в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 2010-02-13 

Поредната кръпка на медийния закон задава повече въпросителни от колкото дава отговори

Опитвали ли сте се през последната седмица например да откриете текста на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (ЗИД на ЗРТ)? Ама окончателиния му вариант, така както този петък е излязъл в Държавен вестник (ДВ).
Ако все пак сте пробвали, вероятно сте разбрали: а) не е било лесно или б) открили сте поне два варианта, в които има разлики и в крайна сметка сте били объркани, кой е правилният текст.
Подобни неща не би трябвало да се случват през 2010 г. Дори и председателят на управителния съвет на Националния съвет по саморегулация (НСС) Ели Герганова сподели: "Аз не съм виждала крайния вариант и чакам да излезе в Държавен вестник, тъй като проектът не беше достъпен публично."
И така, когато четете този текст на "Капитал", Законът за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията вече ще е обнародван в ДВ. С публикуването на поправките в този важен за зрителите и медийния бизнес текст обаче, не си мислете, че сагата около медийното законодателство е приключила. Правителството на ГЕРБ ясно заяви, че още в рамките на тази година ще се пише нов текст на медиен закон.
Частен СЕМ ли?
Новите текстове са много. Изненадите – също. Така например в текста на закона се е появила следната норма – чл.126 г гласи, че "на доставчик на медийни услуги, който не изпълни в срок решение на етичната комисия към фондация "Национален съвет за журналистическа етика" и/или сдружение "Национален съвет за саморегулация", се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. Предложението е направено от председателката на парламентарната комисия по медии, култура и гражданско общество Даниела Петрова по време на второ четене в медийната комисия. След приемането на текста на закона в пленарна зала нормата остана записана в преходните и заключителните разпоредби.
В медийния си блог доц. Нели Огнянова определя текста като "новост в областта на юридическата отговорност. Съветът за електронни медии (СЕМ) вече трябва да приема като окончателни решенията на сдружение, създадено от рекламните агенции, рекламодателите и частните оператори. Сдружението е приело правилата – и не се забелязва СЕМ да има право на преценка дали да наложи санкция или не. Намирам това за скандално", пише Огнянова. Според нея "СЕМ има по закон компетентност за мониторинг и санкции, която не е отменена. Не се забелязва в закона да е уредено кога решението взема регулаторът, кога – фондацията и сдружението", обяснява тя.
Според председателя на Управителния съвет на Националния съвет по саморегулация (НСС) Ели Герганова "СЕМ в тази му структура и с този ресурс, с който разполага, трудно може да се справя с увеличаващия се обществен глас. Медийната култура на хората се увеличава, а и целта на Съвета по саморегулация в крайна сметка е хората да разчитат търговските съобщения правилно", коментира Герганова. Тя обясни, че в Европа "законът определя общата рамка, а подробностите се оставят в етичните кодекси. Законът обаче си запазва правото на последната дума. В повечето европейски държави нормата дава място за саморегулацията и това й дава възможност да се развива. "Наистина към момента не е ясен механизмът на взаимодействие между СЕМ и саморегулационните органи. Ако този текст влезе в закона, следващата стъпка ще е да уточним работен порядък заедно със СЕМ, така че да си помагаме взаимно, а не да си пречим", каза Герганова.
Рекламна агенция + тв = нови правила
Отново по предложение на председателката на праламентарната медийна комсия Даниела Петрова отпадна забраната собственици на рекламните агенции да притежават електронни медии. Изпълнителният директор на рекламния холдинг Publicis MARC и член на УС на АРА Николай Неделчев, коментира пред "Дневник", че "това решение е пълен абсурд. В Етичния кодекс, който сме приели, изрично пише, че собствениците на рекламни агенции не могат да имат собственост в медии. Така се създават много вратички за злоупотреби и се губи безпристрастната оценка на пазара. Как можеш да консултираш клиент за медийната му стратегия, когато имаш конфликт на интереси", каза той.
С промените отпадна и ограничението, според което един продуцент е независим от дадена телевизия, ако прави за нея максимум две предавания. Дефиницията "независим" е важна, тъй като част от задължителната европейска продукция, която един канал трябва да излъчва, 12% трябва да бъде създадена от такъв тип продуценти. Така след влизането в сила на променения ЗРТ една компания ще може да прави неограничен брой предавания в даден канал, което е изключително вредно за конкуренцията на продуцентския пазар.
Все пак наред със спорните промени бяха въведени и някои позитивни мерки. Заседанията на СЕМ вече ще са открити за всички желаещи да присъстват. Медийният регулатор ще е задължен три месеца след обнародването на ЗИД на ЗРТ да качи на сайта си всички протоколи от заседанията си от 2003 г. (когато бе създаден СЕМ) досега, което ще направи работата му по-прозрачна. Надзорниците се задължават да направят нов регистър за собствеността на всички предприятия, които разпространяват програми (кабелни, мобилни, сателитни и т.н.). В него ще трябва да е описано какви програми разпространяват и докога имат права за тях.
Частта от ЗРТ, която урежда правата на продуцентите и регламентира правилата, по които те да работят очевидно ще се преработва, когато започне писането на новия закон, в противен случай и те ще имат за какво да протестират. Единственият бонус, за който продуцентската гилдия се пребори, е увеличаването на процента програма, който те ще произвеждат от 10% на 12%.
В крайна сметка това, което се чете между редовете на ремонтирания закон, е, че той не е окончателен и предстои работа по изцяло нов текст на медиен закон. Все още неясно от кого и кога ще се пише. Докато ЗРТ не бъде обнародван в Държавен вестник не е ясно какво в крайна сметка ще е записано в него. Не бе ясна и категорична позицията по текста на закона на обществените оператори, нито на СЕМ. Медийните надзорници останаха пасивни по промените в ЗРТ. А подобна пасивност и потулена работа е притеснителна. Все пак става въпрос за основния медиен закон в страната.

Стр. 33