сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 05.02.2011

Председателят на СЕМ Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 година. През 1982-а г. завършва философия в Софийския университет. Сега преподава в неговия факултет по журналистика и масови комуникации, в Но8 български университет и в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". През миналата година Лозанов оглави работна група за създаването на проект за нов Закон за радиото и телевизията. В нея участваха още експертите Радомир Чолаков, който преди дни стана юрисконсулт на Българския футболен съюз, Хачо Бояджиев, продуцентът Нико Тупарев, председателят на УС на Асоциацията на частните радиа и телевизии Атанас Генов и други.

- Господин Лозанов, работна група, на която вие сте председател, приключи работа по създаването на проект за нов медиен закон, за нов Закон за радиото и телевизията. Дискусиите около този закон винаги са били толкова разгорещени и крайни, колкото са били и около държавния бюджет например. Преди време казахте, че многобройните поправки в сега действащия са го лишили от основна цел. Намирате ли я в проекта, който работната група писа от миналото лято досега?

- Нека най-напред да кажа, че все още не става дума за проект, а за концепция за нов закон, която очертава проблемното му поле и трасира възможни маршрути из него. Често разминаващи се. Интригата на това ниво е кой какво подкрепя и в крайна сметка се получи нещо като карта на експертни идеи. От такава гледна точка е по-коректно да се говори не за единна цел на проекта, а за общи принципи на групата. Те са поне три.
Първо, защита на съдържателното многообразие. То само на пръв поглед е голямо в нашата медийна среда. Ако се вгледаме по-внимателно в нея, ще открием тавтологичност на профили, подходи, собственици. Ще открием и до голяма степен изключени аудитории на възрастов, интелектуален или географски принцип.
Второ, либерализация на регулацията. Тя даже не е въпрос на воля, а се налага от самото развитие на технологиите – много по-голямата свобода в интернет неизбежно се отразява и върху традиционните медии, "развращава" ги по законите на конкуренцията. Разбира се, неизбежен е и обратният процес, но той принадлежи на бъдещето. Засега продължава да е валиден лозунгът "Долу ръцете от интернет!".
Трето, технологична неутралност на регулацията на съдържанието. С отпадането на аналоговия ефир все повече ще стават формите на пренос, по които едно и също съдържание ще стига до крайния потребител, и все по-малко значение ще има по коя точно стига. Нито има смисъл, нито е справедливо информационните емисии например да се подчиняват на различни разпоредби в зависимост от това дали ги гледаш на екрана на телевизора или на дисплея на телефона си.

- В работната група участваха представители на БНТ, на БНР, на частните медии, на кабелните оператори, на независимите продуценти и експерти. Кои от тях ще останат най-доволни от новия законопроект?

- Надявам се никой, защото равната отдалеченост от всеки интерес, вън от обществения, е гаранция за "морала на закона". Това обаче прави работата напрегната и бавна, минаваща през шума на скандала и мишите крачки на компромиса. А медиите със своите сдружения по условие са в привилегирована позиция, защото могат да защитават интересите си освен в експертни спорове и в пряк диалог с аудиторията.

- Вече разбираме, че един от големите спорове е бил около това дали да се създаде отделен закон за БНТ и БНР. Когато станахте председател на СЕМ миналата година, се говореше и те да бъдат поставени под една обща управленска "шапка". Какви са дободите "за" и "против" тази идея и това ли наистина беше най-сериозно дискутираната тема?

- От групата фактически май само аз останах категоричен защитник на общ закон. Защото така е хармонизирано нашето законодателство в преговорния процес с ЕС. Защото обществените медии имат дуалистичен модел на финансиране и играят на един и същ пазар с търговските. Защото са едни и същи принципите и съответно механизмът за контрол по спазването им и за едните, и за другите. Защото затварянето на БНР и БНТ в нормативен анклав по предпоставка им дава ведомствен характер и ги маргинализира. Защото това е връщане назад в развитието на медийната система у нас -към далечната 1997 г., когато за тях наистина имаше специален закон, наричаха го "гордостта на Клара". Защото… Иначе за съжаление най-страстно дискутираната тема действително беше съобразената с европейските практики идея за институционално обединение на БНР и БНТ. Изглежда че аз направих грешка, като я лансирах твърде рано и парата веднага отиде в свирката – дебатът се политизира, преди да е започнал по същество. А няма никакво съмнение – това е един от устойчивите консенсуси и в работната група, че обществените медии у нас се нуждаят от радикална реформа. И тя във всички случаи ще трябва да включи превръщането на управлението им от пирамидална структура в административна услуга, пък дали тя ще стане обща за двете медии – това е въпрос на проучване на ефекта в числа, а не 6 патоси и заклинания .

- В хода на работата казахте, че основна задача на закона ще бъде да се бори с концентрацията и монопола в медиите и с непрозрачната им собственост като гаранция за защита на плурализма и на свободата на словото. Имаше ли съпротива и постигнахте ли целта си?

- Имаше и вероятно продължава да има. Това е нормално за собствениците, тъй като нашият пазар е малък и оцеляването или поне просперитетът им зависи от разширяването на собствеността им. Така че те не искат по-големи рестрикции, отколкото в която и да е друга сфера. Но няма да се уморя да повтарям, че информацията освен стока е и право. Конституционно защитено. Общото антимонополно право не стига. Според него е достатъчно да има трима играчи на един пазар. Ясно е, че за да се гарантира медийният плурализъм, те трябва да са много повече. Мисля обаче, че тук позициите ни се сближиха и затова много помогна експертното становище на КЗК, която приема, че може да се въведат специализирани прагове на концентрация за медиите.

