Vsekiden.com I Валерия ЙОНКОВА I 2010-03-05
Г-жо Павлова, мислите ли, че електронните медии трябва да носят отговорност за съдържанието на т.нар. форуми, или коментарите на публикуваните в изданието информации, интервюта и анализи?
Когато една медия дава възможност на хората да изразяват своето мнение на нейна територия, то тази медия ги прави част от своите автори. Електронните медии се опитват да делят своите автори на официално поканени и свободно допуснати. Официално поканените автори обикновено се оказват мишена на авторите със свободен достъп. Най-малкото, което трябва да осигури една медия, е равностойно позициониране на своите автори. Не може едните да бъдат охулвани, оплювани и ругани, а за другите да няма никакви правила. Разбира се, повечето електронни медии предупреждават, че ще премахват нецензурни и вулгарни изрази, но това съвършено не е достатъчна мярка за равностойно положение на авторите на една медия. Поканените автори винаги застават със своето име и лицето си зад това, което казват.
Но тези своеобразни творци се чувстват удобно, почти недосегаеми. Крият се зад анонимност и отприщват всичките си задръжки…
Авторите със свободен достъп предпочитат да се крият зад никове. Но смятам, че всяка подобна медия трябва да изработи кодекс за себе си, независимо от законовата готовност на България. Всеки автор със свободен достъп, криещ се под псевдоним, може да бъде назован с едно единствено име и това е името на медията, която му дава своят дом. Получава се една груба и несправедлива формула: Каним автора, той застава с името си, а след това го оплюват от името на медията, която го е поканила.
Можем ли да наречем форумите своеобразна втора медия, нещо като допълнение към основната?
Коментарните части на електронните медии също са медии и тези медии формират послания, формират мнения, опитват се да формират влияние. И пак носител на това послание, влияние се явява същата медия, която предоставя територия за това.
Как според вас може да се реши проблемът? И ние, журналистите от тези медии също сме обект на нецензурни пожелания.
Въпросът за цензурата и автоцензурата винаги излиза на преден план при подобни проблеми. Мисля, че думата регулация е тази, която трябва да стане много важна за всички електронни медии. Тъй като не е добре за каквато и да е било медия да живее с двоен стандарт – едната чат от авторите ги регулирам, а другата част – не. Хората трябва да са наясно, че медията е институция и трябва да има отговорности от две страни – от страната на медиите и от страната на авторите, които желаят да ползват тази медия, за да изразяват своето мнение. Хората трябва да са наясно, че сръдня на пазара и в трамвая не е същото като да изразиш мнението си в медия. Трябва да има етика, култура и изисквания, принципи и правила. Медията трябва да наясно, че всеки пишещ на територията й е автор. Ето защо тя трябва да създаде и оповести правила за това. Всеки, който иска да се пише, се съобразява с тях, а всеки, който не го прави – престава да е неин автор. Медия без правила губи своята тежест и неусетно се превръща в място за асансьорна белетристика. Тя от своя страна дразни всички и предизвиква само едно желание – да бъде почистена.
Много от пишещите във форума обаче непрекъснато се оплакват от цензура и когато системният администратор изтрие текста им, ни обвиняват, че цензурираме с аргумента, че Интернет е свободна територия.
Наличието на регулация и правила не може да бъде приемано като цензура. Цензурата има много ясни характеристики – винаги добро за някой, винаги лошо за друг, а за трети никога и нищо. Но и това не е точно цензура – това е онова, което в момента разяжда повечето медии в България и се нарича автоцензура. Интересно е, че с този тип регулация повечето медии се справят успешно.
Интернет пространството предлага огромни възможности на човек да изкаже мнението си. Територията, на която всеки под всякаква форма може да изрази мнението си е широко разпространена в България – това за блоговете и Фейсбук. Така практически всеки има възможност да има своя лична медия и да определя свои лични правила за живота там. Ако електронните медии се приемат като сериозни медии с влияние и тежест, те трябва да разберат, че правилата и принципите на сериозната журналистика важат и за тях.
