www.glasove.com | 22.10.2011
„Най-шокиращата част от цялата предизборна кампания беше нейното начало, когато получихме оферти от медиите за участие в дебати и за медийно отразяване. Вече имахме нагласата, че тази кампания няма да е в истинския смисъл на думата честна и почтена, но все още не предполагахме, че цената на идеите и на политическото представяне може да бъде толкова висока”. Това разказа пред ГЛАСОВЕ кандидатът за кмет на София от Българската демократична общност (БДО) Йордан Василев.
След като в щаба на не особено популярната политическа формация разгледали таксите за участие и отразяване в телевизии, вестници, електронни сайтове и радиостанции, те си направили сметка, че за да получат достъп до медиите по време на предизборната кампания и да могат поне в някаква степен да популяризират своя профил и идеите си, трябва да разполагат със сума, надхвърляща 250 хиляди лева.
Предизборни ценоразписи
За какво по-точно става дума – цената на 1 минута участие в предизборен дебат по БНТ е 180 лв. без ДДС, 35 лв. без ДДС струва минута участие в диспут по БНР, цената на интервю в национална информационна агенция е 1900 лв. без ДДС, 67 лв. без ДДС е цената на 1 минута за участие в предизборен дебат по кабелна телевизия, а интервю в национален или софийски всекиденевник струва между 3000 и 10 000 лв. в замисимост от вестника, от предоставената страница и от дължината на текста.
Това означава, че само за две-три интервюта в пресата участниците в тези избори трябва да платят между 10 000 и 30 000 лв. По интересното в случая обаче е, че при подобни материали никъде не е отбелязано, че те са платени и че на практика става дума не за журналистически продукт в същинския смисъл на думата, а за реклама.
Необявена истина е, че по време на избори медиите жънат своите най-големи финансови успехи. Нещо повече, те очакват с месеци и години да започне благодатното време на някоя предизборна кампания, за да отворят тезгяха си пред политиците и да обявят дългите си ценоразписи за медийно отразяване, съвсем забравили, че единствената цел на работата им е техните зрители, слушатели и читатели да получат възможности да направят информиран избор.
При това в огромната част от случаите целият този предизборен алъш-вериш е замаскиран като журналистика и аудиторията не получава никаква възможност да се ориентира дали за участието на определен кандидат е платено или пък то е безплатно.
Обществените медии – предложение, на което не можеш да откажеш
И ако платеното участие в частните медии – разбира се, при задължителното упоменаване на този факт – е все пак допустимо, то платената кампания в държавните телевизия и радио е направо скандална. «Платената кампания в държавните радио и телевизия е в пълен разрез с принципите на обществените медии. Тези медии се издържат от държавния бюджет и смисълът на съществуването им е не икономическата печалба, а единствено и само защитата на обществения интерес», припомниха наскоро от Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ).
Парадоксът е, че държавните радио и телевизия, които би трябвало да представят максимално пълно, обективно и равнопоставено участниците в изборите и самата предизборна надпревара, събират пари от кандидатите за участието им в диспути и на практика допускат само онези, които са в състояние да платят. В същото време онези, които плащат за съществуването на радиото и телевизията – зрителите и слушателите на БНТ и БНР – получават един сурогатен продукт, незачитащ принципа на равнопоставеност и базиран изцяло на имуществен ценз.
Нека припомним, че тарифите, по които партиите, коалициите и инициативните комитети заплащат предизборните предавания по БНТ и БНР, са установени от Министерския съвет. Всъщност това че предизборната кампания в държавните радио и телевизия е изцяло платена е заложено в приетия преди няколко месеца с гласовете на ГЕРБ и «Атака» Изборен кодекс. На базата на кодекса на 20 септември тази година беше подписано и споразумение между държавната телевизия, представлявана от нейния генерален директор Вяра Анкова, и упълномощени представители на партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирани за участие в президентските и местни избори.
