Работата в НПО ме подготви за EPSO

www.karieri.bg I Светлана ЗОРОВА I 2.07.2013 г.

Бойко Благоев е само на 27 години, но вече отговаря за връзките с обществеността в Информационното бюро на Европейския парламент (ЕП) за България. След като през 2009 г. стажува в пресслужбата на ЕП и се явява общо пет пъти на конкурса на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO), той показва, че в повечето случаи успехът наистина идва с упоритост и постоянство.

Интересът му към евроинституциите се заражда още в Софийския университет "Св. Климент Охридски", където завършва бакалавърска степен по международни отношения. След като приключва стажа си в Европарламента, той заминава да учи магистратура по международно и европейско публично право в Тилбург, Холандия. В момента е по средата на новата магистърска програма по предприемачество и финанси на Института за предприемачи на "Сиско" и Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).

Бойко е познат на аудиторията и с активността си в неправителствения сектор. Той е съосновател на Сдружение 365, което организира безплатни пешеходни обиколки на София (Free Sofia Tour), Пловдив (Free Plovdiv Tour) и Варна (Free Varna Tour) и част от борда на Сдружение Тук-Там, което обединява българи с опит и образование в чужбина.

Защо самият той обаче решава да остане на родна почва и какво го е мотивирало да продължава да се явява на конкурса EPSO година след година разказва в неформален разговор за Кариери.

Пътят до евроинституциите

Стажът ми в ЕП беше общо пет месеца. Спомням си, че тогава можех да кандидатствам на няколко места – в Европейската комисия, Европарламента и други агенции, които също предлагаха стажове. Процедурата по подбор в ЕП беше доста облекчена, само по документи, и имаше журналистически стажове, които силно ме заинтригуваха. Причината беше, че по това време работих като международен репортер в Българската телеграфна агенция.

В пресслужбата работих съвместно с пресаташетата, които отразяват работата на комисиите в парламента. Същата година се провеждаха избори за евродепутати и всъщност стажантите участвахме пряко в кампанията за това. След като приключи практиката ми, бях приет в магистърска програма по международно и европейско публично право в Холандия.

Що се отнася до конкурса EPSO – през 2009 г. се явих за първи път, но не успях да премина още първия етап, който включваше логически и математически въпроси, задачи с абстрактни фигури от типа какво е следващото, както и обши въпроси за историята на евроинституциите. Продължих да се явявам и през следващите години, като ме мотивираше основно фактът, че EPSO е чудесна възможност, която не ти коства почти никакви усилия при кандидастването.

Конкурсът

се провежда веднъж годишно. Въпросите на първия етап са на база обща култура и изискват бързата ти реакция, както и способността да обработваш голямо количество информация. Ако го преминеш успешно, те канят на центъра за оценка (Assessment center) в Брюксел, за който ти покриват всички разходи. През 2011 г. бях поканен да отида на този център, но не успях да се справя с упражненията. Самият аз осъзнах, че не съм достатъчно подготвен, тъй като ми липсваше правилната доза самочувствие и опит.

Вярно е обаче, че всичко хубаво в живота идва с времето си. През следващата година вече имах желания опит, натрупан покрай работата ми в неправителствения сектор. Бях подобрил презентационните и комуникационните си умения, тези за воденето на преговори, интервюта и имах реални отговори на въпросите.

Важно е да се отбележи, че изпитите EPSO са на общо основание и фактът, че си преминал цялата процедура не означава, че си си намерил работа, но пък ти дава правото да бъдеш нает на работа в евроинституциите. Създават се едни списъци, които са валидни определено време и съответно, ако някоя от институциите те хареса, има нужда от теб или отговаряш на нейния профил, може да ти се обади за интервю.

За мен беше невероятен късмет, че бях поканен от Европейския парламент за работа в областта на комуникациите и то в София. Вероятно, ако предложението беше за друга позиция, щях да се поколебая. Работата в сферата на връзките с обществеността обаче абсолютно съвпада с моя опит до момента, желанието ми за работа и дори с контактите ми.

Обратно в България

Реших да се завърна обратно в България, след като изкарах магистратурата си в чужбина, главно поради лични причини. Смея да твърдя обаче, че и първоначалният ми план беше такъв, а именно да видя как стоят определени неща зад граница като образование, система, работа, а после да се прибера.

Когато се върнах през 2010 г. една моя колежка венецуелка от университета в Холандия беше на гости в София и си спомням, че тогава нямах много време да я развеждам из града. В едно заведение видяхме брошура на Free Sofia Tour – на нея нямаше нито телефон, нито електронна поща, а картата беше такава, че трябва да си в района на началната точка, за да се ориентираш. След което отидох с нея да видя за какво става въпрос и се запознах с Крис, който беше стартирал инициативата наскоро.

Стори ми се страхотна идея, баща ми е бил екскурзовод, но никога не съм мислил, че ще се занимавам с нещо подобно. В последствие станахме четирима човека и започнахме да мислим за подходяща юридическа форма за тази организация. Учредихме сдружението Фрий София Тур с нестопанска цел през октомври 2010 г., но без да му мислим много го кръстихме на първия ни проект. В момента обаче организацията ни си има ново име, което скоро ще приемем официално – Сдружение 365, търсим си и ново лого.

Що се отнася до "Тук-Там" (сдружение на българи с опит и образование в чужбина, което е съорганизатор на форум Кариера в България. Защо не?) – в момента, в който се отвори свободна позиция за работа, реших да кандидатствам, защото работата съвпадаше с нещата, които мога и искам да правя. Интересното е, че в трудовата ми книжка пише "Ръководител проекти", но спечелих конкурс за работа като "Супергерой". Това беше и все още е първата и единствена платена позиция в тази организация. След изборите миналата година се включих и в борда на организацията и вече намерихме нов човек, който да поеме ежедневните дейности на сдружението.

Определено работата в тези две НПО-та ми даде шанс да приложа уменията си и да бъда "посланик" на България – пред българи и чужденци. Това вероятно ще ми помага изключително много и в новото ми амплоа на PR на Европарламента в София

Оригинална публикация

Leave a Reply