сп. Rouge | Наталия ГЕОРГИЕВА | 19.09.2010 

ТРУДНО Е ДА СИ ПРЕДСТАВИШ ЛЮБО НЕЙКОВ ИЗВЪН РОЛЯ. ЗАТОВА, КОГАТО ПОДАВА РЪКА И МИ КАЗВА: "ПРИЯТНО МИ Е, ЛЮБОМИР", ОЧАКВАМ ПОРЕДНИЯ КОМИЧЕН ГЕРОЙ, КОЙТО ВСЕКИ МОМЕНТ ЩЕ КАЖЕ ИЛИ НАПРАВИ НЕЩО НЕВЕРОЯТНО СМЕШНО. НО ДОРИ МНОГОТО ОБРАЗИ, КОИТО СЕ НАС

От театралната сцена, през "Шоуто на Слави" дo "Комиците" ROUGE реши да свали част от наслояваните през годините екранни пластове и да ви представи един от най-усмихнатите съвременни актьори. Забавлението е за ваша сметка.

Когато хората те срещнат извън сцената, очакват ли да си същият този смешен персонаж, когото виждат на екрана?

Да, защото на нас, артистите, това ни е работата – да забавляваме хората. И щом те приемат като артист, значи постоянно трябва да си в добро настроение. За съжаление, не винаги мога на 100 % да се справя с тази нелека задача.

Случвало ли се е да те бъркат с някой от героите, които играеш?

Да, но преди много години. В един период често играех скечове, в които бях Иван Костов или Александър Божков, лека му пръст. Тогава веднъж ме спря катаджия и каза: "О, Иван Божков!". Той даже "уши" двата образа в един.

Отдавна играеш и друг политически персонаж – Бойко Борисов. Този образ има ли градация във времето?

Определено има – той израства страшно много. Спомням си как първоначално съм го играл с черната тениска и коженото манто. После се промени с дънки, тениска и сако. След това първо с костюм без вратовръзка, а впоследствие с костюм и вратовръзка.

Освен в стила, в какво друго е промяната?

Надявам се зрителите да са открили това – намерете деветте разлики.

Кое е по-лесно – някой да те разсмее или да те ядоса?

Предпочитам да ме разсмиват. Ядосвам се на всякакви неправди, защото глупостта е такава болест, която ходи по хората, не по гората. Не се опитвам да се примирявам с несправедливостта, а се боря по свой си начин като обяснявам, че най-важни са дълготрайните отношения между хората и това, което ще оставиш след себе си.

Кое е последното, което те зарадва?

Отдавна не бях ходил в едни райони на София и като минах с колата много се изненадах. Видях подстригани тревички и засадени красиви цветенца, дори на места бяха оформени като герба на столицата. А не съм чувал Йорданка Фандъкова да бие камбаната и да се появява 200 пъти по телевизията, за да каже: "Аз тука направих една градинка и тука засадих пет цветя!" (влиза в роля и променя гласа си – бел. авт.). Много ми хареса, даже намалих и карах бавничко да се насладя на гледката. Това ме зареди за известно време и ако имам шанс да й го кажа на тази жена, ще го направя.

Има ли универсална шега, която може да разсмее всеки човек?

Има такива ситуации. Ето, например, в момента съм с тениска с Чарли Чаплин и веднага се сещам, че на едно пръцкане или спъване се смеят навсякъде и по цял свят. Често тези неща са закодирани във физиологията на човек – нисък и малък срещу висок и дълъг… (Тук Любо Нейков започва да импровизира сценарии за скеч – бел. авт.). Разликата между двамата – малкият спъва големия, който от своя страна замахва, малкият пък се скрива между краката му…

Има ли нови персонажи, които наложихте в турнето на "Комиците"?

Болшинството от образите са познати, любими герои, но около тях има и 2-3 нови. Това е своеобразен малък блок, едно мулти общество, в което живеят всички герои на "Комиците" и се появяват със своите проблеми. Те даже имаха и новодомци – в лицето на Елица и Стунджи, които постоянно блъскат на музикалните си инструменти и тормозят блока.

След един скеч с героя Кулек Иванов ви обвиниха, че започвате война срещу Слави. (В "Комиците" Любо изигра Кулек Иванов, чиято единствена разбираща се реплика беше "Както казва Слави" – бел авт.)

Глупости!

Този скеч оръжие за война ли е?

