Новият унгарски медиен закон: Европа да му мисли

в. Седем | Милена БОРДЪН | 26.01.2011

Европейската комисия, Германия, Великобритания, Франция и Люксембург критикуват новия закон за медиите на Унгария в първия месец от президенството й на ЕС.
В България Унгария по традиция се сочи за сериозна и напреднала страна от бившата Източна Европа. Унгарската революция от 1956-а, ранното икономическо размразяване и по-разрешеното пътуване из Европа отпреди падането на комунизма, австро-унгарската архитектура на Будапеща, филмите на Ищван Сабо и др. оправдават българското мнение. В Европа обаче Унгария е често критикувана в уклон към опасни десни политически тендинции: антисемитизъм, антирома, национализъм. Доскоро имаше един неписан закон по този въпрос – левите европейски и английски медии и политици не обичат унгарските десни, а десните се интересуват главно от унгарска култура – не от политика.
"Никой не очакваше такава силна критика", коментира за Седем Джордж Шопфлин, член на Европейския парламент от управляващата дясна партия Фидес. "Левите медии не обичат Унгария. Но сега не са само те. Ан Апълбаум, известна американска журналистка, която не е лява, писа също лоши неща във Washington Post, което е малко неприлично. Защото тя беше наградена малко преди това от Дома на Терора, държавния музей против фашизма и тоталитаризма в Будапеща. Що се отнася до Европа, доколкото знам, външният министър на Люксембург е критикувал закона, преди да го е чел. Германия го нападна най-остро. Но тя е по принцип против Унгария напоследък. Нямам представа с каква цел."
Какво точно може да направи ЕС, ако официално не одобри унгарския медиен закон? Министър-председателят Виктор Орбан прие Европейската комисия да разследва закона и ако има противоречия с европейското законодателство за свобода на информацията, да бъде преразгледан.
А не е ли това поредният "много шум за нищо" от ЕС? През лятото комисията размени
остри думи с френския президент по повод екстрадирането на роми в Румъния и България. Този случай се запомни с това, че Саркози каза на европейския комисар Вивиън Рединг нейният роден Люксембург да отвори вратите си за въпросните роми.
Унгарското посолство в Лондон предоставя интернет връзка към закона на английски език (http://www.nMhh.hu/index.php7id
=hir&cid=13214), 229 стр. Три неща правят впечатление. Първото и най-силното е протекция в медиите на "семейството" и "човешкото достойнство", което британският ляв в. Guardian не одобрява. Второто нещо, което се натрапва, е голяма протекция
на децата до 16-годишна възраст срещу секс и насилие в медиите, както и на малцинствата, включително и на унгарците, които живеят извън Унгария. Третото е централизация на контрола върху медиите. Колкото и да ми се иска да си представя унгарската телевизия (или българската) само с хубави програми и изискани хора, централизираният контрол не ме привлича.
"Повечето европейски страни имат такива организации и документи", продължава проф. Шопфлин. "Казах го в ЕП. Писах в изданието EU Observer. Но унгарската дясна политика не се харесва на мнозина на запад, защото не е нито екзотична, нито незаконна. Виктор Орбан не го обичат, защото е реформатор. Никой не обича реформатори. Особено десни. Все едно че само левицата има право да се реформира на този свят?! Поуката за новите страни – членки на ЕС е: "Не се доверявайте на Западна Европа."
Жан-Пол Мартоз, съветник на американската организация Комитет за защита на журналисти, писа, че тези аргументи звучат конспиративно и няма да убедят Брюксел. "Не вярвам унгарският закон да е някакъв много хубав за журналистите", споделя друг международен журналист в Лондон. Но има много стряяр, в които правителствата смятат, че като се пишат лъжи за тях, е най-добре да ограничат свободата на медиите."
Унгарският медиен дебат съвпадна с българския медиен и политически скандал със записите на разговори между Борисов и Танов. Нито една западна медия не съобщи зо него въпреки заплахите на бившия еврокомисар Меглена Кунева, че ЕК ще се заинтересува от случая. Може би подобна на българската неяснота за това кой пред кого отговаря в държавните институции и медии и къде са границите на свободата на словото и журналистическата етика са накарали Унгария да напише такъв строг закон за медиите. Европа да му мисли!

Стр. 16

Leave a Reply