Няма такава държава…

в. Дума | Милен ВЪЛКОВ, председател на СБЖ | 08.01.2011

През първата седмица на новата 2011 г., случайно или не, прочетох почти всички вестници, включително бившите издания на ВАЦ и тези, които някои наричат "сериозни" или "жълти". Впрочем във всичките издания работят мои колеги – репортери, главни редактори и собственици, които дълбоко уважавам за техния труд, за положителните и недотам успешни опити да си вършат съвестно работата в интерес на всички нас. Ирония, самоирония, съжаление, самосъжаление, прикрито или открито недоволство и всичко това под преобладаващи заглавия или мнения – "Няма такава държава", "Не може да има такава държава". Задоволен от всички прочетени коментари и мнения, гледах по националните телевизии и сагата с телефонните разговори на трима висши държавници и мнението на министър-председателя. Капакът обаче бе шаржът на френския журналист във в. "Монд" Александър Леви за това какво би могло да се случи, когато България, по силата на ротацията, поеме председателството на ЕС. За мен новата работна година започна на 3 януари и смея да твърдя – сравнително добре. След като с приятели изпратихме старата 2010 г. доста скромно и спокойно в Северна Гърция (въпреки че според информационни съобщения тази държава се тресе от икономическа, финансова, социална криза и сериозни стачки)… Успяхме да посрещнем Нова година дори по-евтино, отколкото ни предлагаха в България. За разлика от много наши сънародници, чиито възможности бяха крайно ограничени при липсата на елементарни и традиционни за българите "аксесоари" на празниците. Не се хваля, защото още отсега предчувствам какво ни очаква в края на 2011 г. и в навечерието на следващата 2012 г. Каква ще бъде изборната година, се чувства много добре и от медиите – всякакви обвинения срещу настоящи и бивщи управляващи, компромати, нови, по-високи цени на основни храни и консумативи, и – разбира се, замразени заплати и пенсии при доста по-високи такси и местни данъци. По природа съм оптимист. Успях да открия в медиите съобщение за решението на ДЕКВР да намали искането за 25 на сто увеличение на водата на скромните 5-6 процента от февруари и за увеличение на цената на електроенергията едва от месец юли. Положителното е, че комисията възнамерява да започне (!) да налага глоби на топлофикационните фирми за нарушения на нормативната база. Според анализ на известен икономист в столичен всекидневник през 2011 г. с близо 50 лева на месец ще намаляват финансите на българите поради кризата и цените, т.е. ще намаляват и нашите реални възможности за храна, отопление, лечение, спорт и почивка. Не мога да преценя дали е по-добре за България министрите й да воюват помежду си, взаимно да се подслушват, или да се уважават и да работят в екип. Тази преценка оставям на министър-председателя, но всяко дете знае, че второто е по-добро. Българите определено имамат нужда от спокойствие, хладнокръвие, съзидание и предсказуемост. Като държава се нуждаем и от добри пътни и комуникационни артерии, от нови спортни зали и стадиони, но нали всички ние все пак трябва да използваме тези модерни съоръжения! Или и в това ще разчитаме на партньорите от ЕС, чиито условия на живот и доходи далеч надхвърлят българскитe?

Стр. 31

 

Leave a Reply