ПРЕСТЪПНИЦИ ПРОДАДОХА 3 МЛН. ФЕЙСБУК ПРОФИЛА

в. Телеграф | Катя ИЛИЕВА I 9.02.2011

37-годишният италианец Раул Киеза е един от най-популярните "етични хакери в света. Той е бил и от двете страни на бариерата, като биографията му стартира още на 13 години. Тогава, като класически хакер, се превръща в интернет страшилище за властите на Ботуша. Когато го арестуват обаче разбират, че Киеза просто си правел експерименти, без умишлено да е искал да навреди. Заради професионалните му качества ченгетата го "вербуват" да работи за тях. Днес той е експерт в звеното за борба с киберпрестъпленията към ООН. Ежедневно атакува различни интернет системи, но не с цел да ги унищожи, а да намери пробойните им.


- Г-н Киеза, като хакер с опит вие работите към ООН в сферата на киберсигурността. Какъв е поводът да дойдете в България?

- Пристигането ми в България е свързано с дейността на Международната академия за обучение по киберразследвания. Тя беше открита през миналата година с подкрепата на вътрешния министър Цветан Цветанов. Хубавото е, че в школата работят най опитните ви съдии, прокурори и полицаи в тази област. Напоследък европейската общност обръща все повече внимание на този проблем. И това не е никак случайно. Известно е, че дори и най-обикнове ните престъпления вече се извършват или в интернет, или посредством глобалната мрежа. А престъпниците, които сядат зад мониторите, не признават нито закони, още по-малко държавни граници. Те се вихрят навсякъде. Като се замисля май само физическата саморазправа и убийството няма как да се извършат по компютърен път. Но за сметка на това пък подготовката им става с помощта на комуникационните средства. Като представител на спецзвеното, което се бори с кибератаки към ООН, е важно да разработим съвместни проекти, свързани с киберсигурността. Именно затова предстои да се срещна с представители от ГДБОП. С нетърпение очаквам да се запозная с опита, който имат вашите антимафиоти. Впечатлен съм обаче от резултатите, които е постигнал досега екипът по киберпрестъпления. Именно затова ще предложа в България да се създаде център по киберсигурност и превенция.

- А каква ще бъде задачата на този център?

- Да следи за т. нар. лош трафик, който протича по комуникационните средства. Иначе казано да лови престъпниците, преди да са нанесли необратими щети на безкрайно много хора. Да си призная, тази задача не е по силите на всеки. Не е лесно да намериш полицаи, които да са в крак с развитието на съвременните технологии.

- С какво точно се занимава асоциацията, в която работите?

- Тя се занимава с разузнаване и разкриване на киберпрестъпленията. Това е нашата ключова дума. Има и още една – правосъдие. Убеден съм, че виновните трябва да си понесат отговорността за това, което са сторили и да бъдат наказани. Иначе те продължават да действат още по-нагло и да обричат усилията ни.

- Това значи ли, че дебнете престъпниците в интернет от засада?

- Това правя всеки ден. Освен това тествам системите за сигурност на една или друга институция, като се опитвам да ги атакувам. Така се добирам до слабите им места, преди някой злонамерено да го е направил преди мен. Хубавото е, че вашите полицаи работят по същия начин. Престъпленията в интернет набират все по-висока скорост. И не можем повече да си позволим да чакаме бомбата да избухне и тогава да предприемаме действия. Трябва да имаме предварителна подготовка и да реагираме навреме. Учим се да действаме преди престъплението да е станало факт. Няма да скрия, че все повече и повече неща заплашват потребителите. Например сигурността в социалните мрежи е доста слаба. Няма никаква защита наличните данни. Това важи с пълна сила за Фейсбук например. Също слаба защита имат мобилната сигурност и националната инфраструктура. Когато получим спам, това не е просто спам. Зад това нещо стоят много хора и много пари. Но обикновеният човек не знае за тези неща. Преди няколко месеца някой беше откраднал 3 млн. профила от Фейсбук, които след това бяха продадени на черния пазар. И целта на тези неща не са парите, а информацията – тя движи света. Защото ако науча името, личните ви данни, името на кучето ви, аз живея като ваш клонинг.

- А какво става когато посегнат на личния ти профил?

- Да речем, че в интернет имате 600 приятели. Когато хакерите ви атакуват, това означава, че автоматично са се добрали до информацията на всичките ви познати. Оттук насетне сценариите са различни. Една от възможностите е всички вкупом да бъдат заразени с вирус, с помощта на който бандитите да се доберат до личните им данни. Целта, разбира се, е една – с тях да се извършат нови престъпления.

- Имате ли информация дали терористите използват интернет, преди да реализират пъклените си планове?

- Това е труден въпрос. От ООН не можем да дадем точен отговор на този въпрос. Защото когато получим кибератака, не можем да обвиним никой. Така е построено интернет пространството. Дори да получим атака от Китай, аз никога не мога да бъда сигурен дали тя идва точно оттам. След задълбочено разследване може да се окаже, че е пристигнала от Русия или от някое друго място на света. Досега нямаме терористична атака в нейния чист смисъл. Известно ни е, че терористите използват интернет, за да комуникират помежду си, да проиграват плановете си, да си разменят сведения за дадена сграда и подходите към нея. Досега няма подобен род кибератаки, но съм сигурен, че един ден и това ще се случи. За терористите е много по-трудно да нападнат България с бомби и да се взривяват пред Народното събрание. Много по-лесно е да нападнеш една страна през средствата за масова комуникация. Представете си, че днес се събуждате и установявате, че телефонът ви не работи. Нямате ток и нито една банка не функционира. Сигурно ще си помислите, че е дошъл краят на света. Ето на това му викаме кибератака. Точно така се случи в Естония през 2008 г.

- Биографията ви е изключително интересна, защото навремето сте започнали като класически хакер. Кога се превърнахте в "етичен" хакер?

- Вярно е, че от 1986 до 1995 г. бях хакер. След като ме арестуваха, полицията разбра, че съм действал от чисто любопитство и желание да се развивам, а не защото съм искал да навредя на някого. По това време технологиите не бяха толкова добре развити, така че нямаше как да навредя. Тогава разбрах, че мога да превърна хобито си в професия, с която да помагам на хората. Така и стана. След това написах книга. В нея разказах всичко за психологичния профил на хакера.

Стр. 13

Leave a Reply