в. Банкер | Ина ИГНАТОВА | 31.12.2011
"Журналистика – това е, когато се съобщава "Сър Джон почина" от хора, които не са и подозирали, че лорд Джон е живял."
Гилбърт Честъртън
Британската Комисия по жалби срещу пресата (Press Complaints Commission, PCC) удовлетвори на 9 декември 2011-а оплакванията срещу вестник The Daily Mail. През октомври изданието случайно публикува на сайта си статия, в която оправдателната присъда на Аманда Нокс беше заменена с обвинителна. От вестника обясниха, че редакторът е публикувал по погрешка "неправилната" от двете статии, които били подготвени за всеки случай.
В продължение на няколко години западните медии следяха внимателно историята на Нокс. През декември 2009-а италиански съд призна американската студентка за виновна в убийството на 21-годишната британка Меридит Кърчър и я осъди на 26 години затвор. Мередит беше умъртвена още през 2007-а в италиански град Перуджа, където двете с Нокс отиват на обменни начала, за да продължат образованието си. Заедно с Нокс бе осъден и тогавашният й приятел Рафаел Солечито. По-късно младежите обжалваха присъдата и през октомври 2011-а магистратите ги оправдаха поради липса на достатъчно доказателства.
Интересът към случая се подгряваше от факта, че убийството и изнасилването на 21-годишната британка бяха извършени с особена жестокост, а мотивите за престъплението така и останаха неразкрити. Не е за чудене, че някои медии толкова бързаха да разкажат какво ще се случи с Аманда Нокс, че публикуваха информации за съдебното решение още преди окончателното му огласяване. Съобщения, че американката все пак е призната за виновна, се появиха на 3 октомври на сайтовете на The Daily Mail, The Sun, както и в онлайн блога на The Guardian. Впоследствие и трите издания публикуваха опровержения и поднесоха извинения на читателите. Те обаче се възмутиха единствено от статията в The Daily Mail заради измислените детайли, с които е украсена. Следвайки фантазията си, авторът й смело описва реакциите на Аманда след изслушването на присъдата: "Нокс се свлече в креслото, без да има сили да сподави риданията си, докато роднините й се прегръщаха помежду си, облени в сълзи." Статията съдържа и измислени цитати от изявления на прокурорите, които уж заявили, че "се радват, че правосъдието е възтържествувало", но от човешка гледна точка "съжаляват, че двама млади хора ще отидат в затвора". Тъкмо заради тези детайли Комисията за жалби срещу медиите удовлетвори оплакванията срещу този вестник и остави без внимание лъжливите съобщения, появили се в другите британски издания.
Бързината на реакцията винаги е била един от ключовите принципи на добрата журналистика. Така че подготовката на две противоположни информации по определен повод, е обичайна практика във всички големи медии. Но и те не са застраховани от грешки, а за най-уязвим се смята жанрът на некролозите. Много издания и агенции подготвят предварително текста на тъжното съобщение, за да го публикуват веднага след смъртта на една или друга прочута личност. Агенция Associated Press е тиражирала около хиляда подобни заглавия, а Los Angeles Times – над четиристотин. Един от христоматийните случаи с преждевременно обявяване на смърт е свързан с американския писател Марк Твен, който реагирал на публикуването на некролога му в New York Journal с известната фраза: "Слуховете за моята смърт са силно преувеличени." В списъка на прочутите хора погребани живи от медиите в различно време са Ръдиърд Киплинг, Ърнест Хемингуей, Ясер Арафат, Мадона, Кърт Кобейн, Джордж Буш-младши и други.
Медийната практиката да се подготвят предварително некролози стана достояние на широката публика след инцидента със сайта на телевизионния канал CNN. През април 2003-а част от некролозите, които би трябвало да виждат само редакторите на страницата, се появиха в открит достъп. Сред "погребаните" от CNN се оказаха Фидел Кастро, Нелсън Мандела, Роналд Рейгън, кралица Елизабет Втора и папа Йоан Павел Втори. На всичко отгоре текстовете на някои от некролозите съвпадаха – съобщението за Елизабет Втора бе изградено по шаблона на некролога за кралицата-майка, а Фидел Кастро бе характеризиран с думи от некролога на Роналд Рейгън като "спасител, спортист и кинозвезда". Вицепрезидентът на САЩ, Ричард Чейни, пък бе наречен "Любимата баба на Великобритания", по образец на некролога за кралицата-майка.
Стр. 35
