Ралица Василева: Ако не беше Си Ен Ен, щях да съм в БНТ

Ралица Василевав. 24 часа | Диана КЪНЧEВА | 2010-01-07 

Ралица Василева е родена в София. Завършва средно образование в английската езикова гимназия в столицата и в Ню Делхи, Индия. След това се дипломира в Софийския университет "Климент Охридски" със специалност английска филология. Тя е първата българска журналистка, избрана за водеща в "Си Ен Ен интернешънъл". Отразявала е войната в Босна, Арабско-израелския конфликт и много други международни събития. Интервюирала е редица световни лидери, сред които са Михаил Горбачов, Ариел Шарон, Хенри Кисинджър и др. Наскоро бе у нас, за да снима филм за промените след демокрацията по поръчка на Си Ен Ен.

- Г-жо Василева, смятате ли, че чуждите зрители могат да разберат недоволството у нас от дългия преход – уж сме свободни, пък пак недоволни?

- Филмът ми е за събитията малко преди и след падането накомунизма, около 10 ноември 1989 г. Документалната поредица на Си Ен Ен, от която филмът е част, се нарича “Есента на промяната" и проследява събитията около падането на комунизма в Централна и Източна Европа. Мисля, че от чисто човешка гледна точка международният зрител ще оцени какво е струвало на българите и на останалите източноевропейски народи да осъществят един труден преход от тоталитарен режим към демокрация и пазарна икономика – преход, който светът не е познавал до този момент.

- Какви интервюта заснехте за филма, с кои личности и защо точно тях предпочетохте?

- Интервюирах участниците в събитията отпреди 20 години както от управляващата по онова време комунистическа партия, така и дисиденти, и опозиционни лидери. Всички тези хора представляват двете страни, които движеха прехода. Интервюирах първия свободно избран президент след комунизма-Желю Желев, Александър Лилов, Емил Кошлуков, Нери Терзиева, за която аз работих като млад репортер, Соломон Паси, Атанас Семерджиев, Цецка Цачева, Евгений Михайлов и други личности от този период.

- Пред Би Ти Ви споменахте за посещението си в старозагорския затвор, разкажете как вплитате епизода във филма.

- Там ме заведе Емил Кошлуков. Той ми разказа как на 19 години е бил затворен, как е прекарвал времето си заедно с други дисиденти, какви са били условията. От затвора ни оказаха огромно съдействие – имахме възможност да снимахме крилото, където са били държани дисидентите.

- Какви други интересни места посетихте?

- Снимахме символите на старата власт. От парламента получихме разрешение да снимаме бившия кабинет на Тодор Живков, дори ни позволиха да се качим на върха, където преди се издигаше петолъчката, сега заменена от българското знаме.
Снимахме и на паркинга, където в годините на комунизма се намираше мавзолеят и където манифестирахме пред Тодор Живков като ученици.
Присъствахме на репетиция на студентския танцов състав "Зорница". Танцьорите репетират на студено, със стари носии от комунистическо време, но продължават да печелят международни награди. Държавата вече не ги субсидира, но имат свободата да пътуват и да решават своите изяви и своето бъдеще. Свободата да определяш съдбата си – това за мен е едно от най-големите постижения на прехода.

- Той е част от няколко филма за падането на режима в различни соцстрани. Разкажете за проекта "Есента на промяната".

- Поредицата отразява събитията, които доведоха до падането на комунистическите режими в Източна и Централна Европа – в нея са включени документални филми за Полша, Унгария, Германия, бивша Чехословакия, Румъния и, разбира се, България. Аз направих филма за България, защото съм българка и защото отразявах тези промени като млад репортер. Работих в Българската национална телевизия до септември 1991 година. Това бяха невероятно значими години в моя личен и професионален живот… Но предложението за работа в Си Ен Ен не можех да откажа и заминах за Атланта.

- Лично на вас как ви изглежда България 20 години след промяната?

- Въпреки че не живея в България, аз се прибирам всяка година и винаги намирам промени. Този път впечатление ми направи новото метро с новите станции. За мен като журналист обаче най-ценна е възможността да наблюдавам хората и да слушам техните разговори, докато съм в страната.

- Ако не беше 10 ноември, каква щеше да е професионалната ви съдба?

- Всъщност аз почти не заминах за Атланта… Ако си спомняте, през август 1991 г. имаше преврат в Съветския съюз – за една седмица комунисти, които бяха против перестройката, свалиха Горбачов от власт. За една седмица не знаех дали ще замина за Атланта.
Ако не бях наета от Си Ен Ен, с удоволствие щях да продължа да работя в БНТ. Имах чудесни колеги, с които много се разбирахме и работихме с огромно желание.

- Кое може да ни вкара в новините на Си Ен Ен и по какви поводи сме споменавани?

- България се споменава по различни поводи – във връзка с приемането на страната в НАТО и Европейския съюз; по време на избори и други събития. Мисля, че е чудесно, че в продължение на няколко дни Си Ен Ен показа половинчасовия документален филм за 20-годишнината от падането на комунизма в България.

Стр. 24

Leave a Reply