Няма да има нов медиен закон

в. Поглед | Надежда НИКОЛОВА

На 19 декември 2009 г. българското медийно законодателство трябва да е приведено в синхрон с европейската Директива за аудиовизуални медийни услуги на Европейския парламент. Ако това не стане, в Европарламента ще бъде открита наказателна процедура срещу България. Медийни консултантите вече говорят за глоби в размер иа 100 000 евро за всеки ден закъснение, тъй като промените в законите се бавят твърде много и е почти невъзможно сроковете да бъдат спазени. В същото време има и твърде много спорни въпроси, свързани с прилагането на Директивата у нас. Като изход от медийната законодателна криза експерти от Министерството на културата (МК) предложиха „Консултационен документ за предложения за въвеждането на Директивата за аудиовизуални медийни услуги 2007/65/ЕО в българското законодателство", в който са предложени на обсъждане подходите за въвеждането на Директивата спрямо вече съществуващите закони. Т.е. организациите, които прилагат на практика законите трябваше да дадат мнението си как те да станат наистина работещи, а в същото време и даденият ни от Евросъюза срок да бъде спазен.
Предложения и становища дадоха СЕМ, БНТ, БНР, Националния съвет за саморегулация, Асоциацията на телевизионните продуценти, Българската асоциация на рекламодателите, АБРО, Асоциацията на рекламните агенции, ФИЛМАУТОР и Българската асоциация на ПР агенциите.
Участниците в обсъждането се обединиха около решението на този етап да бъде подготвен Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) във връзка с въвеждането на Директивата за аудиовизуални медийни услуги в българското законодателство.
Резултатите от днешното обсъждане и писмените предложения, изпратени в отговор на Консултационния документ, ще бъдат основата при написване на ЗИД на ЗРТ. За целта ще бъде създадена специална работна група
На следващ етап от дейността си работната група ще започне изработването на нов закон, който ще балансира интересите на всички участници в медийния сектор и ще отговаря на европейското законодателство, както и на развитието на технологиите в тази област.
Обществените медии, СЕМ и експертите се обединиха около решението на този етап да бъде подготвен Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) във връзка с въвеждането на Директивата за аудиовизуални медийни услуги в българското законодателство. А основната промяна, която трябва да бъде направена в ЗРТ обаче засяга рекламата и най-вече вдигането на забраната за позиционирането на рекламите.
„Създаването на качествен, нов нормативен акт, който да предупреди изцяло отношенията в областта на електронните медии е нереалистично. Предлагаме да отпаднат повечето сега действащи ограничения за радиодейността, като останат единствено изискванията за спазване на принципите на радио- телевизионна дейност. Нашият закон напълно изкуствено е приложил регламентацията за телевизионна дейност и спрямо радиопрограмите, без това да е продиктувано от защита на обществения интерес. Въвеждането на ясна и точна регламентация на „продъкт плейсмънт" е най-добрият механизъм за защита на обществения интерес, защото гарантира както интереса на аудиторията, така и на медиите и търговските субекти, които ще могат в периода на икономическа криза да използват законосъобразно възможността да намалят производствените си разходи.
В националните законодателства на почти всички страни-членки на ЕС, позиционирането на продукти е допуснато като законосъобразна правна възможност. Няма оправдана обществена необходимост, която да мотивира това да не бъде направено в България. Предлагаме забраната за позициониране на продукти да остане единствено за определени категории предавания – новини и детски предавания, както и за продукти, които са забранени за рекламиране като тютюневи изделия, лекарства, спиртни напитки и др. На този етап регулаторният орган прилага изключително неясни правила и стандарти при тълкуването кога едно информационно съобщение е новина и кога съдържа рекламно послание.
Рестриктивното прилагане на закона и тълкуването, че всяко споменаване на търговска марка или продукт е реклама, води до ограничаване на правото на гражданите от обществено полезна информация. Затова считаме, че механизмът на саморегулация би бил изключително полезен за преодоляване на подобни проблеми", пише в становището на председателя на Българската асоциация на ПР агенциите Максим Бехар. От БНР настояват да бъде
премахнат долният праг за радиооператорите за външна продукция. „На базата на досегашния ни опит и отчитайки спецификата на радиопроизводство сме установили, че създаването на радиопредавания не е особено атрактивно за независими продуценти. В този смисъл съществуването на задължителен процент външни продукции в нашите програми ще ни принуди да излъчваме предавания, които не отговарят в пълна степен на нашите стандарти за качество", пишат до Министерството на културата от националното радио.
