сп. Бела | Мариана ЯНЕВА I 2.07.2011
Изгледах поне четири пъти скритата камера на Васа Ганчева, която взима подкуп (извинете – хонорар!), за да напише похвално слово за някакво тв предаване. Васа Ганчева нито искам да я съдя, нито да я оправдавам. Тя е грешка в превода на разваления диалог между журналистика, пиар, реклама и аудитория (за читателската, а не за целевата говоря). И за жалост не е единствена грешка.
Дори аз като журналист не мога да определя къде днес минава тънката разделителна линия между една оценъчна статия – за събитие, продукт или личност – написана компетентно, от професионален журналист, който произвежда мнение по съвест (без значение дали е положително или отрицателно), и един пиар (без значение платен или не), който произвежда нарочно мнение.
Няма ли опасност активната журналистика да се превърне един ден в ленива пиаристика, ако не определим и не спрем да пресичаме тази деликатна граница?
Другият болен въпрос е "Колко?". Колко точно пари трябва да получава един незаменим професионалист (колумнист, разследващ журналист или коментатор) под формата на хонорар, та да не му мине и през ума да иска и да приема подкупи (хм, допълнителни "хонорари", де)? Но отговорът му не може да бъде намерен в условия на финансова криза.
То е ясно, че брачният съюз между пиар и журналистика не може да бъде прекратен току-така, тъй като икономическите ползи са общи за "семейството". Но и няма нужда от "развод".
Има нужда само от прочистване на каналите за протичане на информация между пиар специалистите и журналистите. Те според мен са запушени, а някои от тях въобще не работят. Използва се само един, че е по-лесно – да се пускат платени или неплатени пиар съобщения и статии в медиите. При това в повечето случаи по копи-пейст системата, което е порочна и дори безрезултатна практика.
Всеки уважаващ себе си пиар специалист ще ви каже, че ветрилото от възможности на взаимодействие между журналистиката и пиара може да бъде разпънато много по-широко. Така е на теория. Но на практика се изисква полагане на усилия и от двете страни и повече креативност и елегантност при създаването на пиар текстове.
Ще се превърне ли пиарът в журналистиката на бъдещето, един господ знае. Но всеки уважаващ себе си журналист е добре да не забравя, че неговият господ е читателската аудитория. Дори когато пише поръчани текстове, е необходимо да оставя отпечатъка на мнението си в тях, своята честна оценка (впрочем това го могат само най-добрите).
Журналистът трябва да си остава лидер на мнение във всяко написано от него изречение. И всяко написано от него изречение трябва да е в пъти по-качествено и от най-качествения пиар. Тогава няма опасност върху свободата на словото да останат петна. Журналистическата етика днес е в криза поради всеобщата финансова криза. Но журналистиката може само да спечели (в буквалния смисъл), ако промени тона на диалога с пиара, ако повиши цената на говорене и писане и продаде изгодно достойнството си (стига да й е останало). Защото позиция, разменена срещу дъвки, гребенчета и семки, е семкаджийска. И в крайна сметка никого не обслужва ефективно. Ех, Васа, не 1000 лева, а поне 3000 трябваше да поискаш, мисля.
Стр. 7