БНР, Христо Ботев, Нашият ден | 18.01.2016 

Тема: Анализ на процесите в обществото
Гост: Деница Сачева, ПР специалист

Водещ: Ето го дългоочаквания ми гост, третият в студиото. Винаги го казвам това, ще кажат моите редовни слушатели. Да, защото хората, които идват тук, всеки един е ценен. Те са толкова различни, повечето от тях никога не са се срещали в живия живот, но това са хора, както твърди мантрата на тази рубрика, които са на гребена на вълната и изпълняват своята мисия, независимо дали са във фокуса на прожекторите или не са. Казвам добро утро на Деница Сачева, една невероятна млада дама на небосклона на България. И днес в този снежен ден – свежа, усмихната и, направо ще кажа, силна и целеустремена както винаги. Здравей, Деница.
Деница Сачева: Здравейте.
Водещ: Сега, тук се появява едно „може би” за някои от нашите слушатели, а и за хора, които не ни слушат, противоречие, когато една дама се изявява в бизнес, изявява се като експерт, общественик, а наскоро тя е председател на Асоциацията на пиар агенциите в България; която отглежда, дай боже, с успех и всичко да е наред, малко дете и се справя с живота в България. Изниква веднага въпросът – е как се получава тази работа, какъв е този феномен, кой помага, на какво се дължи. Защото обикновено ние получаваме оплаквания в този живот, който водим, имаме малко (…) за дискриминация, дори в днешния 21-ви век, и към жените като работещи, като заплащане, като всичко. Деница Сачева, вашият код за този успех или не стават нещата с кодове?
Деница Сачева: Първо, аз не мисля, че успявам да се справя с всичките тези неща по еднакво добър начин. Така че аз също търся кода – ако някой го знае, да се обади да го каже. Истината е, че времето, в което живеем, е такова, че човек трудно би могъл да си позволи, дори и да иска, да прави само едно нещо. Всеки втори човек се налага да работи и допълнително, да прави няколко неща едновременно, а пък специално полето на обществената ми изява се обуславя от факта, че едва ли някой ще каже, че в държавата всичко е наред. И когато има толкова много неща, които не можеш да приемеш, инстинктивно искаш да ги променяш. Така че всичко това, което правя, не е съзнателно търсене на изява, а е точно обратното. Аз се занимавам с удоволствие с професията и с това си изкарвам хляба, а всичко останало правя, защото се чувствам длъжна и отговорна да го правя. Считам, че когато нещата не вървят, човек трябва да положи усилия – най-малкото трябва да е чист пред собствената си съвест, че каквото е зависело, каквото е можел, когато е трябвало е говори, е говорил, когато е трябвало да дава, е давал, когато е трябвало да помага, е помагал.
Водещ: Все пак не можем да не отбележим – Деница Сачева е човекът, който дава своето мнение открито, дори в зоната на дискомфорта на връзките с обществеността – пиара, за които можем много дълго време да говорим, и то по такива критични теми като бежанци, дискриминация на жените. А и не само – здравеопазване, проблеми от всякакъв характер точно в критичните точки. Случвало ли ви се е някога да изпитвате страх и колебание за тези позиции? И какво ви е коствало това?
Деница Сачева: Първо искам да кажа нещо, което е много погрешна представа. Погрешна представа за пиара е, че той се занимава със създаване на илюзии и с реклама на измамата. Пиарът се занимава с това да намери истината и да предаде тази истина на хората по такъв начин, че те да могат да я приемат. Затова аз не мисля, че има някакво противоречие между това, което правя, и между професията ми. За мен да казваш това, което мислиш, е уважение към другия и свобода за самия теб. А аз определено обичам свободата и това си личи във всичките ми изяви и форми. За страх – да. Изпитвала съм страх като много хора, само че повече ме е страх от това да не се окаже, че когато е трябвало да направя нещо, аз не съм го направила. Страх ме е повече от това страхът да ми е бил господар. Затова аз го изпитвам, но обикновено се опитвам да запазя хладнокръвие и да се опитам да преценя какви са разумните шансове дадена позиция да бъде чута и тогава съответно я изразявам. Или пък когато е критично важно дадена позиция да бъде чута, за да наклони везните на общественото мнение и в друга посока, защото е важно да се знае, особено в днешния свят, че той не може да бъде разглеждан в черно и бяло. Светът е много шарен, много разнообразен и трябва да бъде разглеждан в неговата пълнота, ако хората искат да разберат къде е истината. Да разглеждаш света в черно и бяло е прекалено плосък начин да си въобразяваш, че си намерил истината.
