в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 21.12.2010

Радиата са спечелили по-малко – над 2 млн. лв.

За никого не е тайна, че от телевизия в България се печели повече, отколкото от радио, печат или интернет. Едва ли някой обаче е предполагал, че разликите в сумите са драстично големи. През 2009 г., когато рекламният пазар се сви до неузнаваемост, телевизиите у нас все пак са отбелязали обща печалба над 57 млн. лв. Сборната печалба на радиата пък е била малко над 2 млн. лв. Това показват данните от проучването на Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет.

Електронните медии

Общите приходи на телевизиите в България надвишават 500 млн. лв., а тези на радиата едва достигат 87 млн. лв., сочи още проучването. Най-големи са приходите на електронните медии от реклами и спонсорство. Те представляват 44.8% от всичките постъпили суми в бюджета на телевизиите и 32.5% от тези на радиата.
Електронните медии харчат най-много средства за разпространение и производство на програми. Според данните в изследването всички телевизии у нас са изхарчили близо 221 млн. лв. за тази цел при общи разходи, възлизащи на 475 млн. лв. Това означава, че над 43.7% от приходите си те инвестират в производство и разпространение на програмите си. При радиата процентът е дори по-висок – достига до 67%. От общите разходи на радиата, възлизащи на 84 млн. лв., те отделят всяка година над 56 млн. лв. за производство и разпространение.

Печат и интернет

Изследването обаче не дава подобни сборни финансови резултати за пресата и интернет медиите. Отчетени са само подадените в Търговския регистър данни на някои големи вестникарски групи. Финансови резултати за интернет медиите въобще липсват. Затова пък авторите на изследването дават интересна статистика каква част от населението използва редовно интернет и получава информация от медиите в мрежата. Според резултатите от проучването едва 45% от българите на възраст между 16 и 74 години ползват интернет. Това е една от причините медиите в мрежата да не отчитат растеж с бързи темпове, каквито бяха очакванията. Рекламата там също не е толкова добре платена както в електронните медии и пресата.

Умиращи вестници

През 2009 г. на българския пазар са излизали 109 издания по-малко в сравнение с 2000 г. Това показват още данните от изследването на преподаватели от Факултета по журналистика и масова комуникация. Според проучването през миналата година на българския пазар са се търгували 436 вестника, докато преди 10 години те са били 545. Статистиката сочи още, че най-много печатни издания са загинали през 2003 г. Тогава редовно са излизали 386 вестника.
За период от 10 години тиражите също доста са се променили. Пикът на оборота на вестниците е бил през 2000 г. Тогава общият годишен тираж е възлизал на над 442 млн. копия. През 2009 г. той вече е 355 млн. копия.
Изводът от цялото изследване все пак е позитивен. Той затвърждава досега битуващото мнение, че журналистическата професия е динамична и устойчива на промените.

Стр. 22 – 23