Не, просто това е трактовката ни на всичко, което се случва наоколо, погледнато през нашата призма. Никой не иска да воюва, особено в тези мирни и спокойни времена. Виждаме, че всичко е розово и прекрасно в държавата, всичко се оправя, даже излизаме от икономическата криза. Ние не сме тръгнали на война, ние сме тръгнали да се забавляваме. Това предаване се роди от сценаристите, които бяха много впечатлени от някаква редколегия, която била много намазвателна… И те бяха направили този скеч, а аз го изиграх. С огромно уважение към самия Иван Кулеков, разбира се, с когото сме и приятели.
А със Слави приятели ли сте? (Поема си дълбоко дъх – бел. авт. ) Бяхме… Работили сме заедно и аз никога няма да спра да го уважавам този човек, все пак там са минали девет години от живота ми.

В какво се превръща подобно приятелство след толкова години?

В забравено приятелство.

Останахте ли близки с Краси Радков и Виктор Калев?

Разбира се, с тях се чуваме и се виждаме.

Защо хората, които са работели при Слави и са си тръгнали сякаш не искат да се връщат към тази част от живота си?

Аз също няма да се върна към тази част, защото сега се занимавам с други неща, но това са девет години. С този човек сме се смели достатъчно много, разплаквали сме се със сълзи, играли сме чудесно, партнирали сме си. Лошо за него не очаквай да ти кажа. Там съм завъдил големи приятелства.

Сега се говори, че "Шоуто на Слави" слиза от ефир.

Не вярвам в това.

Според теб като продуцент кога идва краят на едно предаване?

Не продуцентът си дава сметка за това – той се ориентира по публиката. Ако зрителят иска да гледа – ще го има предаването, ако не иска – няма, независимо каква инерция е придобило през годините.
Андрей Слабаков твърди, че не може да се откаже от цигарите. Ти от какво не можеш да се откажеш?
Няма такова нещо, включително и за Андрей Слабаков. Според мен, при определени обстоятелства дори той би се отказал от пушенето, защото въпреки упоритостта си, е един много разумен и интелигентен човек. Аз лично много намалих цигарите – от една кутия на ден сега кутията понякога я мачкам на три четири дни, а има и такива, когато не паля изобщо.

В "Мисия Лондон" играеш готвач. Какво обичаш да приготвяш?

Разни смешни неща. Забърквам вкусни и забавни скечове. Иначе ролята във филма е много хубава. Това е първият сценарий в живота ми, за който не съм си учил репликите… Текстът само го погледнах и го затворих, защото е толкова лепкав и естествен. Достатъчно е да знаеш ситуацията – ти си готвач, хванали сте едни патки и сте ги заключили във фризера. И край!

Ако поканиш един чужденец на вечеря и трябва да му сервираш нещо типично българско, какво би избрал?

Бих му пуснал музиката на Елица и Стунджи, не защото с тях бяхме на турне, а защото те правят нещо, с което много бързо ще бъдем разбрани от чужденците. Музиката е един от най-преките пътища към сърцето на човек, а в тяхната те са запазили нещо, което си има аромата на миш маша, на бобеца, хубавата салатка и ракийката. Много вкусно, приятно и уютно – дъх на пръст, на копър и на мама.

Роден си в Червен бряг. Връщаш ли се там сега?

Да, u много обичам да общувам с родителите си. Скоро откраднах 3-4 часа, които прекарах с тях, и така се заредих, че не мога да ти опиша. Тръгнах си с хееей такава усмивка (показва Любо – бел. авт.).

Учил си в Техникум по електротехника. Можеш ли да поправиш телевизор?

Не, това ми е твърде сложно. Никога не съм могъл, а върха на сладоледа, който съм постигал в тази област, е да направя сам електрожен. Иначе мога да си сменя крушките и евентуално предпазител от по-старите, новите – не ги разбирам. Но поне знам какво е токът и не смея много да пипам.

Как от там се насочи към ВИТИЗ?

То е от преди това – като бях В четвърти клас за първи път стъпих на сцена. Имах невероятно разбиране в очите на моята класна ръководителка – Ася Стаменова, която никога няма да забравя. Тя страшно много харесваше театъра и ми прощаваше някои отсъствия, които бяха свързани с представления.

В миналия ни брой Зуека каза, че са го приели във ВИТИЗ от четвъртия път. Ти от кой път влезе?

От Втория, защото когато кандидатствах за първи път не знаех какво точно трябва да подготвя. По мое време за изпита се изискваха по два монолога, две песни, танци, басни, а аз бях научил само един монолог и една проза и бях решил, че това е достатъчно. Номерът ми мина до някой кръг, след което ми казаха: "Дай сега да видим песен, танц", а аз: "Ами нямам" и те ми казаха "Довиждане". На следващия път сам се подготвих и влязох.

Имал ли си други мечти освен театъра?

