в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 13.11.2010
Да грабнеш вниманието на сънена България рано сутрин никак не е лесно. Въпросът е дали телевизиите наистина се стремят към това, или доброволно предоставят ефирното си време за политиканстване, без реално да се интересуват от вълненията и потребностите на аудиторията си? Отдавна часовете между 7 и 9-9.30 часа са заети не само от уменията на журналистическите екипи, но и от нуждите на политиците. Заради традиционните вече присъствия на управляващите в гилдията се бъзикат, че заплатите на репортерите били ниски, защото политиците били назначени на щат в медиите. Защо е тази нездравословна зависимост?
Какво предлагат телевизиите на закуска?
Политици, политици и пак политици, еднакви теми, еднакви гости, скромни професионални умения. Това е. Всяка сутрин от екрана киселеят нервни политически физиономии, размахват се поредните гей или корупционни компромати, веят се някакви маловажни партийни страсти. Активната тв аудитория (каквато била основната част на този тип предавания) обикновено пие сутрешното си кафе в компанията на "Тази сутрин" по Би Ти Ви, "Здравей, България" по Нова тв или пък с "Денят започва" по БНТ1. И със сигурност е закърмена един тв гост да я преследва и по трите канала дори когато прищраква с дистанционното. Тоест, ако Бойко Борисов първо е говорил по едната медия в студиото, няма никаква пречка да е прескочил по същата тема и в другата, а в третия сутрешен блок да се включи, но само по телефона. Това, разбира се, не се прави всеки ден, а само при ситуации с високо обществено значение, оправдават се от телевизиите. Е, добре, но редовният зрител на сутрешните продукции няма никакъв шанс да изкара едно тв утро, без да попадне на някого от министрите. Поне двама точно в този ден ще решат, че е техният ред да изрецитират предизборните си обещания пред електората. Или пък да напомнят на премиера (и не само на него), че съществуват. През това време водещите кимат с разбиране и в синхрон с "мъдростите" на важния си гост и може би убедени, че министерските неволи са приоритетните теми и за зрителите им.
При такова "сутрешно меню" няма как аудиторията да не се зареди с "прекрасно" настроение. В края на краищата осведомила се е в детайли за политическите брожения в парламента как Цецка Цачева оценява демокрацията цели 21 години след нейното зараждане или как министър Мирослав Найденов е обиколил предния ден щандовете на изложение за хранителни продукти… Това са все ценни и дори безплатни за всеки себеуважаващ се гласоподавател важности. Само ако може да ни пускат в ефир поне повечко хора, които умеят да се изразяват правилно. Не става въпрос за мекащите и екащите от управляващата вихрушка (от тях спасение май няма), а за водещите. Един от тях – Витомир Саръиванов, говори в "Здравей, България" все едно, че е в кварталния магазин. И без притеснение пита врачката X: "Кво има зад завесата? Що Бойко няма да си изкара целия мандат?". На този фон мълчанието на екранната му партньорка Ели Гигова, която често нервно си играе с химикалка в ръцете, изглежда почти като на мястото си. Поведението й е далеч по-обрано от това на колежката й от сутрешния блок на Би Ти Ви Ани Цолова, която уж има поне петилетка ефирен стаж, но още се опитва да говори, подпирайки брадичката си с ръка. Отделно Цолова е в състояние да разплаче с наивните си признания, че не е подготвена по темата. "Това е нейното "скрито" оръжие", шегуват се зрители по форумите. Подготвена или не, плевенчанката често се опитва да се намесва и в политическите разговори, разваляйки впечатлението от поведението на колегата й Виктор Николаев. Той пък е радостното доказателство, че журналистиката понякога е будна, дори и рано сутрин.
По-непопулярни за широката аудитория сякаш са лицата на "Денят започва". Повечето от тях се справят без големи претенции, но за сметка на това далеч по-умело. Затова и рейтингите показват следната подредба – "Тази сутрин", "Денят започва" и "Здравей, България". Независимо че "Нова тв" даде тон, може би честите рокади и промяната на формата й осигуряват третото място по рейтинг сред националните телевизии. Гледаемостта им за октомври е съответно – 6.56, 1.54 и 1.5%, а пазарните им дялове – 53.5, 12.7 и 12.4 процента.
Какво искат зрителите с първото си кафе?
Забавление, прогнозата за времето, сервизна информация… Нещо леко, полезно и приветливо поднесено. Това е обобщено послание на аудиторията, която в повечето случаи няма как сутрин да научи нещо ново от екрана. "Много ми се иска да чувам смислени, задълбочени анализи на процесите в обществото и в икономиката. Но като че ли никой не кани хората, които имат какво да кажат смислено и по интересен начин. Тези хора май не са слуги на никоя партия и това е проблемът. Ядосвам се, че журналистите не позволяват да се навлезе в дълбочината на проблемите. Може би много от тях и не могат да го направят, защото не са подготвени добре. Страхуват се, че разговорът може да излезе извън контрола им, и грубо прекъсват събеседниците си. Много се дразня и за това, че има теми табу", пише потребител в ИНТЕРНЕТ форум. Друг пък твърди: "Не гледам сутрешни блокове, чувствам, че изпростявам… Дори спортните канали или готварските предпочитам пред сутрешния им блок и невероятните им реклами за разни неща, които и насила не бих купил."
Увеличава се броят на зрителите, които признават, че не гледат сутрин телевизия, тъй като искат да са в настроение за работния си ден. "Как никой не се сети да наблегне на нещо весело – има ИНТЕРНЕТ, пълно е с весели и любопитни неща. Сутрешните блокове са подобни и в Гърция, там в 7 часа започват крясъци и спорове, в които всички говорят и никой никого не слуша. Балканска
работа. Радиото е за предпочитане!", сигурен е зрител, подписал се като Бай Тоз. Негов "колега" пък дава за пример френската ТУ5 – пускат през 15-20 минути информация за времето и кратки новини за икономиката, спорта, модата, музиката, задръстванията и всякакви необременяващи вести, които биха били полезни за активните хора.
Кой къде е във веригата?
На практика у нас се получава следното – сутрешните блокове си припознаха територията на сериозната публицистика, която беше запазена марка на праймтайма, и освободиха място за безкрайните риалити формати. Една от причините за тази тенденция без съмнение е липсата на кадри (независимо че същото важи и за сутрешните блокове). На сутрешните блокове им хареса произведените от тях разговори (защото повечето не са новини) да бъдат преписвани на другия ден във всекидневниците. И да цитират първоизточниците. С други думи, цитират вестниците, които са ги цитирали. Най-сигурният начин за това е да предоставят поле за рецитали на хората от властта. Само че в задачата все така се пита, наистина ли политтемите са темите на деня, които вълнуват аудиторията? Дали този тон не е самодостатъчен на медиите и фалшиво изкривен единствено през тяхната призма? Дали наистина е по-полезно за хората, докато бързат за работа, вместо да чуят прогнозата за времето, да слушат разсъждения за нови политически формирования?
В началото сутрешните блокове бяха лежерни. След това дойде ерата на директните телефонни включвания, която се асоциира с бума на този тип предавания. Не е ли вече време да сменят формата си и да освободят политиците, които се препитават все едно са на щат при тях?
Стр. 36
