в. Капитал | 2010-06-12 

За тези, които наистина се вълнуват от въпроса какво пречи на журналистиката, ще сведем отговорите до три:

Първо, анонимността. През седмицата проф. Георги Лозанов, без когото никой разговор за медии е невъзможен, правилно каза, че персоналното достойнство на журналистите е най-силната гаранция за независимост. Този логичен предпазен механизъм сега не работи, защото масата от читателите на вестници не знаят чия позиция и гледна точка купуват. В допълнение през седмицата бизнесменът Красимир Гергов призна, че в продължение на десет години е бил прикрит собственик в най-голямата телевизия (стр. 32-33). Добрата новина е, че се подготвят законови поправки, които да задължават медиите да разкриват собствениците си до физически лица. Второ, нечестна игра. Тук проблемът е във властта и нека премиерът Борисов приеме тази част от коментара като отговор на втория му въпрос дали медиите са ограничени да се развиват свободно. Да. Когато властта събере парите си в една банка, а тя подпомага една медийна група, това е нечестна конкуренция. Анализът на телевизионния и рекламния пазар показва, че там в продължение на години има подобни проблеми, които регулаторите се оказват неспособни да решат.
Трето, лоши институции. От журналистите се очаква да правят разкрития, в резултат на които качеството на институциите да се подобрява. Но журналистите са застрашени и ограничени, когато обектите на техните разследвания са по-силни от самите институции. Така че, ако правителството истински се вълнува от това как се чувстват българските журналисти, нека да си гледа работата. А ние – нашата.

Стр. 7