БНР, Неделя 150 | 23.09.2012

Водещ: Една дългоочаквана среща с високопоставен представител от Брюксел предизвика предимно разочарование тази седмица. Знаете, еврокомисар Нели Крус, в рамките на посещението си в България, се срещна с български журналисти, като този разговор дойде като следствие от един друг, проведен преди това в Брюксел. Идеята беше Европа да види какво е състоянието на медийната среда и да даде своята оценка. Сега ще минем през впечатленията и казаното на тази среща и евентуално последствията от нея, с някои от участниците в разговора. При мен в студиото са Ралица Ковачева от You inside”. Добър ден.
Ралица Ковачева: Добър ден.
Водещ: Антоанета Цонева от института за развитие на публичната среда.
Антоанета Цонева:Добър ден.
Водещ: Който съвместно със сродни НПО, осигури прозрачност и директно излъчване във виртуалното пространство на срещата с Нели Крус. И на телефона, надявам се, вече имаме връзка с главния редактор на в. „Стандарт”, Славка Бозукова. Здравейте.
Славка Бозукова: Здравейте, на вас и на вашите слушатели.
Водещ: Да почнем с това, което всеки от вас отнесе от тая среща. Ралица?
Ралица Ковачева: Аз отнесох от тая среща едно усещане за това, че може би колегите в залата, които присъстваха и тези, които са ни гледали онлайн и после коментираха в интернет, са останали до известна степен разочаровани от нашето представяне като техни представители там, защото не знам, може би са очаквали някаква директна конфронтация. Може би са очаквали някаква по-буквална наша позиция, от гледна точка на нашите искания, но в същото време останах с усещането, че ние бяхме правилно разбрани от еврокомисар Крус. Тя съвсем правилно оцени хората около масата. Личеше си по всяко нейно движение, мимика, някои реплики и също така съм доволна от това, че успяхме да излезем, според мен, с една доста конкретна и смислена позиция, да обърнем внимание върху нашите притеснения за това какво се случва в медийната среда, включително за това как се използват европейски средства, в частност и български публични средства и най-вече да обърнем внимание на това, че проблемът с медиите в България е не просто законов и не просто проблем на българските медии. Той е морален, етичен, ценностен проблем и ако се сложи в европейския контекст на това,което става в Унгария, това, което става в Румъния, на това, което пише в доклада, мониторинговия на ЕК за България, последния особено, това е един много опасен белег за цялата среда в България , за това как ние преследваме демократичните ценности, за това дали все още сме им верни или мисли още,че трябва да се свие в друга посока. И затова поискахме и медиите да станат, както казва ЕК, пейнчмарк, т.е. индикатор за това, което се мери в мониторинговия доклад и да им се обърне конкретно и специално внимание.
Водещ: Някакъв вид европейска гаранция за това, че медийната свобода в България е такава, каквато трябва да бъде. Впрочем веднага след срещата, еврокомисар Крус даде интервю за „Панорама”, в което определи срещата като „емоционална”, дори може би използва думата „Изумителна” и поиска нова среща, на която вече да има конкретни факти. Така че в контекста на това, което казвате за нейното усещане за срещата е важно. Г-жо Бозукова, вие също ли усетихте този разговор емоционален и останахте ли с усещането, че след него имам конкретен резултат и полза?
Славка Бозукова: Тази среща беше много показателна, защото за пореден път доказа, че някой трябва да събере медиите, за да започнат те да си говорят и този някой да е външен фактор, в случая ЕК, в лицето на еврокомисарката. На тази маса се бяха събрали журналисти и главни редактори, издатели, които дълго време, да не кажа, години наред, не се бяха събирали. Нормално е в този момент емоцията да бъде много по-силна, тъй като имаше много недоизказани неща между нас и като гилдия. В същото време, който е очаквал, че еврокомисарката ще дойде на тази среща и ще каже, тези са добрите, тези са лошите, това трябва да се направи, е останал наистина неприятно изненадан, защото нейната функция не е такава. Ние просто трябваше да си кажем какви са проблемите в гилдията пред нея и всеки да чуе какво казва другия. Но за мен, неприятното усещане в цялата тази среща е, че в един момент ние в ЕК насадихме чувството, че проблемът със свободата на медиите в България се сравнява с достатъчно други наболели въпроси, с които ние сме свързани с ЕС като например независимостта в съдебната система или пък интеграцията на ромите. Това е нещото, което ние вкарахме в дневния ред на еврокомисарката.
