в. Банкер | Ади Ангелова | 31.12.2010

Трагедията на журналистиката е, че задава отговори

В средата на декември българските издания на германския концерн ВАЦ (сред тях вестниците "24 часа", "Труд" и "168 часа") бяха продадени на "БТ приватинвест ГмБХ". Така ерата на ВАЦ, която наложи огледалната реклама във вестникарския бизнес у нас, свърши. Последиците от присъствието на германците, както и съдбата на вестникарството след тяхното оттегляне тепърва ще се анализират. "БАНКЕРЪ" потърси мнението на създателя на брандо-вете "24 часа" и "168 часа" – Петьо Блъсков.

Г-н Блъсков, защо малко преди оттеглянето си от България, някъде през лятото на тази година, ВАЦ заявиха, че не свързват страната ни с пазара на бъдещето?

- Защото ВАЦ са едни некадърници. За тях пазар е само този, в който могат да мачкат и да обират благодарение на осигуряваното им от правителствата монополно положение. Такова те имат в своята провинция Северен Рейн-Вестфалия. Те си представят всяка една държава като някаква германска провинция. Не са никакви вестникари и това го доказаха и в България, и в Румъния, навсякъде, където оцапаха вестникарския пейзаж. Те са просто едни смукачи на пари чрез вестниците, които притежават. На правителствения комфорт те се отблагодаряват също с комфорт. Изобщо развратът в българската журналистика е 100% дирижиран, внесен и филтриран от ВАЦ. Те донесоха в България и влас-топоклонничеството, и под-лизурщината в професията. Противно на всичките си приказки за европейски стандарти, за плурализъм на мненията, за уважение към истината и читателя те докараха своето и заразиха и разсипаха българската журналистика.

Те обаче твърдят, че…

- Всичко, което ВАЦ твърдят, не е вярно. Те твърдят онова, което искат да твърдят, фактите обаче са други.

Защо? С огледалната реклама, с монопола не им ли беше удобно?

- Да, но не можеш десет години да лъжеш. Политиците, рекламодателите и всичко останало можеш да ги метнеш, но Негово величество читателя – не. Лъжеш го една година, втора, трета, но на четвъртата, петата той разбира, че си го излъгал. Затова от 350 000 хиляди тираж преди години "24 часа" е с 55 000 в момента, от които продава 25 000. Това е истината за журналистиката на ВАЦ и за техните регионални изпълнители.

Как се стигна до това свиване на тиражите?

- Има един вестник, който се казва "Телеграф". Е, от него тръгнаха печалните тиражи на ВАЦ-овите вестници. Изобщо всичките идеи на ВАЦ светят от глупост. Една от тях например беше, че в двата вестника – "24 часа" и "Труд", ще има редакционна конкуренция. Глупости! Двата вестника се надпреварваха да изглеждат един като друг, да се преписват един друг, да се надпреварват в примитивността си. И ето го резултатът – на един хал са, въпреки че социологическите агенции, на които се плаща, продължават да си ги слагат в рейтингите най-отпред.

Това ли са най-влиятелните вестници?

И аз твърдя, че съм Брад Пит, но какво от това, като го твърдя, да виждаш до мен Ангел инка? Няма я. Тя си е при Брад Пит, не при мен. Читателите и тях ги няма при ВАЦ-овите вестници.

Съгласен ли сте с тезата на германците, че няма реална конкуренция на вестникарския пазар у нас?

- Така ли? Ето, пак лъжат! Нямаше свободна конкуренция на вестникарския пазар, когато на пазара бяха само те. Но пропуснаха един много интересен факт, че все още съм жив и че все още съм на пазара. Не бива да го забравят не само ВАЦ.

Има ли алтернатива ВАЦ-овата журналистика?

- Няма какво да обсъждаме ВАЦ.

Но нали твърдите, че те са причината за нивото на вестниците в момента, че те са ги съсипали?

- Да, съсипаха ги. Ако не бяха изсмукали рекламата преди години с пожелание на правителството и на Виденов, и на Костов, вестникарската игра в България щеше да се развие по друг начин.

По какъв например?

- Вестниците щяха да имат икономическа свобода. Нямаше да ги издава този или онзи. Инфекцията ВАЦ е зловеща, тя е неличима. Вижте какво направиха в Румъния и в Сърбия. Докъде ги пуснаха? Доникъде. Като ги видяха какви са и ги изгониха! Не бил интересен пазарът у нас! Те са изгонени, защото си служат само с измислици. В историята на ВАЦ има един интересен факт – те са двулична група, защото издават и социалдемократически, и християндемократически вестник. С други думи, и на тези да взимаме парите, и на онези.

Не беше ли такова поведението им и у нас?

- Не, ако беше такова, нямаше положението им да е толкова трагично. Те имаха друга схема – който стане президент или премиер, отиват при него, целуват му ръка и не мърдат от килимчето. Въпреки че се бият в гърдите, че са независими. Ми то като не зависи нищо от тях… Един от представителите на собствениците във ВАЦ, социалдемократът, който преди седем-осем години почина, беше в управата на социалдемократическата партия на Германия. Оказа се, че по същото време е дал 80 млн. марки за предизборната програма на християндемократа Хелмут Кол. Това е истинското лице на ВАЦ. След като скандалът гръмна, този човек беше изгонен от социалдемократическата партия. Шефката на партията нарече това "позор".