Водещ: Добре. Но сега отиваме и до един съществен момент и аз съм сигурна, че ще получа откровен отговор от Деница Сачева, защото слушателите, които са запознати с биографията ви, пределно им е ясно, чели са и Фейсбук постове, и не само, участия и изказвания в други медии, има разлика във вашето говорене като участник в този процес на връзките с обществеността, пиара, и останалите. Има съществена разлика, поне от моята гледна точка, това си личи, този вид поведение и откритостта. Как мислите, доколко връзката политика-пиар и конкретно в България на нивото, на което се намира, е причина за увеличаването на сивия слой неграмотност, бездушност, безчовечност, робска психика и пълна липса на виждане на перспектива в бъдещето?
Деница Сачева: Разговорите, които обществото води помежду си, са безспорно част от причината за това да се развиваме или да деградираме, просто защото тези разговори могат да те насочат в една посока или в друга. Можеш да решиш, че наистина успехът е въпрос само на това да си агресивен, да си вулгарен дори в някаква степен, циничен. Вярно е, че в последно време действително такива разговори като че ли са повече и те дават обаче своите резултати, както виждаме. Саморазправата в България вече започва да става норма във всяко едно отношение, независимо дали става въпрос за най-тежки форми на саморазправа, стигащи до побой и убийство, или просто до това да срещнеш някой, който да не отговори на твоите очаквания и ти да му се разкрещиш. Не мисля, че има един конкретен виновник за това нещо. По-скоро действително в някаква степен, дори бих казала, че и пиарите, въпреки че има желание и те да бъдат обвинени в общия тон, не мисля, че те обаче са чак толкова виновни в случая. По-скоро действително говорим за една нездрава симбиоза между политици, медии и въобще всички власти. Тоест перманентните опити през последните 25 години четирите власти да станат една. Това е в основата на проблема според мен. И от там нататък има хора, които са по-големи конформисти, които предпочитат да угаждат на статуквото, има хора обаче, които са абсолютно отчаяни и не им се занимава, не им се бори, нямат енергия или преценяват обективно, че няма да им стигнат силите и предпочитат по-скоро да си създават собствени острови, собствени контакти, кръгове, мрежи, в които да живеят и да работят, без да се интересуват от това, което се случва около тях. Аз съм преценила обективно, че за мен нито един от тези пътища няма да е това, което би отговаряло на моето амплоа. Затова съм решила, че трябва да вървя по другия път – той, разбира се, ми струва много, но мен това не ме притеснява, защото аз съм наясно с цената и с рисковете, които плащам. Пак казвам, за мен е много важно да съм сигурна, че съм положила максималните усилия да направя нещо по начина, по който си го представям и по който вярвам, че то ще бъде обществено полезно. Това е моето задължение. Моето задължение като човек е аз да направя тези усилия. А дали тези усилия ще бъдат оценени, дали те ще дадат резултат, дали някой ще ги признае или не, това мен никога не ме е толкова вълнувало или интересувало, защото съм се самонатоварила с лична отговорност да правя неща, които вярвам, че са обществено полезни, а не такива, които са ми удобни на мен.
Водещ: А откъде идва силата конкретно при вас?
Деница Сачева: Аз съм имала личен такъв пример в живота. Отгледана съм от баба ми и от дядо ми, и двамата бяха лекари. Аз просто от ранна детска възраст съм виждала само това. Виждала съм една къща, в която постоянно влизаха и излизаха хора, имаше постоянно хора, на които трябваше да им се решават здравните проблеми, да им се мери кръвното, да им се пишат рецепти, да се ходи до болницата и т.н. И просто такъв модел на поведение съм виждала, така съм израснала. И съм смятала, че това е нещо, което е много хубаво. Не съм възпитавана егоистично и не съм възпитавана в това да преследвам собствените си цели, независимо от всичко. Възпитавана съм в обратното и искам да кажа, че моят личен опит е, че обратното поведение на това да си егоцентричен и да си егоист също води до много високи лични цели. Изобщо не е вярно, че да постигнеш нещо в този живот, непременно трябва да си егоист и безскрупулен. Абсолютно категорично го заявявам, защото считам себе си за човек, който е успял да постигне достатъчно. И в никакъв случай не мисля, че има нещо, което ми липсва, просто защото съм избрала другия начин.