Водещ:Насадихме, означава ли, че това не трябваше да се случва?
Славка Бозукова: Да. Аз смятам,ч е това нещо не трябваше да се случва, защото смятам,ч е тази среща трябваше да се състои между конкретните участници, между конкретните журналисти и издатели. И ние имаме нужда от тая среща, защото както сме разслоени, така, както в момента говорим, че имаме един медиен съюз, имаме втори медиен съюз, трябва да имаме един втори синод, това по някакъв начин не решава проблемите на гилдията, а повярвайте ми, в принт медиите в момента проблемите наистина са изключително големи и те неса въпрос на развитие на журналистиката, а е въпрос на оцеляване на медиите. И ако трябва да се заслушаме в това, което каза еврокомисарката, едно за мен беше ключовото изречение и тя каза: Ако вие искате да правите това, което сте правили вчера, означава, че вие ще останете извън европейската медийна игра. Т.е. българската журналистика, особено печатните медии, трябва в този момент да разберат, чете се намират в 21 век и да се опитат да направят качествена журналистика, която е съобразно новите условия, а това за мен означава журналистика, която е кросмедия.
Водещ: Аз обаче се питам щом не смятате, че е било нужно по този начин да се формулира въпроса пред Европа, защо беше нужно този разговор да се случи със съдействието на Европа? Вие споделяте ли идеята мониторинг да има и върху медийната среда в България?
Славка Бозукова: Разбира се, че не споделям тази идея и смятам, че това най-малкото е абсурдно, защото на тази среща бяха защитени крайни мнения. Нека да се вслушаме във всичките тези мнения. От една страна, беше казано, да, в момента няма свобода на словото и ние искаме мониторинг върху свободата на словото в България, но от друга страна се чуха журналисти, които казаха, ние не само, че имаме свобода на словото. В момента проблемът в България е, че има свободия на словото. Т.е. всеки би могъл да напише всичко срещу всеки и този, срещу който е написано, как би могъл да се защити и има ли законовите начини за защита? Така че аз смятам, че проблемът наистина е двустранен и трябва да се вгледаме в него.
Водещ: Г-жо Цонева, вие като трета страна вероятно сте следили този разговор? Каза г-жа Бозукова, че благодарение на Нели Крус, най-после ключови фигури в медийния бизнес най-после са седнали и са започнали да си говорят. Искрено ли обаче си говореха и вие как усетихте атмосферата там?
