в. Уикенд | Георги НЕДЕЛЧЕВ | 09.03.2012

Излъчването на световни риалити формати априори има един съществен плюс – така се парира възможността същите да бъдат откраднати и побългарени в "Шоуто на Слави". Откакто компанията на Магърдич Халваджиян се зае с "България търси талант", мераклиите и фрийковете се пренесоха с час и половина напред в праймтайма на Би Ти Ви. Зоната за не-лицензирани експерименти от екипа на Трифонов пък се стесни още повече.
България е различна страна, когато в ефира върви някакво риалити. Това вече го разбраха всички, с изключение на шефовете на Нова, които упорито отказват да върнат в програмата си алфата и омегата на този жанр – "Биг Брадър". Дали от срамежливост или от страх – не е ясно.
Едно е сигурно – щом по телевизията тече подобно шоу, във всяко градче настъпва оживление. Появяват се теми и герои за обсъждане. Забелязахте ли еди-кой си, той е от нашия квартал. Гледахте ли дъщерята на шефа как хубаво пя? Видяхте ли момчето на съседите как се изложи? Гласувахте ли за нашето момиче? Селото България започва възбудено да жужи.
Кой ще е победителят това няма никакво значение. Впрочем, спомняте ли си кой стана талант №1 на България в първия сезон преди две години? Най-вероятно не, както и аз. В този риалити формат фаворитите нямат никакво значение. Няма и интрига, няма сюжетни линии, които медиите да разработват в хода на сезона. Трудно е да си представим и корица на списание с някой от участниците. Тук по-важни са фрийковете, които да ни разсмиват на кастинга, както и коментарите на журито по време на концертите.
Важно е и поведението на водещите. В конкретния случай това шоу притежава две от възможно най-добрите. Алекс Раева и Мария Игнатова имат бързи, артистични и неподправени реакции. Те обаче не са достатъчно пълноценно експлоатирани като потенциал. За сметка на това, както и в предишния сезон, ни показват прекалено много зрителски физиономии от залата и прекалено много жури. Това създава у тв аудиторията смътното усещане за някаква неувереност. Сякаш авторите на шоуто не са съвсем сигурни как ще реагира драгият зрител на дивана, та гледат да му подскажат с подобни монтирани кадри на всеки десет секунди.
Ами прекалено е. Даже и това да е тактика, измислена не от Магърдич, а от корифея Саймън Кауъл, пак е прекалено. Ако ще търсим талант, нека да наблюдаваме повече хората на сцената, а не сеирджийски настроените зрители. В този си вид спектакълът изглежда някак си евтино, махленски. Но такива са суровите правила на риалити жанра
Да гледаш подобно фрийк шоу е гузно удоволствие, което не всеки си признава публично. Това няма да попречи пред телевизорите да се събират по милион, милион и половина българи всеки понеделник и вторник.
Най-интересното е, че подобен формат се смята за по-престижен от воайорския сеир "Биг Брадър". Там изродщината е в пъти повече, но поне е спонтанна, нережисирана. Докато тук има една перверзия в повече – фрийковете не просто са допуснати до сцената и заснети, ами после и подиграни – от водещи, от жури, от публика. Камерата не се свени да показва раз-плакани или истерични пишман мераклии. Всичко е старателно монтирано и грижливо опаковано в уж позитивна и съзидателна форма.
Точно тук е тайната на българския телевизионен бизнес – в красивия целофан, под който можеш да скриеш каквото си поискаш. В Би Ти Ви открай време са доказали, че владеят това изкуство.
Но ако ще се смеем и забавляваме с всичко, достойно за подигравка, – защо тогава не пускат и субтитри под коментарите на Любо Дилов? Така хем всяка домакиня най-сетне ще разбира какво говори, хем етикетът "фрийк-шоу" ще се изпълни докрай със съдържание…

Стр. 30-31