сп. Тема | Къдринка КЪДРИНОВА | 04.07.2010 

Дискусия по повод края на испанското председателство на ЕС повдигна и въпроса за защита на свободата на словото

Демократичният дух, който съпътстваше цялото приключило на 30 юни б-месечно испанско председателство на ЕС, беляза и финала му в България – журналистическата дискусия "Испанското председателство на ЕС и българските медии" на 29 юни. Тя бе организирана от Сдружението на испано-говорещите журналисти у нас, от Информационното бюро на Европейския парламент за България и от посолството на Испания. Поканеното посланическо трио – на Испания, на поелата от : 1 юли председателството Белгия и на третата поред в тази щафета Унгария, не се изкуши да спуска директиви, както обичат да правят други дипломатически пратеници. Вместо това предпочете да се вслуша в гласа на българските журналисти за европейските ценности, за българската действителност, за свободата на словото в условията на криза. Знак на уважение към медиите у нас бе и инициативата на испанския посланик Хорхе фуентес да предаде символично председателството на белгийския си колега Марк Михилсен именно на тази среща, като за символ на "щафетата" многозначително използва едно от важните журналистически "оръжия" – микрофона.
Посланик фуентес направи обобщение на председателството на своята страна, като подчерта, че то бе първото, действало по изискванията на Лисабонския договор, и че испанският премиер Сапатеро и външният министър Моратинос нарочно стоели в сянка, за да отстъпят главните роли на новите лица в ЕС – президента Ван Ромпуй и ръководителката на общата дипломация Катрин Ащън. В същото време Испания бе принудена да координира и усилията на европейските правителства в справянето с тежката световна икономическа криза. Посланик фуентес похвали българските медии, че "безупречно" отразили испанското председателство и организираните от него многобройни културни и научни прояви в София. Според Момчил Инджов от "24 часа"
обаче това отразяване не е било достатъчно пълно и по същество, а много от важните аналогии в общественото развитие на Испания и България са останали в сянка. Никола Миладинов от БНР се спря на вътрешно институционалните проблеми на ЕС. Григори Недялков от БНТ сподели наблюденията си, че особено на телевизионния екран европейската тема не се застъпва адекватно, че има увлечение информацията да се поднася като развлечение, а не като повод за размисъл и за гражданско поведение.
Това не е само български феномен – и в Испания го има, подчерта Виолета Стани-чич, ръководител на Информационното бюро на Европейския парламент за България. Тя разказа как много важния за цяла Европа резултат от тежки консултации в испанската столица относно европейската дипломатическа служба бил напълно "проспан" от испанската преса. Виолета даде и конкретни примери за ефекта от решения на най-демократичната европейска институция – Европарламента. Тя заостри и вниманието към проблема със съкращенията на журналисти в българските медии поради затруднения с финансирането. Според нея в някои редакции екипите били толкова редуцирани, че не можело да се отделят хора дори за пътувания до Брюксел и Страсбург, чиито разходи изцяло се поемат от ЕП.
"Съюзът на българските журналисти инициира Закон за защита на журналистите", обяви Снежана Тодорова, главен секретар на СБЖ. Тя разказа как водещи имена в професията я напускат, защото не искат да работят под диктат, и порица "тревожните опити за елиминиране на журналисти и журналистически организации при изработване на медийни закони и разпоредби", позовавайки се на начина, по който е задвижен новият Закон за електронните медии. "Свободата на печата е майката на всички свободи", припомни Снежана Тодорова легендарните думи на Бакунин.
"Как биха реагирали испанските медии, ако премиерът Сапатеро им разпрати писмо, с което да ги кара да се обясняват дали той ги "натиска" или не?" Този въпрос Велислава Дърева зададе на посланик Хорхе фуентес, след което коментира аналогичната ситуация, разиграла се у нас. Посланикът помоли Дърева да му препрати текста на въпросното писмо.
Остри мнения за податливостта на медиите към манипулации в условията на неясно финансиране, на натиск от рекламодатели и икономическо-политически лобита, на заплаха от уволнения на журналисти поради "кризисни съкращения" изказаха бившият независим депутат Минчо Христов и Илиана Беновска от Радио К 2. Посланик фуентес увери журналистите, че всички повдигнати проблеми са изключително важни и че дискусията по тях трябва да продължи, защото и това е мерило за европейската зрялост на едно общество. Същият интерес проявиха и колегите му от Белгия и Унгария – Марк Михилсен и Юдит Ланг, които, преди да станат дипломати, са се занимавали и с журналистика.

Стр. 49