Антоанета Цонева: Аз няма да се съглася с това, че ние сме насадили някаква представа в еврокомисията, излагайки открито проблемите, които съществуват пред плурализма и свободата на медиите в България и това е така, защото всички индекси за медийна свобода, които отчитат проблемите с България през 2011 г., да не ги изброявам тука, Лидъмхаос, „Репортери без граници”, доклада на държавния департамент и т.н., отчитат отрицателен тренд и срив, по отношение на този индекс. Дали искаме или не искаме да се отчита нивото на свобода на медиите, а оттам и нивото на демокрация всъщност? В България няма как ние да го насадим по някакъв начин. Това вече част е дълги години от индексирането на демокрацията всъщност, част от демократичния индекс, така да се каже. Не смятам, че пред еврокомисията не трябва да се поставят искания като това, което аз намирам за изключително релевантно, тук да бъде изпратена мисия, която да събере фактите, така че да оцени монополизирането на медийния пазар. В България има свръх концентрация на медийната собственост. Има монополизиране на разпространението на печатни медии. Оттам евросредства и национални средства, поради тази свръх концентрация, попадат в ограничен кръг от собственици, което на практика спира възможността медиите на практика да имат равнопоставен достъп, реално да се конкурират за тези средства и по този начин да се развиват. Ако това не са реални проблеми, означава, че ние сме слепи. Няма как да кажем, че състоянието тук е различно. Още повече, че Нели Крус, комисар Нели Крус, рамкира срещата с едно встъпление, което беше следното: Аз се срещнах с вашия министър-председател и го попитах как оценява проблемите с концентрацията на медиите и неясното финансиране и той каза, че България има такива проблеми и Нели Крус каза: Аз правилно ли ви разбирам? Вие подкрепяте ли усилията в посока за повече прозрачност, на което премиерът е отговорил, аз съм с вас. Какво има тук ние да насадим на комисията, при положение, че правителството, в лицето на премиера, признава наличието на този проблем. Но в същото време реакцията показва отсъствие на политическа воля, проблемът да бъде решаван. Само външен натиск и е абсолютно нормално той да бъде търсен, може да помогне, за да се разчупи по някакъв начин бруталната ситуация, която ние имаме с медийния пазар, с медийната свобода и с на практика вече, както каза и самия комисар, без свобода на медиите няма демокрация, без журнализъм, няма демокрация, така че проблемът е ясен. Това, че той е неприятен, че избожда очи. Това, че в България се говори и се практикува корпоративна журналистика е проблем, който няма как да не бъде назоваван и аз имам един въпрос към г-жа Бозукова. Понеже ние сме наблюдатели на изборите и се интересуваме пряко от начина, по който се отразяват кампании по време на избори от нивото на информираност на българските граждани, когато трябва да направят своя политически избор, аз искам да попитам, вие приемате ли практиката за това и това е част от медийната свобода или от свободата да се предлага независимо редакционно съдържание, практиката за това да не се маркира политическата реклама? В едно изследване на в. „Капитал”, вие сама заявявате, че подписвайки договори за PR отразяване, политическите партии изрично искат клаузи, в които да не се записва и да не се маркира, че това съдържание е платено. Смятате ли, че този проблем по някакъв начин и тази практика е позитиви на и че тя не развращава медийната среда?
Водещ: Г-жо Бозукова?
Славка Бозукова: Да. Аз ще отговоря на тези въпроси. Първо, веднага искам да кажа, че по отношение на политическата реклама, ние винаги сме били за това да бъде платена публикация и сме…
Антоанета Цонева: Говоря за PR съдържанието.
Славка Бозукова: По отношение на PR съдържанието, това, което ние сме направили като вестник е, че ние даваме пълната палитра на всички партии, които искат да бъдат представени по време на изборите и по начин, по който смятам, че…
Антоанета Цонева: Без да маркирате платеното съдържание?
Славка Бозукова: Като това, което е платено съдържание, то трябва да бъде ясно, че то е платено съдържание. Но веднага искам да ви върна на другата тема и тя е, по отношение разпределението на парите за европейските средства. Вие казвате, има неравен достъп, от страна на медиите към европейските средства.
Антоанета Цонева: Неконкурентен, не неравен.
Славка Бозукова: Неконкурентен достъп до европейските средства. Аз искам да ви кажа, че проблемът на българските печатни медии е, че те не могат да достигнат достатъчно добре до европейските средства и това беше едно от предложенията, които аз отправих към еврокомисарката Нели Крус, защото в момента ние като печатни медии сме абсолютно необлагодетелствани, в сравнение с електронните медии, за това, че ние нямаме възможност за пряко договаряне. Това…
Водещ: Доколкото аз успях да проследя отразяването на срещата, отнася се това и към сайтовете, т.е. включва се тук вече и интернет?
Славка Бозукова: Да и бихме искали включването на информационните агенции към електронните медии, които да дават възможност до такъв пряк достъп.
Водещ: Но понеже основният повод за тази среща беше свободата на словото, според вас, външен или вътрешен натиск е необходим, за да се гарантира тя?
