, а не да разчитат на външни фактори като стимул за развитие!
——————–
