Поглед – единственият вестник в България, излизал с празна страница

в. 24 часа | Пенчо КОВАЧЕВ | 16.01.2016

Хората ставаха в 5 часа, за да успеят да си купят седмичника

50 години щеше да празнува сега през януари в. "ПОГЛЕД", ако беше оцелял през бурните първи години на суматохата, която кой знае защо, наричаме "преход към демокрация".
Ама то държави и континенти са погивали през дългата човешка история, та един вестник ли може непременно да оцелее?!
Сега "ПОГЛЕД" го няма в навалицата на пазара, но спомена за него като дух, амбиция и новаторство в професията ще го има, докато има българска журналистика.
За времето си той беше единственият вестник, за който имаше опашки за абонирането. Всеки понеделник хората ставаха в 5 ч, за да се наредят на опашка, та да могат да си купят вестника от РЕП. Защото свършваше на 5-ата минута.
Няма майтап! Тиражът му е стигал до 500 хиляди броя и можеше да бъде двойно по-голям. Но в ония времена никой вестник не можеше да има по-голям тираж от партийния флагман "Работническо дело".
Първият брой на "ПОГЛЕД" излиза на 31 декември, но с дата 1 януари 1966 г. Почти месец по-рано се появява пробен "нулев" брой. Той се смяташе за исторически, защото в него има специално приветствено писмо от Тодор Живков.
"Нека в. "Поглед бъде добър другар и желан събеседник на трудещите се и с разнообразни, живи и ярки средства да достига до сърцето и разума на всеки читател", напътства Живков редакционния екип.
Първият главен редактор е Лалю Димитров, графичното оформление е на Захари Главчовски. Художник на "главата" на вестника е Борис Ангелушев, който казва: "Виждам "ПОГЛЕД" рошав", и я нарисувал само за 2 дни след като конкурсът за нея се е провалил.
В първия екип на седмичника са журналисти, които след това стават едни от най-големите имена в професията: Владимир Костов, Генчо Бъчваров, Дамян Обрешков, Боян Трайков, Кирил Янев, Тамара Джедежева, Иван Делчев, Тодор Кюранов и ДРЗа онова време "Поглед" е своеобразен феномен. Той е най-свободният вестник за годините на соца. Седмичникът е издание на СБЖ, а не на ЦК на БКП или на друга политическа и държавна институция. Това му дава по-голяма свобода за действие и маневреност.
На два основни принципа залага първият екип на вестника: информация за всичко най-важно, което се случва в страната, дори ако от това ще има неприятности, и издигането на читателя в култ. През годините тези принципи се спазват от всички журналисти, макар и с различна яркост и сила.
Права е Пенка Чернева, дългогодишен журналист в седмичника, че много от елементите на "новата журналистика" са заченати и родени в лабораторията на "ПОГЛЕД". Ако подробно се разкаже цялата история на този вестник, думите "първи", "за първи път", "единствен "ПОГЛЕД" писа" и други подобни, ще са най-често употребяваните.
Когато се подготвя първият брой на "ПОГЛЕД",
България е сполетяна от голяма трагедия
На 16 декември 1965 г. край Мальовица от лавина загиват 11 алпинисти, оцеляват петима. Единствен седмичникът се осмелява не само да пише по темата, но и да каже причините за гибелта на алпинистите. Впечатляваща е поместената снимка: 16 подредени на снега раници с 16 забити до тях пикела. А хората ги няма.
107 души загиват на 1 май 1966 г., когато стената на хвостохранилището край врачанското село Згориград се скъсва и 500 тона тиня и отпадъци от преработка на цинк и олово заливат селото. Властите засекретяват събитието, за да не се помрачи "бойният празник на труда". Единствен "ПОГЛЕД" публикува фоторепортаж от мястото на трагедията.
На 24 ноември 1966 г. край Братислава катастрофира българският самолет Ил-18. Загиват всичките 74 пасажери и 8 души екипаж. На мястото на катастрофата веднага заминава младият журналист от "ПО-ГЛЕД" Боян Трайков. Той е син на Георги Трайков, тогава председател на Президиума на Народното събрание, и притежава международен паспорт. Това му позволява почти безпрепятствено да стигне до катастрофата. И в броя от 5 декември е публикуван неговият репортаж от Братислава.