Славка Бозукова: Аз лично смятам,ч е тази среща беше изключително полезна, но смятам,ч е това е въпрос на вътрешно решаване на нашия проблем с гилдията. Смятам, че нека да дойде гилдията. Нека да изясни всички въпроси, които нас също ни притесняват, но бихме искали това да се реши в рамките на медийния съюз, защото искам да ви кажа, че всичките тези коментари, които и в момента правим…
Водещ: На медийния съюз, какво имате предвид? На кой медиен съюз?
Славка Бозукова: Имам предвид на обединение на двата медийни съюза. Имам предвид, наистина създаването на един медиен съюз, който да защитава журналистите на журналистите.
Водещ: Смятате ли, че е възможно?
Славка Бозукова: Да, смятам, че е дошло времето за такова в обединение на съюзите и смятам, че то е дошло времето, защото ние вече имаме неща, които общо ни притесняват като гилдия и би трябвало да си ги разрешим. И освен това искам да ви кажа, че извън хората, които седяха ма тази маса, има десетки хиляди журналисти, които сериозно всеки ден си работят по 12-14 часа и вие сигурно сте една от тях и в името на запазване на достойнството на тази професия, ние просто трябва да се обединим, да си поставим целите и наистина по някакъв начин да си решим собствените проблеми…
Водещ: Да. Хубаво пожелание. Понеже г-жа Ковачева остана малко извън разговора, според вас, възможно ли е такова обединение в момента и външният или вътрешният натиск ще спомогне наистина да се стигне до добър изход?
Ралица Ковачева: Искам да тръгна от думите за свободата и свободията, които и г-н Валери Запрянов каза на тази среща. Според мен, това са коренно различни неща. Това, че има свободия в медиите и всеки може да пише неграмотно, всеки може да пише на уличен език, това, че всеки може да напише нещо срещу някого и да го оплюе и т.н. и без право на отговор, това е абсолютен факт и за огромно наше, според мен, всеобщо съжаление. Това обаче няма нищо общо със свободата на словото. Можеш да го напишеш, говоря от името на журналистите, в зависимост от това при кой издател работиш. В кой вестник, защото има вестници, в които не можеш да пишеш по едни теми, срещу едни хора. Има други вестници, в които не можеш да пишеш по други теми и срещу други хора и това вероятно важи и за електронните медии, не знам. Това е нещо, което се знае между колегите. Това е нещо, което се говори ежедневно. Това е нещо, което всеки от нас, който е отишъл на някакво събитие, знае кой какви въпроси задава, кой не задава, кой в каква линия трябва да си напише репортажа и т.н. Това е свободата, която българските журналисти трябва да имат и тя трябва да им бъде дадена от техните издатели и тъй като този диалог просто не съществува. Съществуват два типа журналистика, грубо казано, според мен. Едните са тези, които, според мен, г-жа Бозукова е права, че всички работим по 14-15 и повече часа, но има такива, които го правят, защото не могат да си позволят да не си получат заплатата. Склонни са да правят компромиси със себе си, някои по-големи, други по-малки. Има и такива като мен, които казват, че не могат да правят компромиси и просто отиват да правят нещо друго или сами или изобщо напускат професията и това се случва буквално всеки ден и крайният резултат от това е, че професията буквално се оголва. Издателите са принудени и главните редактори да наемат буквално деца от университета, които се съгласяват да работят за малко пари, които са неопитни, които са склонни да слушат повече. За сметка на това, качеството на медийното съдържание изключително пада. Затова липсват аналитични материали в медиите. Затова хората казват, липсват ни коментатори, липсват ни анализатори. Няма как 18-годишен студент да бъде коментатор и анализатор.
Водещ: Това впрочем също би могло начин да се манипулира контролира, манипулира и сложи в рамка качеството на едно и друго журналистическо съдържание.
Ралица Ковачева: Разбира се, че се използва. Разбира се.