Съгласно това споразумение индивидуалните участия на кандидатските двойки за президент и вицепрезидент в рамките на сутрешния блок на БНТ са с продължителност 15 минути, като таксата за участие е 200 лв. на минута без ДДС. Директните дискусии за местните избори пък, които се излъчват също в сутрешния блок пряко от осем града на страната, струват по 150 лв. на минута без ДДС, като всеки участник в дискусията разполага с не повече от 10 минути. Специалната рубрика „Тук живея”, която представлява нещо като индивидуални портрети на кандидат-кметове с времетраене до 2 минути, се излъчва от понеделник до петък във времето след новините в 18 часа и струва 1000 лв. на минута без ДДС. В случай че въпросните клипове са подготвени от екипи на БНТ, тогава сумата се удвоява и цената вече е 2000 лв. на минута без ДДС.
Е, познайте сами дали от БДО са имали възможност да участват в дебатите на БНТ. На въпроса подписахте ли споразумението с държавната телевизия, Йордан Василев се усмихва: „Споразумението на БНТ за изборите напомня за емблематичния американски филм „Кръстникът” – получихме едно предложение, на което не можехме да откажем.” Оказва се, разбира се, че участието в предизборните дебати на БНТ не е по силите на политическа формация като Българската демократична общност. В предизборния щаб на партията изчисляват, че ще са им нужни няколко десетки хиляди лева, за да поискат участие в диспутите на държавната телевизия за местните избори.
”Същото се отнася и за БНР – допълва Василев – с тази разлика, че от БНТ дори не ни потърсиха, за да ни уведомят, докато от държавното радио ни изпратиха предварително офертите за участие, така че поне ни уведомиха от каква смърт ще умираме”.
Неудобно мълчание
Опитвайки се да получат достъп до участие в частните телевизии, от БДО изпращат отворено писмо до главните редактори на медиите. В него те описват разочарованието си от настоящото състояние на медийния „пазар”, от факта, че онези, които са призвани да защитават публичния интерес от злоупотреби и да бъдат част от развитието на обществото, което включва възможности за създаване на алтернатива, всъщност предпоставят корумпиране и брутална манипулация.
В резултат на това писмо от националните частни телевизии заявяват показно, че предизборното участие в техните предавания е безплатно и че достъпът е отворен. Осланяйки се на тази декларация, от БДО изпращат няколко писма до Нова ТВ и bTV, изразявайки желанието си да участват в определени предавания на тези медии и да представят визията си за развитието на София. „Не получихме никакъв отговор, признава кандидат-кметът Йордан Василев – това е положението, получи се едно такова неудобно мълчание”.
Всъщност ако се вгледаме в кампанията, ще видим, че дебати почти липсваха. „Извинявайте, но какъв дебат е да изкараш кандидатите и агитките на площада, това е някаква тежка пародия на нормален политически дебат. Политиката не е пазар, на който да с надвикваме и да се обвиняваме с квясъци”, обобщава наблюденията си от тази предизборна кампания кандидатът за кмет на малката и почти неизвестна политическа формация.
За неравностойното положение, в което бяха поставени кандидатите и партиите по отношение на достъпа до медии, алармираха преди няколко дни и от АЕЖ. И макар от международни организации като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) да твърдят, че "платената медийна кампания застрашава принципа на равнопоставеност и създава имуществен ценз за участие във вота", у нас се получи точно това – възможността за безплатни медийни изяви на участниците в тези избори беше силно ограничена.
Получава се омагьосан кръг – всички ние се нуждаем от алтернатива на непоклатимото от години порочно политическо статукво. Очевидно е, че несекващото желание на толкова много хора да участват в политиката е продукт на разпада, до който е достигнала политическата ни класа и на липсата на реална и смислена политика. В резултат на това продължаваме да наблюдаваме наплив за участие в избори на понякога съвършено произволни и нелепи формации и субекти, които всъщност изразяват необходимостта от алтернатива и тъжната констатация, че хората са доведени дотам едва ли не всеки да представлява себе си.
В същото време представянето на различните възможности за алтернатива и на по-маргиналните гледни точки (което на практика ще рече на всички, които са извън кръга на дискредитираната, но все така непоклатима политическа класа на прехода) е на практика абсолютно невъзможно, тъй като медиите свиват погледа си само върху определени кандидати и формации. Късогледството на средставата за масова информация най-често е предизвикано от чисто финансови интереси и взаимоотношения. Към това можем да добавим също липсата на професионализъм, апатията и глупостта. Всичко това ограничава драстично възможностите за дебат, а оттам и за развитие на обществената среда и на политическата система.