Dnevnik.bg I 2009-12-29
Социалните мрежи откриха нови полета за гражданска активност. Десетилетието роди феномена флашмоб (flashmob) – голяма група от хора, които спонтанно се появяват на публично място, провеждат кратка акция и бързо се разпускат. Мобилизацията им става чрез интернет платформите и мобилните телекомуникации. След първия флашмоб, свикан от старши редактора на Harper’s Magazine Бил Уосик в Манхатън през май 2003 г., в следващите години форматът бързо набра попупярност.
Едно от най-внушителните му издания беше в Лондон през 2006 г., когато над 4000 души се събраха на гара "Виктория", за да потанцуват в "тихо диско парти" на музиката от портативните си устройства.
Социалните платформи "Фейсбук" и "Туитър" получиха бойното си кръщение през тази година, когато способстваха за организирането на гражданските протести в две държави. През април резултатите от парламентарните избори в Молдова ядосаха опозицията, която с помощта на онлайн мрежите свика масови демонстрации в Кишинеу.
"Туитър революцията" се повтори през юни и в Иран, където противниците на ултраконсервативния президент Махмуд Ахмадинеджад излязоха по улиците в знак на протест срещу изборните манипулации. "Туитър" се оказа толкова важен, че Държавният департамент на САЩ помоли администраторите на сайта да отложат планираното спиране за поддръжка, за да не губят критиците на режима в Техеран основното си средство за координация.
Заради ролята му в Иран международната организация The Webby Awards включи "Туитър" сред 10-те най-влиятелни интернет събития на десетилетия, като се аргументира с думите: "Случилото се в Иран разкрива ключовите способности на сайта като инструмент за протести – след като повечето потребители не ползват за достъп централен сайт, почти невъзможно е той да бъде цензуриран."
България обаче за пореден път доказа, че разбира глобалните тенденции посвоему. Изпълнението на организираните онлайн акции и протести в повечето случаи си остана офлайн, а скромните опити за реализация на интернет недоволството бяха бледо подобие на случващото се в чужбина. Младите природозащитници все пак успяха да организират в последните години няколко флашмоб демонстрации срещу застрояването на защитени територии като "Иракли" и природен парк "Рила".
Единственият по-мащабен граждански протест се случи през януари 2009 г., когато в няколко поредни дни бяха свикани митинги пред парламента с искане за оставка на правителството на Сергей Станишев. Но слабото участие и липсата на достатъчно ангажираност откроиха една фундаментална слабост на (дигиталното) гражданско самосъзнание: повечето от интернет опозиционерите възприемаха протеста онлайн – само като кауза във "Фейсбук", и не бяха готови да застанат реално в отстояването й, докато държавата реагира аналогово, т.е. с полицейските палки и щитове.
