Последен шанс за БНТ?

в. Седем | Бойко СТАНКУШЕВ | 14.07.2010

Чл. 93. (1) За финансиране на обществената радио- и телевизионна дейност се заплаща месечна такса въз основа на всеки регистриран електромер.
(Закон за радиото и телевизията)

Поредният избор за генерален директор на Българската национална телевизия премина, както и повечето предишни, под знака на плювни и компромати, къде подписани, къде анонимни, които затвърдиха невъзможността на родното медийно братство да се държи цивилизовано поне тогава, когато има перспектива за консолидиране около нещо позитивно и в обществена полза. А с малко повече контрол на емоциите и по-възпитан тон можехме да се придвижим към сътворяване на модус, който да гарантира нормалното съществуване на обществените медии у нас. Е, не се получи за пореден път, независимо че на дискусиите, посветени на тази проблематика, буквално гъмжеше от медийни звезди и представящи се за експерти. Така всички опити за конструктивно говорене по посока на едно ясно и работещо медийно законодателство бяха заглушени от вувузелите на некадърно замаскирани бизнес интереси, от една страна, както и от комплексарщината на бивши телевизионни величия, от друга. Ламтежът за лесни обществени поръчки и сектата на доносниците провалиха чудесната възможност за стопиране на хаоса в медийното законодателство. Така последният шанс остава в ръцете на работната група за нов закон. Тя обаче трудно ще избегне външния натиск и едва ли очакваната наесен радио-телевизионна творба ще реши досегашните проблеми. Бих се учудил, ако това се случи… Лошо е също така, че по-горните тъжни констатации съвсем ще бъдат забравени след текущия сега избор на директор, а журналистиката ще го удари на далеч по-продаваемите клюки и интриги. Диагнозата е проста -колкото и да се мислим за европейци, все още доминират нагласите от миналото, а изводът е жалък – няма истинска гражданска съвест в днешна България.

Германски поглед и пример

Това се забелязва и откъм самата Европа – не случайно в коментар за "Дойче веле" Маринела Липчева-Вайспише: "Странно, че не този проблем за обществения контрол застана в центъра на все още неофициално стартиралата дискусия за новия медиен закон в България. Много по-важен се оказа въпросът дали БНТ и БНР могат да се обединят. Да, могат, сочи германският модел, но само ако се запази независимостта на редакциите и програмите една от друга и най-вече от политиката." От Политиката! Големият кусур на кьопавия модел на обществено-правни медии се крие именно в тази взаимовръзка – те да бъдат на хартия едно, но на практика да са друго. Вместо независими -държавни! А и как да бъде иначе, след като БНТ зависи почти изцяло от субсидията от държавния бюджет, разписана като Чл. 70 (3), 2 от ЗРТ. Ами да не би питираният под заглавието текст да работи? Естествено че не. А ако си мислите, че става дума за пропуск, много се лъжете – нарочно е. Целта е максимално да се играе по гайдата на управляващите, което в ситуация на бюджетно финасиране е фасулска задача!

Предизвикателствата пред новия директор

За него, който и да е той, трябва да бъде ясно:

- Настоящият бюджет на БНТ е колкото през 2005 година, но тогава сателитният канал беше само 12 часа, а сега излъчва 24. Регионалните програми също са се увеличили двойно – от 4 на 8 часа.
- Ако новият закон не реши проблема с набирането на средства от потребителите (Фонд "Радио и телевизия"), в касата на телевизията ще зейне дупка от поне 20 милиона – толкова още приблизително е нужно, за да се поддържа днешният програмен пакет. Но това е непопулярна, особено по време на криза, задача. Малко вероятно е премиерът и неговите съветници да се решат на допълнителен данък… И затова:
- Остава вариантът с падането на ограниченията за рекламата. В момента БНТ има само 5 минути за трите часа праймтайм – най-скъпото и гледано време. Разумното решение е да се разшири до 6 минути на час. Това плюс държавната субсидия от 60 милиона лева би направило възможно стабилизирането на институцията. В противен случай ще катастрофира и то скоро. В Испания например избегнали черния вариант, като отчитайки ниската събираемост на лицензионните такси, са се отказали от тях, но за сметка на това вдигнали дневните минути реклама до 140. Напълно достатъчно.
- Латентен проблем пред всички досегашни директори бе комуникацията със синдикати и творчески съюзи. Да, те имат законови права, но имат и задължения. Знам десетки случаи на служители, получаващи цели заплати срещу половин час реална работа дневно. Това е недопустимо независимо от биографията на конкретното лице и би било абсолютно недопустимо в частния сектор. Никаква тайна не е, че синдикатите извиват ръце. Но телевизията не е РМД и не може да се управлява от широките народни маси.

Ако няма БНТ?

Към днешна дата Българската национална телевизия е единствената, която отделя средства за родно филмопроизводство. Това са 10% от държавната субсидия. Други 10% отиват за външни продукции, а за 6-те си програми плаща по 4 милиона за авторски права. В това отношение е уникална като единствена опора на значителна част от националната култура и това няма как да бъде пренебрегнато. Но съхранението и развитието на българската памет и родова идентичност не е всичко. През 2012 година например предстои европейското първенство по футбол, което вече е договорено, така както това се направи и за приключилото преди три дни световно. Не искам да си представям физиономиите на запалянковците, когато им бъде съобщено, че повече няма да гледат качествен футбол…

Препоръки и прогнози

Новият шеф на БНТ не трябва да забравя: кризата за него е двойна – един път поради глобалния срив, а втори – вследствие осакатените в зародиш законови възможности за достатъчен рекламен приход. Затова натискът над властта трябва да бъде приоритет.
Управляващите, както и тези, които ги подкрепят, трябва да проявят повечко кураж и действайки като патриоти, а не само като лобисти и комисионери на медийния картел, да разширят рекламната квота, блокирана навремето, за да се угоди на чисто частни интереси. В съседна Румъния примерно са допустими до 8 минути реклама на час, а в гръцката обществена телевизия изобщо няма ограничения.

Учете се от чуждия опит, господа управляващи!

Фондът "Радио и телевизия" или да заработи, или пък съвсем да отпадне от новия закон. И в двете възможни решения има риск за имиджа на ГЕРБ, но трябва да го направят независимо от това, че не са дори съществували навремето. Сегашното положение е не само смехотворно, но и подло спрямо медийните хора. Ако ставаше въпрос за финансирането на политическите партии, със сигурност нямаше да е така!

Стр. 13

Leave a Reply