Водещ: Според това, как се обучават младите журналисти. Понеже разговорът е много дълъг и ние тук няма да можем да изчерпим темата. Накрая да ви попитам с по едно изречение и трите за една идея, лансирана вчера на среща на асоциацията на европейските журналисти. Тя пак е свързана с европейската гаранция за качеството на журналистиката въобще и тази идея общо взето звучи така: Европейски лиценз, професионален лиценз за всеки в гилдията. Как ви звучи това? Необходимо ли е такова нещо?
Ралица Ковачева: Аз лично не съм запозната с идеята. Не знам на какъв принцип се издава този лиценз, от кого на кого, при какви условия. При всички положения, трябва да се поработи за качеството на хората в професията, защото и на срещата, мисля, г-н Тошо Тошев в прав текст каза, много случайни хора има сред нас. По всякакъв начин и по всякакъв принцип погледнато, има много случайни хора в медиите.
Водещ: А по отношение на етичните правила и спазването им и тенденцията всеки медиен съюз да припознава собствени етични правила, смятате ли, че в крайна сметка, създаването на общ етичен кодекс, може да бъде някаква рецепта?
Ралица Ковачева: Както каза и няколко пъти комисар Крус на срещата, не всичко може да се реши със закон и правила, дори и да ги има и да са добри,те могат да бъдат нарушавани и злоупотребявани. Така че от тази гледна точка е необходим буквално квантов скок в разбирането на българските журналисти и издатели за етиката и морала в професията.
Водещ: Г-жо Бозукова, вашата диагноза за това, до колко етичните правила в момента работят и саморегулацията е на ниво?
Славка Бозукова: Аз смятам, че сме прави в това, че законите не могат да бъдат гаранта, но етичният кодекс, който така или иначе съществува в българската журналистика, той трябва да бъде подписан от всички и да бъде стриктно следен, че той може да бъде спазван. А също така, искам отново да кажа, че всичко опира до повдигане на доверието в журналистите, което зависи от качеството на журналистиката.
Водещ: Трябва да бъде подписан, всъщност не може да бъде задължително. Как ще се случи това трябва?
Славка Бозукова: Това обикновено, както, когато ние като стандарт очаквахме в съюза на издателите, тогава всеки издател, главен редактор слага подписа върху документа, който е етичния кодекс и въз основа на това, той е гарант за това, че в съответното издание ще бъдат спазвани основните правила.
Водещ: Но това пак е плод на добрата воля на всеки. Още повече, както сега в ситуация на два медийни съюза, така че може би трябва да дочакаме това обединение, за което вие призовавате и тогава да с искаме всички подписи да са на едно място?
Славка Бозукова: Аз смятам, че след срещата с Нели Крус, това обединение наистина е абсолютно наложително.
Водещ: Г-жо Цонева, вие какво очаквате след тази среща?
Антоанета Цонева: Аз очаквам съвсем практически действия и ясни стандарти при произвеждането на съдържание. Добър пример би било да не се подписват договори за PR отразяване с политически партии и кандидати, в които да се включват текстове, че няма да бъде обозначавано или упоменавано, че става дума за платена публикация. Това е добра възможност например една толкова голяма медия като „Стандарт”, че прилага стандарти и добри практики. Това, с което искам да завърша е, че в момента всъщност трябва да припомним, че се може би това е преход към другата тема. Обаче в момента се води битка за четвъртата власт и тази битка е, защото предстои битката за политическата власт на изборите, които идват. Успоредно с това, тече битката и за съдебната власт. Четирите власти в България в момента се намират в пряка релация, по отношение на качество, политики и демократичност. Доколкото липса на стандарти има в медийната среда, толкова липса на стандарти има, по отношение на това, което се случва в съдебната система и това, което гледаме в политическите ни институции. Всичко това е свързано, така че на нас гражданите ни е поверена тази битка и това, което аз мога да кажа е, че като гражданин ще се включа в европейската гражданска инициатива, която ще събере 1 милион подписи от 7 държави и ще поиска ЕК да се ангажира със законодателна инициатива по посока защита на медийния плурализъм.