в. Банкер | Андриана МИХАЙЛОВА | 2009-11-21

Тази година ще се разпише като драматична за печатните издания. Те се изправиха до стената като първите жертви на икономическата криза. В САЩ тиражите на вестниците са се свили с над 10% за първите девет месеца на 2009-а спрямо същия период на миналата. Експертите изчислиха, че нивото им е колкото това от 1940-а. Гиганти и местни печатни издания фалираха, други останаха да живеят само в ИНТЕРНЕТ.
Последните месеци не мина без вестникарски "размирици" и в България. Страната ни е сред лидерите по брой на вестници, както и на най-нисък тираж на глава от населението според Световната асоциация на вестникарите. Печатът държи 20-ина процента дял в медийния сектор и по разчетите на Асоциацията на рекламните агенции за 2008-а е бил с бюджет от 110 млн. лева. През тази година се сви успоредно с измършавялата пресреклама. Специалистите смятат, че тя се е редуцирала между 10 и 30% от януари досега. Така на вестникарската сергия почти не останаха заглавия, които не са оптимизирали страници, служители и хонорари.
Всъщност 2009-а затри не само прохождащи издания, но и ветерани. Бе регистрирано и първото вестникарско преминаване "на отсрещния бряг" – от безплатен един всекидневник вече се разпространява срещу пари. Други вестници пък се задържаха на повърхността само заради изборите. Преди година западни наблюдатели описаха особеностите на вестникарския пазар у нас така: "Характерно за българските всекидневници е, че приходите от реклама и продажба не могат да покрият разходите… Те (вестниците) са или изцяло собственост на бизнес кръгове, свързани с политически партии, или попадат лесно под влиянието на политиката и бизнеса". На фона на този мрак обаче се намериха и смелчаци, които изстреляха нови проекти – и вестници, и списания. Това само подсили тезата, че нашият пазар си се развива по свои си правила. Иначе няма логично обяснение защо при положение че четящите на български език българи геройски се стопяват, обедняват или пък мигрират към ИНТЕРНЕТ, приходите от реклама се сриват, а тиражите на някои издания продължават да са титанични за географските ни ширини! Дали кризата не се оказа НЕудобното извинение за пукането на балона?

Вестникарските неволи

Две вестникарски издания ветерани засега изпаднаха от битката за читатели и рекламодатели през годината. Тон за песен даде "Кеш". Икономическият седмичник хлопна кепенците още в първите дни на 2009-а. Причината бе прозаична – икономическа. Усещането за нея се носеше месеци по-рано, тъй като "Макмедия" често забавяше заплатите на журналистическия екип.
През май месец бе гилотиниран и "Нощен труд". Единственият вечерен всекидневник у нас, собственост на "Медия холдинг", бе само на 17 години. Издателите му също се оправдаха с г-жа Кризата. Из гилдията веднага се заговори "Кой е следващият?". Дали наистина, както в САЩ, идва "смъртта на вестниците"? Очакваните фалити обаче не се състояха. Огромното количество национални всекидневници -12, много повече, отколкото са например в Австрия, запази статуквото си. Устойчиви се оказаха не само партийните издания, но и такива с непретенциозен тираж и влияние. И докато американските вестници започнаха да си обменят информация и снимки, съкратиха значително репортерските си екипи в Конгреса и в чужбина, в България изборите спасиха от глад репортерската гилдия.
Веднага след парламентарния вот обаче маса редакции изгониха част от екипите си, орязаха страниците и заплащането на журналистите си. Въпреки че специалистите отвъд Океана предписаха на платените вестници да вдигнат цената си, за да компенсират постъпленията от реклама, у нас това не се случи. По-малкото съдържание също не се отрази на коричната цена. Така читателят на голяма част от вестниците продължи да плаща старата цена, но за по-малко страници.
Докато всекидневниците се гърчат, на пазара се появи още един седмичник – "Галерия". Изданието, което е реплика на "Уикенд" и уж се провъзгласи за единствения "опозиционен вестник", тръгна с амбициозни тиражи. Съществуването му се случи, след като "Уикенд" бе наполовина продаден и от него излезе Недялко Недялков. Според публикации новият му притежател е "Нова българска медийна група". Тя държи "Политика", "Експрес", "Монитор", "Телеграф", "Меридиан мач", "Борба".
Напълно е възможно следващата година некролозите на вестници да се увеличат на стената на медийната ни история. Според анализаторите е спорно кои са по-застрашени – изданията с регламентирано финансиране или тези, които се издържат от немедийните дейности на собствениците си.

