в. Монитор | Майя ЛЮБОМИРСКА | 2010-05-25

Езиковите норми са като конституция – трябва да се спазват

Какъв е езикът на политиците и дали единствената му функция е за осъществяване на политическите идеи и за достигане на определени обществени цели. Това поставя като основа на наблюденията си Центърът за анализ на политическата и на журналистическата реч при Софийския университет. Студенти българисти наблюдават актуалната политическа и журналистическа реч и всяка година на 24 май обобщават данните от наблюденията си. Инициативата придоби широка обществена подкрепа и се ползва с висок авторитет.
Постепенно се стигна и до разбирането, че е необходимо постоянно да се проследява речта на публично говорещите хора, да им изпращат лично наблюденията.
Така чрез компетентните наблюдения на младите хора и чрез гражданската им позиция става обществено достояние речта на публично говорещите хора, регистрират се езиковите тенденции в речта им, наблюдават се моделите на езикова агресия и езикова толерантност, отбелязват се най-често употребяваните думи, клишетата и граматически коректните, но смислово безсъдържателни конструкции, анализират се отклоненията от книжовноезиковите норми – влияние от диалектите, от разговорната практика, от смесването на различен тип езикови изкази.
Според преподаватели в СУ "Св. Климент Охридски" състоянието на българския език в медиите и парламента е ужасяващо. Като пример се сочи фамилиарниченето на журналисти, които си позволяват да говорят на "ти" със събеседниците си по време на интервю". Както и масовото навлизане на диалектните отклонения в официалната стилистика.
Преди да говорим за езикова култура, трябва да говорим за личностна и семейна култура, категорични са още езиковедите. Езиковата агресия е преди всичко въпрос на личен морал. "Обидно е, че например министър непрекъснато да казва летищА вместо летИща", подчертават още преподавателите.
За да се избере най-подходящата дума, трябва да се знаят всички, които езикът предлага, а един от основните изводи за езика на публичните личности е, че на тях им е най-удобно да не говорят конкретно.

Ето и петте проблемни езикови зони на публичните личности.

Отклонения от нормите на българския книжовен език.

Най-дразнещите са използването на диалектни думи, които не би трябвало да ги има в езика на политиците. Дори и поради факта, че парламентарната трибуна е трибуна, посланията от която достигат до българското общество и по този начин освен възпитателна езикова форма има и ролята на езикова палитра, от която се вижда красотата на българския език.
Пак според филолозите в политиката са навлезли нови лица с малък опит в публичното представяне, които в същото време трудно се откъсват от диалекта, на който са говорили преди да станат политици. Ако се позовем на изводите на преподавателя от Софийския университет Владислав Миланов "Диалектът е богатство за българския език, но когато се употребява коректно". Типична за много народни представители е диалектната източнобългарска редукция като ижидневник, спициалист, спичелят, тихнологии, засидание. Употребяват се думи, свързани с ятовия изговор, като голямите, немаше, щел, секо нещо, излезоха, немам време, нема нищо общо. Има много актуален процес, който се наблюдава при глаголите в минало свършено време, които завършват на -ох, днес се заменят с -ъх – рекъх, излезъх.

Клишетата

Стряскащо е и че политици и обществени личности изпълват речта си с клишета като приоритет, отговорност, конкретика, визия, стратегия, политическа воля. Така анализаторите са успели да сглобят 40-минутна реч от клишета без всякакво съдържание. А това вече поставя под въпрос умението наистина с малко думи да се казват много нещо.

Правоговорните норми – конституцията на езика

В желанието си да слязат до равнището на разговорната реч редица публични личности смятат, че е демоде да се говори правилно. По съветите на специалистите обаче те трябва да следват и принципа на т.нар. смяна на езиковите кодове. Става дума, че когато един народен представител отиде в избирателния си район, той търси основа да се сближи на разговорно ниво с местните хора. Но това не му е позволено, когато се изправи на парламентарната трибуна. Формулата , че езикът обединява хората, наистина означава, че е възможно да бъдат употребени и диалектни думи, и по-разговорни конструкции, за да се намали дистанцията между говорещите. Въпросът отново опира до това къде е линията на компромиса. Защото до ораторското умение не може да има знак на равенство с грубото потъпкване на езиковите норми. И това не прави говорещите по-близо до хората.

Езикът като ценностна система и код за обществото

Според изследването на Центъра за анализ на политическата и на журналистическата реч при Софийския университет става дума за посланията, които се изпращат чрез езика. Те трябва да стигат до хората, но и на хората е редно да им бъде показвано, че нормите се спазват. Хората, които правят законите, трябва да познават и законите на собствения си език. Защото тези норми са заложени в учебниците по български език, които се изучават от децата.

Езиковата култура – университетска дисциплина

Най-накрая не е лошо да се помисли дали вече не е време да се направи като задължителна дисциплината специалността езикова култура. Така, смятат учените, да разчитаме поне малко на внимание и отношение към българския език. Всеки уважаващ себе си университет би трябвало да се замисли и да въведе такива часове. Защото няма значение дали си инженер, дали си специалист по медицина, доброто говорене и доброто писане показва специалиста в най-добра светлина. И код към пълноценния успех.

Стр. 14