в. Банкер | Петър ИЛИЕВ | 13.11.2010

"В една новинарска емисия (2 ноември) имаше репортаж, но с коментарни оттенъци – Би Ти Ви доста често успява да представи прилична продукция в този жанр – за необслужваните кредити. Били достигнали 4 млрд. лева. Ще станат и много повече, но никой няма куража да го каже все още", пише уважаваният журналист Кеворк Кеворкян в последния си материал "Убийства предстоят" (публикуван на 9 ноември) от коментарната си рубрика "Приказки за телевизията", която води в "Труд". Една от малкото рубрики, които лично аз всеки път чета с интерес. Защото казва много горчиви истини за телевизионната журналистика.
Всъщност истината специално за тази новина и други подобни банкови информации, излъчени от електронните медии, е много по-нелицеприятна, отколкото си я представя г-н Кеворкян. Когато става дума за подобни информации, в повечето случаи новинарските емисии ги изнасят едва след като са публикувани в някои вестници, понякога с два-три дни закъснение. Казано по друг начин, т. нар. новинари от електронните медии преписват от вестниците. А нали по правило агенциите и радиостанциите съобщават новината от деня, телевизиите я показват същия ден в емисиите си, а на следващия ден вестниците я разказват и коментират. Или греша?
В случая с лошите кредити. Информацията за тях е публикувана на сайта на БНБ на 29 октомври, петък. Във водещия материал на в. "БАНКЕРЪ" (брой 43 от 30.10.2010) със заглавие "Откъде премиерът вади милионите" пише, че според банките 4 млрд. лв. от всички проблемни заеми са вследствие на забавените плащания от страна на правителството. Данните за необслужваните кредити бяха изнесени във всекидневниците на 1 ноември (30 и 31 октомври бяха събота и неделя) и едва ден по-късно служителите на Би Ти Ви "откриха топлата вода" за лошите кредити. Наричам ги нарочно служители, защото в тази телевизия няма финансови, а още по-малко банкови репортери.
Вероятно това е и причината в новините им въпросната информация да се появи със закъснение от няколко дни. И както често става при подобни "заемки", те се плагиатстват с грешките. Защото необслужваните кредити не са 4 млрд. лв., а доста повече.
Ще прощавате за нескромността, но пак ще цитирам вестник "БАНКЕРЪ", в който работя, и по-точно публикацията "Банките бавно корозират" от брой 44, излязъл на 6 ноември. Още в самото начало на този текст пише: "Според последните данни на БНБ общият размер на заемите, по които погашенията са забавени повече от 90 дни, до края на септември е 5.4 млрд. лева. От тях кредитите, по които не е плащано 180 дни (т.е. шест месеца), са 3.88 млрд. лева." Който се съмнява в тези данни, да влезе в сайта на БНБ. А който си позволява да пише или говори за просрочени кредити и въобще за банки, би трябвало да е наясно с всички тези неща. Поне аз си мисля, че събитията в банковия и във финансовия сектор не може да се отразяват коректно от т. нар. специалисти по всичко или, както обичам да ги наричам, общовойскови репортери. Сигурен съм, че това трябва да правят журналисти, които са наясно с материята и нормативните документи, по които работи секторът.
Що се отнася до твърдението на г-н Кеворкян за необслужваните кредити: "Ще станат и много повече, но никой няма куража да го каже все още", ще си позволя да му възразя, при това с цитат от същата тази публикация в брой 44 на "БАНКЕРЪ", за която стана дума. Още в третото й изречение ясно сме написали: "Отделно от това има заеми за 4.67 млрд. лв., които са под наблюдение -ще рече, че те все още се обслужват, но финансовото състояние на длъжниците не е добро и през следващите един-два месеца те могат да прекратят погасителните вноски." Данните пак са от БНБ и всеки може да ги провери, както и да събере милиардите, посочени в двата цитата. Според нас това е дипломатичният вариант да се каже, че необслужваните кредити продължават да растат.
Лично аз вярвам, че финансовата журналистика не търпи екзалтирания тон на екшън репортажите. финансовият сектор е основата на стабилността на една държава и към него не бива да се подхожда с устрема на пиян казак, препускащ с размахана сабя. Подобна журналистика може да нанесе много щети както на вложителите, така и на държавата. Впрочем
тя вече даде своя "принос" в тази насока през 19951996 година. Искам да напомня един анекдот от времето на тогавашната банкова криза у нас: По какво си приличат мухата и банката? И двете се убиват с вестник…
Както и да е. Не смятам, че след публикацията на г-н Кеворкян и след моето скромно писание майсторията във финансовата журналистика ще се повиши. Нещата ще си останат все така трагични. Защото обществото не толерира създаването на добри финансови репортери. Като се замисля, в електронните медии май остана само ветеранът Марио Гаврилов. Във вестниците също се броим на пръстите на двете ръце. Дори май на едната ще се съберем. Сложна материя е това финансовата журналистика, изисква години натрупване на бази данни, обучение, контакти. Във финансовия и особено в банковия сектор няма много такива хора, както няма и всеки ден текущи новини. Станат ли много и всекидневни – работата е лоша…

Стр. 9