Икономика | 13.01.2016 

В ситуация на криза трябва желязно спокойствие, хладен ум и ясен план за действие

Кризисният ПР винаги е свързан с много напрежение и стрес. Кризите най-често се случват през почивните дни, късно вечер, когато си в командировка или по време на отпуска. Винаги е много напрегнато и тревожно и колкото и да се опитваш да предотвратиш кризите в областта, в която работиш, вероятността да ги избегнеш е минимална. ПР специалистът трябва да е готов за такива ситуации. И ако това се случи, има правила, които помагат. Изисква се адекватна реакция. Информацията трябва да е добре премерена, синтезирана, осмислена и да се вписва в икономическата и политическата обстановка. Причините за възникване на кризата може да са най-различни, произходът й да е разностранен и цветен. Повод може да са личностни проблеми на ключова фигура в дадена организация или компания, кризата може да е свързана с политически сътресения, с обществено недоволство.
Кризите са най-добрата школа за всеки пиар. В такава тежка ситуация може да изпиташ себе си, да приложиш всичките си знания, може да научиш много нови неща. Това е голямо предизвикателство, което е по-добре да не ти се случва повече от веднъж в професионалното ти развитие. Ако успееш да се справиш с това изпитание и да овладееш възникналата криза, това е доказателство, че си професионалист, и то подходящ за тази работа. В такъв момент трябва да се балансира между много и различни страни, между противоречиви мнения. Много е важно да съумееш да запазиш доброто си отношение с медиите. Не бива да си с изключен телефон, тъй като от теб се очаква да отговаряш, да даваш информация и да си честен. Много важно е при криза вътре в организацията да има добра комуникация и взаимодействие, за да може проблемът да се разреши и обществеността и медиите да получават нужната информация. Важно е, когато един ПР отива да работи за организация, компания или личност, линията на поведение да бъде уточнена предварително.
Ролята на пиара в кризисна ситуация е много важна, той е публичната личност, той е говорителят и е недопустимо да се държи неадекватно. За да бъде разбран, трябва правилно да формулира посланията. Неговата роля не е да вземе всички решения за излизане от кризата, задачата му е комуникационна. Добрата комуникация вътре и извън организацията е задължителна, трябва да бъде поета отговорност, да се вземат всички мерки за решаване на съответния проблем. Работи се в екип и трябва да има ясни стъпки за овладяване на кризата.
Най-сериозните кризи, с които е трябвало да се справям професионално, са били в Комисията за енергийно и водно регулиране, по мое време – ДКЕВР. Тази институция непрекъснато е в окото на общественото внимание, защото тя регулира цените на електрическата и топлинната енергия, на водата и природния газ. Освен това в последните 5-6 години нейните председатели по една или друга причина се сменяха често и това е налагало кризисен ПР. Кризите бяха доста и имаше наситеност във времето. След всичко това вече уверено мога да кажа, че професионално няма какво да ме уплаши. Изкарах пет години в ДКЕВР, Анжела Тонева беше последният председател, с когото работих. Това беше като втори университет за мен, тъй като беше в най-динамичното време, когато се променяха закони, сменяха се правителства, а с тях и председателите на регулатора. Научих се на търпение и на желязно спокойствие в ситуация на криза. В такъв момент трябва хладен ум и ясен план за действие.
В момента стартира либерализация за битовите потребители, а се наблюдава липса на информационна кампания, насочена към тях. Тя можеше да е подобна на тази за цифровизацията, но КЕВР проявява пасивност и обществото не е достатъчно информирано за промените на електроенергийния пазар. Хората трябва да разберат що е то енергийна борса и нейната роля по света и у нас. Какво в случая означава да си избереш доставчик на енергия, когато и никой не ти предлага да стане твоят нов доставчик? Липсата на информационна кампания вещае острата нужда от кризисен ПР на по-късен етап. Обществото е твърде чувствително към сметките за комунални услуги и нямам обяснение защо така небрежно се подхожда към темата за либерализацията.
Рискът от кризи се минимизира с много добро проучване и с периодичен ситуационен анализ. Институция или компания без пиар и пресцентър са застрашени от неадекватна реакция при кризи. Липсата на такъв човек или екип създава усещане за непрозрачност и буди недоверие. Всяка криза рано или късно затихва, но е несериозно важни за обществото организации да работят на принципа "Всяко чудо за три дни".
Истината винаги е важна и пиарите трябва да я казват, колкото и тя да изглежда страшна. Защото лъжата е още по-страшна. Всяка лъжа води след себе си поредица от лъжи, а рано или късно истината лъсва и това създава нова криза. Няма ли прозрачност, няма доверие.
***
Ралица Стоянова е ПР специалист и в момента работи на свободна практика, Завършила е Националната гимназия за древни езици и култури и Факултета по журналистика на СУ "Св. Климент Охридски". Била е ръководител на отдела за връзки с обществеността в Агенция "Прима", след което пет години е оглавявала ПР отдела на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Работила е също във в. "Новинар" и в Нова телевизия.

Стр. 66, 67