Безплатни ли са безплатните издания

Безплатните издания и у нас се приемаха като отмъщението над платените. Проектите за подобни всекидневници дълги години бяха стопирани и отлагани, преди да се появят по оживените места на големите градове. В Европа и САЩ този вид печатни медии бе очертан като първата мишена на кризата, защото се издържа само от реклама. А рекламодателите се пренасочиха към по-евтиния комуникационен канал – ИНТЕРНЕТ.
Безплатният български "Градски вестник" също стана жертва на рецесията. Изданието замря в началото на март, по-малко от пет месеца след старта си на 10 ноември 2008-а. От "Икономедия" обявиха, че икономическите условия в страната и по-точно отливът на рекламодатели са ги принудили да освободят екипа. "Продължаваме да вярваме в безплатните вестници, но това е труден и бавен проект и не можем да си го позволим при сегашните обстоятелства", коментира тогавашният изпълнителен директор на "Икономедия" АД Бисер Боев. Според него издателите от цял свят били принудени да търсят различни начини на спестявания и оптимизация на разходите. Въпреки че некрологът на "Градски вестник" бе отпечатан, се заговори, че той ще тръгне с нов собственик. После – че ще се появи само в глобалната мрежа. След няколкомесечно лутане репортерите и редакторите бяха окончателно разпуснати.
Така в битката за София победи "19 минути", който се роди малко преди "Градски вестник". В играта обаче скоро се появи нов играч – "Новините днес" на Петьо Блъсков. Той обяви, че ще продаде проекта си, след като го разработи. Може би заради г-жа Кризата, но до момента купувач или поне такъв с атрактивно предложение – няма. Затова Блъсков реши да го разпространява вече срещу заплащане. Макар и срещу символичните 20 стотинки. Така на пазара на безплатни всекидневни издания в столицата остана "19 минути".
Самобитният характер на печата ни се прояви и с представянето на дебютанта "Анонс". Безплатният седмичник е собственост на втората по големина белгийска медийна група "Россел медия". Преди няколко месеца тя сподели намеренията си и за други проекти в България. "Това, че в момента е криза, носи и своите преимущества. Пазарът е свит, бяха замразени проекти за безплатни издания и ние започваме без реална конкуренция в сегмента", мотивира появата на вестника тогава Ивайло Йотов, изпълнителен директор на "Россел медия България".

Списанията

Списанията също бяха докоснати от дългата ръка на рецесията. Така през септември 2009 г. излезе последният брой на туристическото "Одисей". И неговите издатели от "Медиатама" се оправдаха с невъзможността да издържат в тежките икономически условия. Според изследване на "ТВ План ТНС", традиционно силните женски списания като "Ева", "Коспомолитън" и "Грация" губят рекламодатели за сметка на по-малките и по-нови свои конкуренти като "Бюти" и "Анна клуб". Може би това е наложило обединяването на "Журнал за жената" и "Тя!" в едно седмично списание.
Сериозен спад има и при мъжките "библии" – "Плейбой" и "Максим", където кризата е изяла около 35% от приходите от реклама.
Отстъпките за рекламодатели пък се разпростряха между 50 и 80 процента. Голяма част от списанията нито увеличиха, нито намалиха тарифите си, но предложиха неограничен брой бонуси. Така реално напълниха страниците си с реклами, които обаче не бяха платени.
На този фон в края на годината излезе първият брой на българския вариант на "Ролинг стоунс".

Ах, този тираж

Тиражът по традиция е болна тема за издателите у нас. Точните му параметри са аналогични на държавна тайна. Ако преди десетина години вестникарите се хвалеха всеки ден от първа страница колко копия са отпечатали, действителността сега отдавна не е повод за радост. Както каза един от известните ни вестникари – тиражите на вестниците са много тъжни. Въпреки това не само читателите, но и рекламодателите едва ли знаят реалните им параметри. Ако в средата на 90-те години общият тираж на ежедневниците скачаше над 1 млн. копия с брак между 10 и 20%, сега той е с пет пъти по-малко. А непродадените бройки надхвърлят 60 процента. Експерти дори заговориха за страховитите 80 на сто. От години в гилдията се оплакват от неефективността на одит бюрото по тиражите. От членството в него вече се отказаха много издания и рекламодатели. Явно на някои им писна да плащат нереални цени за нереални отпечатани копия.
Всъщност писането на некролози на вестници и списания отдавна не е ново явление, поне в световната практика. Изследователи предизвестиха смъртта на вестника за 2040 година. В САЩ и Европа обаче до неотдавна имаше надежда, че отмирането ще се забави. Например чрез сливания. Фалитите, за чието наличие замириса още преди петилетка, тръгнаха да се изместват в друга посока. Започна гигантски дебат как читателят ще бъде научен да плаща за онлайн съдържанието на любимия си вестник. Две от марките в империята на Рупърт Мърдок – "Таймс" и "Сънди таймс", го направиха преди дни. Предварителните разчети предвиждат за две години чрез такси да бъде компенсирана загубата от спада на продажбите. Българският пазар обаче като че ли отива в обратната посока – все повече вестникари осъзнават необходимостта да предоставят свободно съдържанието си в електронен вариант. Проучванията показват, че вестниците със свободен достъп до електронния си вариант се радват на големи посещения и влияние в обществото.
Заради кризата пък в някои европейски страни държавата даде огромни средства за издръжка на вестниците. Франция отпусна 600 млн. евро за три години, за да увеличи двойно държавната реклама в печата. Успоредно с това се предвиждат намалени данъци за дигиталните инвестиции на печатните медии.
Докато всички хулят рецесията и ИНТЕРНЕТ за основните убийци на тиражите, извън фокуса в България остава още един закърнял фактор – липсата на качествено съдържание. Само то ще пребори конкуренцията на безплатните новинарски сайтове, на телевизиите, които всяка сутрин старателно "преглеждат" печата, съкращаването на дистрибуторските мрежи, непазарното поведение на издателите и неефективността на рекламата. Защото, независимо от огромните изпитания и неясните механизми за финансиране, вестниците продължават да са най-влиятелното средство за информация.

стр. 45