в. Сега | Галя ГОРАНОВА | 2010-02-24
Статистически данни и социологически проучвания изобретателно впрягат колективната мисъл в полза на съмнителни корпоративни интереси
Няма по-ковка материя от човешката психика. Обработва се великолепно. Знаят го всички манипулатори – от психотерапевти и социолози до политици. Изваждането на един факт измежду многото по даден проблем задава посоката на колективната мисъл – в полза или в ущърб. Трябва ли да припомняме манипулацията с наличието на оръжия за масово поразяване в Ирак, грижливо украсена със сателитни снимки и "експертни" становища, която отключи продължаващата и до днес международна военна авантюра в района.
Няколко шокиращи цифри, гарнирани с недвусмислен коментар, са в състояние да формират определена обществена нагласа. Да внушат послание, което невинаги идва от чисти подбуди.
Няколко факта от последната седмица илюстрират как обективни проблеми се изваждат от общия хаос
на българския публичен живот и се използват за обслужване на користни цели. Те са и нагледен урок по скрита манипулация на общественото мнение. Изключителното им коварство се състои в това, че търговският маркетинг е добре прикрит зад паравана на хуманността и милосърдието, което сродява разобличаването му с цинизма.
В разгара на обществената дискусия за здравната реформа и закриването на болници МБМД публикува интересно проучване, според което българите и в момента не се лекуват в малките болници, а предпочитат да пътуват до областния град. Сиреч от затварянето на болницата в Годеч никой няма да пострада! От маркетинговото, според въпросната агенция, проучване излезе още, че в момента хората не са доволни от болничното лечение. В социологически превод – промяна е наложителна, както и наливането на повече средства в лечебниците. Социолозите регистрирали също така, че срещу затварянето на болници роптаят най-вече възрастните, хората със скъсена житейска перспектива. Изводът на анкетиращите: държавата да реши дали да съобрази стратегията си с активното или с "пасивното" население. И т.н., и т.н… Въпреки изричното уточнение на социолозите, че проучването не е поръчано от здравното ведомство, ще речеш, че Божидар Нанев е натъкмил данните. От подобни изследвания хората едва ли имат нужда, но затова пък те набавят аргументи на властта да продължи с намислените от нея реформи. Разбира се, под благовидния предлог, че те съответстват на преобладаващите настроения в обществото. Така порочният кръг се затваря.
А цифрите отвързват ръцете на управляващите
Впрочем малцина знаят, че министерствата поръчват сондажи по определени теми чрез обществени поръчки. Цената на услугата е такава, че ги задължава да минат през публично предлагане. В замяна социологическите къщи често им се отплащат с щедри обобщения в духа на желаните от ведомствата резултати. И ето как общественият интерес бива предаден в полза на политическата, а понякога и чисто корпоративна изгода.
Друг пример. Преди седмица директор на здравно заведение оповестява на специална пресконференция потресаващата статистика, че у нас 150 000 души страдат от анорексия и булимия. Излекувана млада майка споделя разтърсващата си лична история пред журналистите. Професори алармират, че през последните години случаите са се увеличили неколкократно. На този тревожен фон протича мощно лобиране за изграждането на специализирана болница за лечение на тези болести, както и дневен център за долекуване. Офертата идва от две неправителствени организации (НПО) – фондация "Природа и здраве за България" и конфедерация "Защита на здравето". Няма спор, че предложението само по себе си е благородно. Досега анорексици и булимици се лекуваха предимно в чужбина срещу разоряващо заплащане. Но защо ли звучи някак странно това внезапно нагнетяване на напрежение? И то тъкмо от неправителствения сектор.
Не щеш ли в същия момент здравният зам.-министър Валерий Митрев е осенен от гениалната идея да се разреши на неправителствени организации да създават и финансират специализирани болници, а на социалната комисия в парламента е възложено да напъха идеята в законодателна рамка. Замисълът предвижда тези лечебници да се финансират от дарения и да не се плаща ДДС. Частично обяснение на странните съвпадения дава фактът, че лечението на критичните случаи струва между 5000 и 6000 хиляди лева.
Ето и друг брилянтен пример за корпоративна екплоатация на общественото мнение. Преди дни здравното министерство (сори, Нанев, нищо лично) подгря публиката с интересна статистика – 7000 души годишно стават жертва на лекарска грешка. Това сочело проучване, проведено през 2008 г. от Световната банка по поръчка на НЗОК. За нуждите на внушението от прашасалия архив бяха извадени данните, че през 2007 г. (!) 18% от българите смятали, че са пострадали от неправилно поставена диагноза, а 5% – че са претърпели неправилно оперативно лечение. Според трето проучване пък 66% от българите се страхували, че може да станат жертва на лекарска грешка. Също толкова били загрижени за безопасността си по време на болнично лечение. Върху красноречието на тези цифри експерти притоплиха старата идея за застраховки срещу лекарски грешки
За по-голяма достоверност те се позоваха на препоръки в доклад на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване, пропит от загриженост как да бъдат компенсирани потърпевшите. Безусловно трябва да бъде търсена отговорност за докторските безобразия, но като знаем особеностите на българската застрахователна и съдебна система, това не изглежда най-прекият път към справедливостта. Но всичко е бизнес, както се казва. А манипулацията на общественото мнение понякога отваря големи пазарни ниши.
Стр. 9, 11
