Някой иска да стане милионер чрез новия закон за радиото и телевизията

в. Сега | Радомир ЧОЛАКОВ* | 20.07.2010

Данданията около избора на генералните директори на БНР и БНТ мина. Хубава, лоша, всяка власт е от Бога и трябва да й се подчиняваме. Дотук – добре.
Сега остава да се напише новият закон за радиото и телевизията (ЗРТ), за да се успокои съвсем секторът и да се отдаваме на мирните си трудове. С новия ЗРТ работата е същата, както с генералните директори. На пръв поглед изглежда сложна, ама всъщност може да е и много проста. Може да е лесна, може да е тежка. Може да е и много тежка. Зависи как ще се подхване. Нека кажем коя според нас е леката и коя – трудната част. С което да дадем своя принос към предстоящата обществена дискусия.

Лесна част – частните медии

След 27-ата си поправка сегашният ЗРТ най-после беше напълно синхронизиран с европейските директиви. Тоест, директивите бяха директно преписани в него, с минимални творчески отклонения. Можем да се гордеем, че имаме един напълно европейски закон. И напълно либерален. Всеки може всичко. Да прави каквато си иска програма. Дя я променя както си иска. Да я излъчва откъдето си иска. Да я разпространява както си иска. По кабел, през мултиплекс, чрез спътник, през интернет, кой както може. Има малък проблем с дефинирането на това що е то телевизионна програма, но не бива да се издребнява. Едно по-общо определение ще свърши работа. И без това след една-две години то няма да има значение.
На рекламата е дадено "свободно". В радиото ограничения няма. В телевизията уж има ограничение до 12 минути на час, ама е разрешено пласирането на продукти, така че като се комбинират "модерните рекламни практики", може да се рекламира в 60 от 60 минути.
Лицензиране на телевизии вече няма да има. Няма смисъл. Докато ефирният ресурс беше ограничен и държавата го разпределяше, трябваше да има уж някакъв регламент. Откакто ресурсът стана неограничен и мултиплексите ще могат да качат 40 програми, а кабелът 400, какви лицензи да издаваш? Една регистрация и готово. Либерална медийна Аркадия. По-преди имах обичая да питам защо в София има 30 радиа, а в Лондон – 8? Защо англичаните са толкова прости, та са пуснали само 8 радиа, а не са използвали целия наличен радиоспектър, който е същият като софийския? Дали защото си мислят, че многото количество води до влошаване на качеството? Или гледат да не се прецаква рекламният пазар? Вече не питам. Не ми е работа и не ме интересува. Щом у нас сме решили моделирането на медийната среда да става с максимални исторически производствени разноски, така да бъде.
Прочее, в новия ЗРТ трябва да се копират с мишката от стария всички негови части, касаещи общите изисквания към програмите, рекламите, регистрациите и още това-онова и в тези си части законът е практически готов.

Преди три седмици публично с колеги зададохме въпроса какво ще работи в бъдеще СЕМ?

Гого Лозанов ще потвърди. Факт е, че този важен през прехода медиен регулатор остава без работа. Няма задачи. Няма да има вече лицензиране на електронни медии. Няма да има надзор върху спазването на рекламните ограничения, защото няма ограничения. Регистрирането на програмите може да става в КРС. Или в Министерство на културата. Където собствениците на радиата и телевизиите ще могат да регистрират и себе си, както е при собствениците на вестниците. Няма да има надзор за спазване на програмните параметри, защото няма програмни параметри. Плурализмът на съдържанията се гарантира чрез конкуренцията на телевизиите. Пак като при вестниците. За вестниците защо няма медиен регулатор? Има си Етична комисия, която ги мъмри, ако нарушат етичния кодекс. Ако сгазят някой закон, си има други органи. Впрочем Етична комисия си има и за електронните медии. За какво ще е СЕМ? Cut с мишката сегашния раздел "СЕМ" от закона и готово.
Истина е. Нов, ясен и стегнат ЗРТ може да се направи само с няколко движения с мишката. Ако не бяха т.нар. обществени медии. Ако можеше да се обособят в специален закон, ЗРТ щеше да е готов до две седмици. Ама не може. Щото така!

