BIOGRAPH | Максим БЕХАР | 30.05.2013

Aко независимост е в самата основа на невероятната сила на влияние на всяка една социална медия, то второто предимство е просто неин резултат – неимоверно бързото разпространение на знания. От години вече всеки от нас, за да потърси и намери някаква информация, ползва онлайн търсачките, но все по-често и по-често от мобилните си телефони.
Този обмен на познания обаче, за който става дума тук, е съвсем различен. Преди години единствено и само с писан текст, напоследък все по-често и със снимки, а в съвсем близкото бъдеще – с видео в реално време. Дори и без да търсим информацията, тя сама идва при нас – от всички страни, по всички възможни канали и начини.
Всеки един от нас, който с нещо допринася в социалните медии, става уникален източник на познание, с което обогатява потребителите. това е безкрайна лавина – една твърде точна дума, защото нараства мълниеносно – от милиони думи, снимки и видеа, които ни засипват всеки час, всяка минута, а всеки от нас се учи на избирателност – как да пресява този поток от знания така, че да му бъде възможно най-полезен. Сега сутрин са необходими не повече от 5 минути за преглед на която и да е социална медия и на един-два новинарски сайта (но спокойно може и без тях), за да знаем толкова, колкото преди години научавахме за час от един свитък с вестници. Ако имаме добрия рефлекс да отсяваме точната и нужна информация, да я "смиламе" бързо и навреме, да я разбираме и – в най-добрия случай
- да я използваме добре, то тогава ставаме пълноценни участници в процеса на обмен на знания и можем да ги предоставяме така, както ги получаваме. В крайна сметка всички ние, които участваме в този процес, не можем да не съзнаваме, че и най-безобидното послание в нашия профил е знание за всеки, който получи тази информация.
Знание и нищо повече,
Това именно трябва да ни прави изключително прецизни към цялата информация, която поднасяме, към думите, които използваме, и към времето, което губим или не на хората, които ни четат. С какво социалните медии промениха света и го направиха неузнаваем? Първо – публичността. Второ – всеки вече е на практика журналист или дори без да знае, се изявява като такъв. И накрая – всеки един участник в социална медия иска да бъде експерт по пъблик рилейшънс… Иначе няма никаква видима причина стотици милиони хора да се грижат – къде по-усилено, къде по-лежерно – за своя имидж със снимки, статуси и всичко останало, ако не искаха да разбират от чудесния бизнес, наречен PR. И с това, естествено, го промениха до неузнаваемост.
И въпреки че стотици милиони се впуснаха да правят образа си по-добър и по-привлекателен, да раздават мъдри и понякога дори неуместни съвети кое как се прави, истинската промяна в PR бизнеса дойде от съвсем друг фактор.
И това е собствеността на медиите. Само допреди няколко години клиентите пристигаха угрижени в PR компаниите с една-единствена молба – да им помогнем да промотират своите продукти, брандове или компании. Главно, предимно и най-вече чрез медиите. Тогава всички ние се затваряхме в конферентните си зали, изключвахме телефоните и започвахме да чертаем стратегии, планове и невероятно креативни концепции, за да можем да привлечем вниманието на медиите към заветния клиент… Или продукт. Сега промяната е огромна.
В най-честия случай клиентите се срещат с PR компаниите, за да ги информират, че вече си имат свои (социални) медии, и да потърсят съвет как да ги използват възможно най-ефективно и най-разумно.
И тук се крие основната промяна – за първи път в цялата история на PR бизнеса клиентите притежават медии, PR компаниите притежават медии и пътищата за тяхното използване изискват съвсем нови, досега непознати за този бизнес умения. Като съчетаем това с невероятната изобретателност на стотици милиони хора в социалните медии да правят свой "собствен PR" no милиони различни начини, то без съмнение този бизнес сега е най-динамично променящият се и със сигурност е най-силно зависим от промените, които социалните медии предизвикаха в света на комуникациите. нека докосна само с няколко думи и най-съществената – чисто емоционална – категория, която социалните медии промениха.
Приятелството. В първите месеци като че ли на шега възприемахме факта, че случайни хора, за които дори не подозирахме, че съществуват, могат да ни бъдат приятели в социалните медии.
Нещо повече: зажаднели за приятелство в трудните години на прехода в България ние като че ли трупахме "приятели" безспир и някак си се надпреварвахме кой ще има повече имена в своя списък, така че да изглежда много по-популярен и много по-търсен. В това, естествено, няма нищо лошо, защото именно то е едно от предимствата на социалните медии – невероятната свързаност на различни хора, които дори и не са предполагали, че могат да си бъдат интересни и полезни, без дори да се познават лично.