От БНТ пък биха подкрепили въвеждане на конвергентен регулатор макар и на по-късен етап и след цялостната ревизия на ЗРТ. „Не се налага промяна що се касае до обществената мисия на обществените оператори. Необходимо е да се търси по-гъвкав и комбиниран способ на финансиране на обществените оператори. Имайки предвид конкретната ситуация – световна икономическа криза и начало на прехода от аналогово към цифрово разпространение, въвеждането на такси в България е твърде закъсняло, но не бива да бъде пренебрегвано като способ за допълване на държавния бюджет, респ. на средствата необходими за финансиране на обществените оператори, така и на търговските, в случай че предлагат проект от обществена значимост.
Забраната за позициониране на продукти следва да бъде запазена за позициониране на стоки и услуги в новини, предавания, съдържащи политически и икономически коментари и анализи, при отразяване на национални чествания и религиозни служби", категорични са от държавната телевизия.
От ФИЛМАУТОР настояват за въвеждане на задължителна квота на българска продукция, която да бъде не по-малко от 25 %.
От Асоциацията на българските радио- и тв оператори (АБРО) заявяват, че необходимите промени са във връзка с предстоящата цифровизация и с въвеждането на Директивата за аудиовизуални медийни услуги на Европейската комисия единствено, а новият медиен закон трябва да бъде изключително прецизен. Общите разпоредби на ЗРТ се отнасят едновременно, както радио, така и за телевизионното разпръскване, като не правят разлика между спецификата на двата видя медии. Директивата за аудиовизуални медийни услуги изрично е изключила от своя обхват радиоразпръскването, като със същия документ съществено либерализира телевизионните услуги.
„Да се допусне позиционирането, забраната само би довела до дискриминиране на българските рекламодатели и разграничаване на възможностите на вътрешния пазар. И БАР подкрепя", настояват от АБРО.
Българската асоциация на рекламодателите иска при евентуално редефиниране на мисията на БНТ да се предвиди по-голяма свобода за нейно участие в браншови организации и комитети за измерване на аудиторията. Медийните оператори, които закупуват правата за излъчване на събития с важно значение трябва да имат национално покритие.
И СЕМ смятат, че трябва да се вдигне забраната за позиционирането на реклами. „Като се има предвид, че повечето европейски държави ще допуснат позиционирането на продукти в националните си законодателства, неговата забрана в България няма да е особено ефективна", пише в становището на медийния регулатор.
***
Промени и за продуцентите
От Асоциацията на телевизионните продуценти настояват за промени, които да бъдат въведени с обособяването на самостоятелна нова глава в ЗРТ под работно наименование „Телевизионно продуцентство". Главата трябва да съдържа определение за „Телевизионен продуцент", който е „физическо или юридическо лице, което организира създаването и осигурява финансирането на телевизионно предаване". „Независим продуцент" пък спрямо даден доставчик на медийна услуга е продуцент, който не е свързано лице по смисъла на § 1 от ДР на Търговския закон с доставчика на медийната услуга.
В настоящия закон е записано, че „Външен продуцент" не трябва да е собственик на радио- или телевизионен оператор, радио- или телевизионен оператор да не е собственик на такова лице и да не предоставя на едни и същи оператор, включително и чрез конкурс, едновременно повече от две външни продукции. „Считаме, че следва да отпадне ограничението външен продуцент да може да предоставя на един и същи оператор едновременно не повече от две външни продукции, тъй като това ограничение не отговаря на съвременните пазарни условия", смятат председателят на АТП Димитър Станчев.
АТП подкрепя въвеждането на обединен медиен регулатор с цел ефективно прилагане на общностното за Европейския съюз и българското национално законодателство. Такъв регулатор трябва да бъде Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), която извършва функциите по регулиране и контрол при осъществяването на електронните съобщения съгласно Закона за електронните съобщения. Правомощията на КРС следва да бъдат разширени.
***
Думата на директора
Гриша Камбуров
Необходимите промени са Във връзка с предстоящата цифровизация и с въвеждането на Директивата за аудиовизуални медийни услуги на Европейската комисия, която трябва да бъде адаптирана в българското законодателство до 19 декември тази година.
стр. 5, 6-7

Източник: Вестник ПОГЛЕД

Leave a Reply