Трудна част – БНТ и БНР

Тази е била винаги най-трудната част в досегашните закони. Моят немски професор казваше, че точно тук законодателят си показва мръсното бельо. Трудно е, защото се опитва да го прикрие. Никога не успява, но е длъжен да опита.
Обединението на БНР и БНТ е технически проблем. Новото образувание може да се казва например Българска телевизия и радио (БТР). Обединението става пак с мишката върху сегашния ЗРТ. Преди 15 години го предложихме написано на пишеща машина, сега ще стане още по-бързо. Кучето обаче не е заровено тук. Кучето е заровено във въпроса кой ръководи програмата? Кой определя каква ще е програмата, заради която тези две медии се наричат "обществени"? Сегашният ЗРТ има един тежък конструктивен дефект – БНР и БНТ нямат програмни съвети. Няма такъв закон за обществени медии в Европа, в който да не е казано, че в обществените медии се изграждат обществени програмни съвети, които от името на гражданското общество определят параметрите на програмите. Колко новини, колко детски, колко култура и т.н. Нашият е единственият. Което води до шизофрения. СЕМ изпитва генералните директори за програмните им намерения. После вика, че трябвало да се разделят административното от програмното ръководство, ама не казва как. Ето, казвам ви как. С обществен програмен съвет. Впрочем в Закона за радиото на ген. Пенчо Златев от 1935 г. към Радио София има обществен програмен съвет от 17 души, от които 10 общественици. Чувате ли г-н Лозанов, онази контекстуално-исторически проблемна власт е тачила гражданското общество повече от демократичната! Не може така! Та тежкият проблем е да се измисли как да се композира този програмен съвет. Но без него не бива. Излагаме се вече много пред европейците.
Другият проблем ще бъде с "продуцентския принцип". Има идеи в новия закон частта за БНР и БНТ да бъде пронизана като червена нишка от т.нар. продуцентски принцип. Нямам нищо против. Нека само кажа, че понятието "продуцентски принцип" във всяка обществена телевизия, извън Би Би Си, се използва като евфемизъм за "ендемична корупция". В една телевизия в континентална Европа го въведоха като модернистичен експеримент, след което директорът лежа 18 месеца. И се отказаха. Може у нас да не стане така, но съм длъжен да предупредя.
Кой ще управлява БТР-а е второстепенен въпрос. Борд някакъв или надзорен съвет. Петчленен, седемчленен, колкото – толкова. Как ще се избират? Както се реши, но от СЕМ твърдят, че не искат повече да се занимават с тая работа. Правилно. И аз да съм, и аз няма да искам.
Всъщност най-уместната забележка по повод бъдещото обединение направи независимият продуцент Димитър Митовски. Той каза: "Ако след обединението ще има повече пари за програми, аз съм "за". Ако ще са по-малко, за какво ни е?"

Невъзможната част – финансиране на обществените медии

Стигнахме и до парите. Сега напускам хвърковатия тон на тези бележки и ви казвам абсолютно сериозно. Има натрапчива идея чрез новия ЗРТ да се създаде "Фонд обществени медии". Целта е в този фонд държавата да налива общо стоте милиона лева, които сега се отпускат целево за БНР и БНТ. За субсидия от този фонд ще може да кандидатства всяко радио или телевизия, ако прави "обществени предавания". БТР-ът ще кандидатства на равно основание. Управителният съвет на фонда ще решава. Може да реши, че частното радио в село Овче поле има толкова гениална идея, че заслужава пет милиона. А БТР-ът не заслужава.
Извинявайте. Доказал съм, че не съм подозрителен човек, но защо ли ми се струва, че който влезе в управителния съвет на този фонд, ще стане милионер в зелено за нула време? Хайде, всички да гледат! Кой иска да стане милионер?
——-
*Авторът е зам.-председател на работната група, която ще изготви новия закон за радиото и телевизията и бе сред кандидатите за генерален директор на БНТ.

Стр. 14

Leave a Reply