Звучи глупаво и тривиално, но не. Винаги това ме е вълнувало, въпреки че съм се занимавал с хиляди неща и то успешно. Още като ученик съм полагал труд срещу възнаграждение в "Булгарплод", правил съм бетонови блокчета, за да изкарам пари за лятото, бил съм спедитор, занимавал съм се с оформяне на фактури, имах две пишещи машини – на латиница и на кирилица…

Сега се занимаваш и с продуцентство. Каква е формулата на един успешен продукт, който да се хареса на зрителите?

Екипът – той е най-важното.

Как подбираш екипа си?

То се вижда на екран. Това са най-добрите актьори на България, събрани на едно място, прощаващи собствените си грешки, уважаващи личността си, обичащи се, усмихнати и работещи заедно.

Трябва ли участниците в един екип да са приятели, за да работят успешно?

Не знам дали трябва, но при нас е така. Ние сме приятели от много години, приемаме се такива, каквито сме, с плюсовете и минусите си и това приятелство ни позволява да си казваме в очите неща, които може би в друга ситуация не бихме си позволили да споделим. От уважение.

Работата явно отнема една много съществена част от ежедневието ти. Остава ли ти време за семейството и за съпругата ти Гинка?

Много малко. Тук се работи 10-12 go 16 часа на ден, няма събота и неделя, ние сме постоянно на линия. Понякога главата ме боли от телефонни разговори – стапям си батерията на мобилния за по-малко от ден. Занимавам се не само с творчески, но и с организационни въпроси – това е един сложен процес, който трябва да се управлява.

Съпругата ти как приема това да те няма по 16 часа?

Приема го. С разбиране и приятелско отношение.

Помниш ли какво беше първото ти впечатление от нея?

За един много мил и топъл човек, който е и нежен, внимателен. И досега е такова.

От колко години сте семейство?

О, от много. Заедно сме от 1993-а година.

Как се съхранява една връзка вече 17 години?

С уважение и любов.

Има ли я любовта след толкова години?

Разбира се, как иначе. (Смее се.) Защо да не?

Казват, че тя присъства първите 2-3 години, после се превръща в обич, приятелство.

Добре, нека така да казват. (Усмихва се с погледа на един влюбен човек – бел. авт.)

Извън работата имаш ли хоби?

Ще mu кажа нещо, което може би ще те респектира. Рядко си почивам, но го правя най-успешно като готвя. Обичам да приготвям обаче засукани неща – папардели с трюфели, харесва ми бавно да си правя нещо вкусно. А аз готвя вкусно.

А спортуваш ли?

О, да. Най-любимият ми спорт е масажът. Практикувам го един-два пъти в седмицата. Имам тренирано тяло за този спорт.

С какво друго си почиваш?

С книжки. Чета всякакви, а в момента довършвам втората книга на Барак Обама, която ми е интересна. Първата ме респектира, но веднага установих, че думите му са цитати от други книжки, които очевидно са минали през него. Той явно е чел много. Съветвам те да прочетеш, за да видиш как интерпретира чуждите мисли, има такава харизма, че те кара да го слушаш и четеш. Събира вниманието.

Имал ли си някога политически амбиции?

Не, това никога не ми е било интересно, а нещо, ако не го правиш с любов и желание, по-добре не се захващай.

Какви дестинации харесваш извън България?

Харесвам си Европа – Лондон, Австрия, но много ми допада и Латинска Америка. Бил съм в Доминикана, Панама.

Би ли живял някъде извън България?

Навсякъде. Малко Азия ми идва в повече – твърде източният Изток не ми се отразява толкова добре.

Какво е отношението ти към пластичната хирургия и силикона?

Според мен това разваля нещата. Природата си е природа и аз я харесвам такава, каквато е. Подкрепям, ако има някакви дефекти и аномалии, те да се отстранят, но някое младо момиче ей така да си вдигне бюста или да го уголеми – това не го разбирам. Излез навън и се загледай в дърветата и тревичките и после си ги представи надути със силикон. И такива има – генно модифицирани, хубави, но стоят като нарисувани – нещо не им е като хората.

А ако един ден съпругата ти дойде и ти каже: "Искам да си сложа ботокс!", как би реагирал?

Ако ще, да си слага и тухла четворка в главата. (Смее се.) Но предпочитам природните неща.

Доколко е важно позитивното отношение към живота?

За мен това е най-важното. То може да обърне всичко и да промени една река, която тече отляво надясно като направи така, че тя да тече в обратната посока. Усмивката и позитивното отношение са най-силните оръжия във всяка битка.

Стр. 145, 6, 32 – 33, 34 – 35