в. Уикенд | Мирослава КОРТЕНСКА | 06.08.2010
Проявленията на кризата у нас са доста по-различни от тези дори в южната ни съседка Гърция. Кризата там е озвучавана периодически от бурни протести, стачки, които блокират страната и дори туристическия сезон. Там гражданите ясно изразяват проблемите си, защитават неотклонно интересите си. В Гърция протестанти дори опожариха банков клон, саморазправиха се с банкови служители…
Докато у нас кризата се изразява мълчаливо – главно с увеличаването на "лошите кредити" в банките. Малко българи се солидаризират дори срещу високите лихви, които им пречат да изплащат задълженията си. Така българите показват, че няма накъде повече да стягат коланите.
Всъщност истинска стачка с обществен резонанс не е имало от учителската през лятото на 2007 г. Нямало е такава солидарност на една прослойка в обществото ни за защита на интересите на група от интелигенцията. Нямало е и такъв отпор от властта, омаловажаването на тази гражданска проява, наричана "седенка" или оплювана от платената журналистика.
Добре че Синдикатът на българските учители издаде всички публикации по повод стачката, та да не може да бъде замазана тази отвратителна покупко-продажба при формиране на общественото мнение. И това в демократична България… Явно има купуване на журналисти както купуване на гласове при изборите. Но какво да се чудим? Не може в страна, където цари корупция в държавата, журналистиката ни да е незасегната.
Впрочем истинската журналистика би трябвало да е настрани от всички тези покупко-продажби, но тук избуяха главно заместители на свободното слово. Кръгът се затваря, защото където журналистите обслужват интереси и почти няма мнения далеч от услужливостта на силните на деня, там трудно има общество – будно и трезво. Трудно има автентични граждански протести, дебат… Именно това се случи на България в тези 20 години демокрация. Затвореният кръг на псевдодемокрацията.
Днес дори и творците не бяха така солидарни срещу осакатяващата ги реформа в културата. Скачаха само тези, които пряко бяха засегнати, като Пловдивската опера например. Тази липса на солидарност даде знак, че творците ни до голяма степен са разбити и капсулирани в общности и така маргинализирани. Кризата по български създава и други шумове в системата
В публичното пространство се хвърля твърде много прах в очите на обществото. Публичният скандал, който отшумява без последствия, е една от най-разпространените форми на обществен дебат. Да вземем например изказването на Волен Сидеров в парламента, където той изложи няколко важни аргумента срещу медийни нередности. Първо, че водещ на предаване по БНР с тема действията на полицията не може да бъде бивш шеф на пресцентъра на МВР в предишно правителство. Ето един казус не за скандал, а за законово ограничение в медиите подобно смесване на две противопоказни дейности да не се допуска, за да се запази обективността. Дано тази забележка в целта не остане свързана само с яда на Сидеров към Диана Янкулова от БНР, а да регламентира извън зоната на конфликт на интереси журналистическата практика. Тази забележка остави на тръни и много журналисти, които тайно или явно си докарват добър доход освен журналистическата си работа и с това, че са пиари я на политическа партия или определен лидер, я на корпоративни интереси. Подобен скандал избухна неотдавна и с небезизвестната мадам В., но отшумя, без да промени нещо в правилата на професията на журналиста, а също и невъзмутимото перчене на Валерия Велева в стил бяла пеперудка.
Странно беше също, че именно Светла Петрова постави казуса за конфликт на интереси в журналистическата практика от екрана, може би забравяйки, че тя сама бе в крещящ конфликт на интереси като водеща на политическо предаване и като съпруга на Станимир Илчев, депутат и говорител на парламентарната група на управляващата доскоро НДСВ. А сега също е в конфликт на интереси г-жа Петрова! Сега пък нейният съпруг тихо си седи в Брюксел като евродепутат. Ето го лицето на българската журналистика – толкова рафинирано и арогантно, правеща се на обективна и граждански ангажирана, а всъщност затваряща си очите пред нередностите, които сама извършва. Без правила, строги и съвременни, явно промените няма да настъпят от само себе си.
Тревожно е и друго – че поставеното начало за написване на нов медиен закон показа отново уродливости от миналото. Сред гарантите на новия закон е и Хачо Бояджиев, не сте учудени, нали? Нищо, че бе оповестен като сътрудник на репресивната ДС. Старите муцуни, които половин век ни налагат спорната си естетика и морал, отново изскочиха да пишат новите правила. Тежко ни и горко! Лошото е, че така промените се отдалечават
и то сигурно някъде в далечината! Както в последните 20 години. Много скандали, много разкрития, а никакви нови правила в публичното пространство.
Тук не мога да подмина и видния представител на "балансираната" журналистика Бойко Василев от БНТ. И той говори на дебата за новия медиен закон. С половин уста, както правят всички конформисти като него, каза, че не може обществената телевизия да е толкова бедна.
Пардон, драги ми г-н Василев! БНТ не е бедна, а в момента ограбена и с огромен дефицит от 15 милиона лева. Бойко Василев иска да замаже нередностите на Пръмова, под чието партийно крило той приспива народа ни с неговата неописуемо скучна "Панорама". За бедната БНТ се говори 20 години, а вътре доста добре си живуркат подобни нямащи нищо общо с журналистиката мазници като Бойко Василев и подменят представите на аудиторията. И 20 години грабителите и псевдожурналистите не са наказвани и отстранявани?!
И така – факт е кризата на доверието в обществото ни, кризата на авторитети, кризата на свободата на словото у нас, страната на 68-о място в световната ранглиста за обективни медии. Всичко случващо се е особено опасно в ситуация на криза, когато българите имат само един коректив – мнението на Европа.
А ние самите нямаме воля и енергия да създадем корективи на самите себе си, истинска журналистика и медии. Може би затова дълго още ще си кютаме в криворазбраната ни цивилизация.
Стр. 26-27