И какво ще стане, все пак има ли някакво лечение за вестникарството?

- Може би има някакво лечение, но то ще се прилага трудно и бавно. Най-важното е да се прави журналистика. Нищо друго не трябва да се случи. Всичко зависи от хората, които управляват вестниците. Ако те са професионалисти, ако са почтени, ако вярват в себе си и вестникарския пазар, то той ще започне да се развива, ще се балансира.

Ще се вдигнат ли тиражите?

- Ами, когато една лимонада е хубава, хората си я купуват.

Да, но потребителите може да предпочитат друго питие, дори и да не им харесва, ако има масирана и ефективна реклама…

- Аз знам едно лекарство и то се нарича журналистика.

Правителството наложи със законови мерки на издателите да се обозначават кои са в първия за годината брой на вестника или на списанието си. Това ли е начинът за разрешаване на вестникарските неволи?

- Това са глупости. Само да се вдига гюрултия. Е, и?

Мотивите са, че по този начин читателят по-лесно ще се ориентира за политиката на съответното издание…

- Това са пълни административни простотии. Хората не си купуват вестника заради този или заради онзи, а за това, какво пише и как е написано. Какво означава в днешния свят да напишеш едно име? Аз ще напиша Гошо Иванов. И ще го регистрирам в търговския регистър. Какво следва от това? Никой не задава истинските въпроси. Защо на пресконференции журналистите мълчат? Защо ако задават въпроси, задават обслужващи въпроси? Това е трагедията на днешните журналисти и репортери – разнасят напредна-зад микрофоните и химикалките и задават отговори. И пренасят отговорите на чиновника във вестника. Е, така ли ще се прави журналистика?

Това и аз питам – как ще се прави журналистика при този "материал"?

- Няма да се обслужва чиновникът, а ще се служи на интересите на читателя. Вестникът не е на чиновника! Министър еди-кой си казал… И какво като казал? Чиновниците трябва да ни обслужват, а не ние – тях.

А кадри? Няма ли криза за кадри?

- Не, хора има, но проблемът на българските журналисти в момента е, че са дълбоко некомпетентни, неграмотни и неподготвени.

Защо издателите предпочитат да наемат некомпетентни, отколкото тези с бекграунда?

- Къде са тези с бекграунда, че нещо не се сещам и не ги виждам? По-добре да са без бекграунд, защото идват едни с такъв бекграунд, че се чудиш после как да им го изчегърташ. По-добре да дойдат студенти, да ги научиш, да им обясниш за какво става въпрос, а пък те – ако искат така да работят – да работят. Ако не – тяхна си работа. Един такъв с бекграунд навремето го изгоних от "168 часа", пък той взе, че стана министър; председател. За Сергей Станишев говоря.

Явно неуспелите журналисти дотам стигат…

- Точно така, жалко само за изгубеното време от ВАЦ-овото управление на журналистиката. "24 часа"
и част от пресгрупата бяха една страхотна школа, която за съжаление залезе през това време.

Как ще коментирате тенденцията хора, които не са професионални журналисти и вестникари, да управляват вестници?

- Разбира се, издателската дейност има специфика. Всеки един обаче, който добре познава вестникарския пейзаж или опитващ се да го опознае, би могъл чудесно да се справи.

Не са ли много вестникарските заглавия?

- Да, ужасно много са, но това си е българска традиция. Всеки иска да си издава вестник. Този въпрос най-добре е описал Алеко Константинов.

А Съюзът на издателите на вестници пази ли реално интересите на издателите?

- Това не е съюз на издателите, а съюз на ВАЦ. Така беше създаден и така се разви. Едно смешно сдружение, което не работи за интересите на своите членове, а за тези на ВАЦ. Поддържа спокойствието им да не бъдат обвинявани в монополизиране и в разни други лоши неща. Въпреки че за една такава организация има място в обществото.

Една или повече, защото и тази организация има своята алтернатива?

- Да, на вестниците на Ирена Кръстева. Няма лошо да се множат. Въпросът е какво се случва. Какво правят. Ама нищо не правят.

Изданията в групата на Ирена Кръстева няма ли също да станат монополисти?

- Те не ползват такава техника, а пък са и с различни аудитории. Те са така моделирани, че няма да конвергират монопол.

От какво са зависими повече медиите в България – от политическия натиск или от икономическия?

- За съжаление в България властта успява да дирижира голяма част от вестниците по много канали. Финансовият е с държавните поръчки, с участието в проекти – от такива техники доста пари падат. Да не навлизам в подробности и да не цитирам, но и днес в министерствата си имат любим вестник или вестници. Като ги отворите, ще видите кои са тези, които са пълни със съобщенията на министерствата. Не се знае как са проведени конкурсите за тези обяви, измислят се хиляди ходчета тези медии да си вземат парите от държавата, а те не са малко. И защо тогава да не обслужват властта? Защо тя да не им дава пари? Няма лошо. Заедно си цапаме в блатцето и ни е хубаво.

Хубаво ли ви е?

- Аз не участвам в тези игри, слава Богу, което, разбира се, ми носи само неприятности. Но пред съвестта и пред децата си съм чист.

Стр. 36