В началото на април 1967 г. вестникът издава първоаприлски брой. И понеже читателят не е свикнал на подобни шеги и закачки, мнозина се "връзват" на написаното в седмичника. А там например черно на бяло и съвсем сериозно пише, че звездата на "Левски" Георги Аспарухов преминава в ЦСКА. На високата сграда на Министерството на транспорта е монтирана голяма табела с името "ПОГЛЕД", а в текста пише, че сградата е новият дом на вестника.
През лятото на 1977 г. "ПОГЛЕД" излиза с празна страница
Шокирани са и читателите, и някои колеги, които очакват от ЦК да накажат ръководството на вестника, заради приумицата.
А причината за тази "приумица" е следната. Зам. главният редактор Евгений Станчев получава персонална покана от националния секретар на Федерацията на италианските журналисти Лучиано Ческия да участва в международна конференция на остров Капри от 26 до 30 септември. Документите са подадени още на 4 август, но визата пристига чак на 26 септември.
"ПОГЛЕД" пуска празната страница, в която има само едно каренце. В него пише, че тук е трябвало да бъде поместена кореспонденцията от важна международна проява, "в чийто дневен ред първа точка е приложението на заключителния документ от Хелзинки за дейността на журналистите и приноса им за развитие на идеите на мира и сътрудничеството между народите".
От ЦК не само не наказват ръководството на "ПОГЛЕД", но и на някакво заседание по въпросите на идеологията и пропагандата секретарят Стоян Михайлов казал, че това с празната страница е добро хрумване.
Първи "ПОГЛЕД" се осмели да започне сватосване на самотни хора и пусна рубрика "Запознайте се", за която отговаряше моя милост.
Казвам "осмели", защото според тогавашната идеология при социализма не може да има самотни и депресирани хора.
Рубриката стана популярна и реално помагаше на много хора, но здравите морални сили в държавата остро я заклеймиха. Пуритански настроена читателка написа гневно писмо до главния редактор Любен Генов, в което ме беше нарекла
"Сводник №1 на Републиката
Дори самият председател на СБЖ Веселин Йосифов беше подхвърлил по повод на "Запознайте се": "Сега остава само да закачите и червен фенер пред редакцията…"
Председателят Веселин Йосифов, когото наричаха Весо Кучето, беше отличен журналист, ерудиран човек с бърза реакция и с изключително чувство за хумор. Той беше и главен редактор на седмичника "Антени" и много добре е съзнавал, че "Поглед" е по-добрият вестник. Доказваха го и тиражите. Защо тогава да не жилне конкуренцията с един "червен фенер"?!
Никакви фенери не си е слагал "ПОГЛЕД" през всичките години. Седмичникът единствен пусна снимки от пожара, в който изгоря Софийският цирк. Той се намираше зад сградата на профсъюзите. Иван Григоров финтира бързо дошлите милиционери, които му искат филмите. Вече е изщракал два филма, които успява да скрие. Конфискуват му само третия. На някои от снимките се вижда как пожарникарите обливат с вода плаката на цирковата програма "Мокър от дъжд се не бои".
Само "ПОГЛЕД" пусна снимки и текст от пожара в комина на медодобивния завод "Георги Дамянов" между Пирдоп и Златица, в който изгоряха трима поляци. Пак само
"ПОГЛЕД" си позволи да напише за атентата пред хотел "Интернационал" в Златни пясъци по време на т. нар. възродителен процес.
Единствен "ПОГЛЕД" се осмели да_ предупреди читателите си за радиация след взрива в Чернобил през 1986 г., като публикува няколко полезни съвета. Последва разследване от тогавашната служба "Държавна тайна". "Две-три седмици отговаряхме на различни въпроси – разказва главният редактор Любен Генов, – Други началници наредиха да се явим при тях. Отказахме им – ако имат нещо да ни казват, да дойдат в редакцията. Отказаха се."
Някога в редакцията задължително изписвахме името на вестника с главни букви. Защото той беше институция.
Заради това и в тези итекстове изписвам името му пак с главни букви.

Стр. 58, 59

Leave a Reply