Постепенно обаче всички ние разбрахме, че на практика именно думата "приятелство" ще остане знакова в социалните медии, а за "истинското" приятелство всеки език без съмнение ще си намери най-точната дума. Сами знаете – все по-често се срещаме и на малко притеснителния въпрос откъде се познаваме, един от най-обичайните отговори е: "Приятели сме в…" – и тук споменаваме поредната социална медия, в която се следваме, харесваме или просто сме свързани.
Още през 2010 на първия PR форум в швейцарския курорт Давос се концентрирах върху тезата, че държавите полека-лека ще изчезнат като понятие, за да бъдат заместени от социалните медии дори и като местоположение. Независимо в коя точка на света се намираме, много по-лесно, пък и по-ясно и по-разбираемо е, като те попитат откъде си, да отговориш: "Ами… от Facebook" или "От Linkedln".
Най-сложно е наистина с приятелствата. Без тях не можем, а как да се оправяме с тях – не знаем. Или все по-малко знаем.
Независимо коя социална медия използваме – караме се за най-незначителната дума или реплика, рано сутрин понякога реагираме като че ли не сме спали цяла нощ само и само да "захапем" някого и после да съжаляваме цял ден за някоя глупаво изпусната реплика. Тук трябва да е концентрирано цялото ни внимание и цялата ни енергия – никога да не разваляме приятелства и постоянно да създаваме нови.
Има обратна пропорция, наречена от мен "закон за многото приятелства" – колкото повече приятелства имаш в социална медия, толкова по-малко научаваш от тях.
Стотиците експерименти, които правих през годините, доказаха категорично, че участието в социалните медии трябва да е фокусирано, доста селективно и в крайна сметка – насочено към познанието и интересните неща в него. Много трудно е, да не кажа невъзможно, повече от 250 души да бъдат обединени от общи интереси така, че всеки ден да получават нещо ново за себе си. Всеки може да има различни лимити и интереси, но този "закон" показва и че бъдещето е на таргетираните и фокусираните социални медии.
Принадлежността към една социална медия започва да става далеч по-силен белег за това какво харесва някой, къде можеш да го намериш, да се запознаеш с него или да научиш нещо повече за това, което обича или мрази, отколкото коя е държавата, в която живее.
Без съмнение тази тенденция ще продължи и ще отиде още по-далеч в близките десетина години – постепенното обезличаване и рязкото намаляване на влиянието на религиите по света. Изключвам екстремните и ортодоксалните крайни религии, които поначало са твърде затворени, консервативни и понякога непристъпни.
Невероятно силният обмен на информация в реално време в социалните медии обаче показа на практика, че религията не може да бъде пречка хората да общуват помежду си. Ако досега всяка една от тези религии е проповядвала ценности като например честност, етичност, смирение, уважение и всичко онова, което ние знаем, че трябва да спазваме, то сега за секунди става ясно, че приятелите ми от Индия, Япония, Австралия, Израел, Полша и къде ли не още мислят по същия начин.
След години, не чак толкова много, никой няма да се интересува от вярата на всяка отделна нация, група от хора или на "приятел" в социална медия, тъй като всички, наистина всички ще споделят едни и същи ценности и със сигурност религиозните празници ще бъдат почитани по-скоро като исторически или културни традиции, отколкото свързвани със съответната Света книга или който и да е било Господ-Бог.
***
Емблематична личност с огромен опит. обичан и оспорван, дискутиран, обсъждан и подкрепян, много подкрепян от всички, които в тази политическа и икономическа сложна плетеница в България очакват да чуят оптимистични думи за страната ни… Максим Бехар. Наистина непоправим оптимист, както често го наричат, "гражданин на света" или "PR гуру". За себе си той казва само едно: "Просто си върша работата"… Неотдавна в Москва наистина го провъзгласиха за "гуру", в Делхи – за "комуникатор на десетилетието", швейцарският Давос го избра в началото на годината за председател на Борда на Световния комуникационен форум, Прага го назначи за директор на офиса на най-голямата PR корпорация в света Hill+Knowlton Strategies… А София издаде новата му книга – "Поколението F". Представяме ви част от нея, прочетете я внимателно, между редовете, пък и в директен текст. Ще намерите много от вашите мисли, с които се събуждате или си лягате…
"Поколението F" е издадена от "Ентусиаст" и можете да я намерите във всички книжарници в страната, да я закупите в електронен формат на български език от www.enthusiast.bg или на английски от www.amazon.com

Стр. 142,143