- По традиция един от най-спорните въпроси е за финансирането на БНТ и БНР. Оттам постоянно се оплакват, че държавата им връзва ръцете за ефективно участие на рекламния пазар с ограничения. Частните медии пък са недоволни, че всяка година БНТ и БНР тръгват с десетки милиони левове напред заради субсидия от държавния бюджет. Как изглежда решаването на проблема в новите текстове?

- Както се казва, и едните са прави, и другите. Което прави възела много затегнат, и то от самото начало на века, когато се появи първата национална частна телевизия. Развързването му обаче трябва да започне от обратния край, като най-после заработи осигуреният чрез държавния бюджет фонд "Радио и телевизия", който частично да бъде отворен и за обществени проекти на търговските оператори. В защитата на последното се чувствам малко самотен в работната група, но така ще се балансира правото на двойно финансиране на БНР и БНТ и ще е основание да се помисли за увеличаване на рекламното им време или поне за разрешаване на продуктовото позициониране. За мен то е по-актуалната и по-перспективна форма за набиране на собствени приходи, която при това стимулира творческото въображение.
И още нещо – трябва да има предварително разписани критерии (мисия) и ясна публична отчетност за изразходването на държавната помощ само за програмни продукти, които доказано изпълняват обществени функции. Иначе според изискванията на ЕС тя не е допустима.

- Мислихте ли над въпроса как да помогнете на БНТ и БНР да станат по-динамични, да навлязат по-дълбоко в медийния микс? В определени моменти днес двете медии изглеждат като застинали във времето, далеч от новата визия, от новите технологии…

- Това не е толкова предмет на закон, колкото на програмни решения. Но ако постъпим както в другите европейски държави и дадем конкретно измерение – по точки на мисията им, отговаряща на внимателно проучените потребности на обществото, убеден съм, че те ще се приближат до зрителските очаквания. Още повече че мисията на обществените медии задължително включва водеща роля в технологичното обновление. Двойното финансиране от своя страна пък е стимул да се създават, макар и не на всяка цена, висококомуникативни продукти, които да влизат в пряка конкуренция с тези на търговските медии и да носят приходи.

- Междувременно депутатът от ГЕРБ Красимир Велчев поиска да се създаде и нов закон за клеветата, в който да се засилят наказанията за обида и клевета. Да очакваме ли работна група и по тази тема и какво мислите за идеята?

- Не знам дали ще има такава група, но приемам, че е необходимо модернизиране на тези разпоредби, защото много хора у нас се чувстват обидени и наклеветени особено от медиите в по-жълтата част на спектъра, без голям шанс да се защитят. Не съм сигурен обаче, че пътят е в увеличаване на наказанията, а по-скоро в прецизното разграничаване на клеветата и обидата от критическата функция на журналистиката, така че хем тя да не бъде ограничена от предвижданите законови промени, хем те да повишат цената на човешкото достойнство в днешна България.

- В последните дни Европа доста дискутира темата за защита свободата на изразяване и на правото на информация заради новия медиен закон в Унгария? Има ли България причини да се притеснява, че след време може също да попадне във фокуса на европейското внимание?

- Според резултатите от работата на нашата група няма такъв риск. Стига обаче да не пробие една периферно прокрадваща се тенденция за пряко определяне на ръководните тела на обществените медии от политическите институции, както беше едно време, когато парламентът назначаваше шефовете на БНР и БНТ.
Иначе унгарският казус не е само унгарски. Ако ЕС не успее да предизвика поне частична отмяна на техния закон, рестриктивната вълна ще мине и през другите европейски държави, защото и на властта апетитът й идва с яденето.

 - И в крайна сметка със свито сърце ли ще дадете резултата от неколкомесечния си труд за обсъждане и за понататъшно решаване от – Министерския съвет и от Народното събрание?

- В този план за мен е особено важно публичното обсъждане на предложената концепция, което предстои. Ако представителите на колегията успеят да се освободят от тесните си интереси и суетата "непременно да стане моето" и заявят авторитетни и аргументирани позиции, това във всички случаи ще зададе тона на политическите решения и ще дисциплинира партийните пристрастия.

- През 2010-а на медийния пазар у нас се случиха важни неща – Рупърт Мърдок продаде най-голямата телевизия у нас на друг американец, ВАЦ също се изтегли от България. Какво следва оттук нататък?

- Писах, че с оттеглянето на първите големи чужди инвеститори като Мърдок, Киряку и ВАЦ сякаш завърши една епоха в медиите – на синонимичното сближаване между пазар и демокрация. На сензационните ходове, на програмните удари, на маркетинговото съблазняване… На "Биг Брадър", на хартиената преса, на компроматите… Оттук нататък, макар и бавно, ще се сменят комуникативните репертоари под диктовката на интернет и медийните миксове, които той ще предложи. Ще печели този, който невидимо и анонимно ви предостави в точното време на точното място точно информацията, от която се нуждаете. Минава времето на медиите и техните собственици и шефове, които се разхождат като господари из публичността. Идва времето на услугите и на ловките младежи с дъвка в устата, които ги изпълняват далеч от погледа на потребителите си.

- И накрая въпрос като към преподавател по масови комуникации. По-лесно или по-трудно е да си журналист в среда, 6 която най-любопитният източник на информация става флашката?

- Мога да кажа само, че получаването и оповестяването на флашки не принадлежи на журналистическата героика, а по-скоро минава през задния вход на професията. Това съвсем не значи да не изнесеш цялата обществено значима информация (не кой от какво е болен), която се съдържа във флашката, и да не окажеш журналистически натиск върху засегнатите от нея. Значи обаче да направиш и журналистическо разследване откъде се е появила флашката и чии интереси обслужва нейният незаконен маршрут. Иначе представите ни за свобода и истина ще остават затворени между хората с пагоните и хората с каскетите.

Стр. 32, 33, 34, 35