Водещ: Много е интересно да чуем мнението на Деница Сачева точно в този ефир по многобройните въпроси, по които сте взимали отношение. Започвам, като предложението ми е аз давам въпроса и получавам един кратък и точен отговор. Имам чувството, че ще се получи някакъв невероятен калейдоскоп, но да опитаме, да видим. Здравеопазване, България.
Деница Сачева: Здравеопазването е област, за която хората трябва да разберат, че има прекалено много възможности те да бъдат заблуждавани кое е правилна политика и кое – не. И те трябва да вярват само на онези хора, които реално постигат резултати и които дават реален здравен ефект. Тоест онези политики, които в крайна сметка доведат до това в България да умират по-малко хора, да се разболяват по-малко хора, да умират по-малко деца, това са политиките, които са били реформаторски. Всички политики, които водят до спестяване на средства или пък до увеличаване на даването на средства, но пък в крайна сметка няма здравен ефект, това не са политики.
Водещ: Добре, но при здравеопазването – само допълнение – имаме влошаване, поддържане на лошото статукво или някакъв изход през последните месеци например?
Деница Сачева: Имаме една злоупотреба с думите, злоупотреба с понятия като „реформа”, злоупотреба с понятия като „здравно осигуряване”. И просто имаме хора, които не разбират от управление и просто са обикновени политикани, които злоупотребяват с политиката, за да имат тясно политически цели, но всъщност не се интересуват от подобряването на здравето на хората.
Водещ: Бежанци, манипулация, България.
Деница Сачева: Бежанците е една тема, която е изключително чувствителна, защото в тази тема можете да намерите всичко. В тази тема има и страх, има и много смърт, има и много заплахи. Разбира се, има и много възможности. Така че по отношение на България, България все още според мен си въобразява, че благодарение на ксенофобията може да се спаси от това, което се случва. Това, което се случва на практика е по-скоро въпрос на геополитика и въпрос на много сериозни тежки външнополитически решения, които трябва да вземе ЕС и светът. Но разбира се нас ни интересува основно ЕС. Всички мерки, които са свързани с това да се увеличава омразата помежду ни, не само, че няма да ни спаси от заплахите, но и ще доведе до нови заплахи.
Водещ: Роми, българи, социални помощи.
Деница Сачева: Социалните помощи са една политика, която за съжаление е несправедлива не само спрямо всички етнически групи, но тя е несправедлива спрямо хората, които всъщност плащат социални осигуровки, защото за съжаление до голяма степен тази политика води до това, че една огромна маса от българското население, включително и роми сред тях, се поддържа в изключително бедно положение без да се развиват възможностите на тези хора, без да се търси начин тези хора по някакъв начин да бъдат обвързани с конкретни мерки, с които те да могат да бъдат приобщени и върнато обратно в обществото. По този начин се създава една трайна прослойка от маргинализирани хора, без значение какви са те. Конкретно и при ромите има и винаги заплахата от етническа злоупотреба и тяхната бедност и неграмотност нерядко се използва в много и различни посоки. По отношение на най-големия феномен, между другото, за купуване на гласове, който винаги се споменава, когато стане дума за роми, дори и там имаме много клишета, защото трябва да си даваме сметка, че доста сериозен процент от ромите в България нямат лични документи и това означава, че те не биха могли да гласуват легитимно. Значителна част от тях гласуват с удостоверения за друго населено място, което идва да покаже, че може би ние не трябва да бъдем толкова критични към това, че ромите си продават гласа, защото може би те не го правят. Може би служителите на реда продават усилията и труда си и така се случва, че всъщност всички сме манипулирани в това. И винаги, когато говоря и призовавам за неомраза, призивите ми за неомраза са точно свързани с това, защото омразата помежду ни ще качи нивото на саморазправа, но същевременно ще създаде една мъгла за институциите, които ще продължат да се крият в своята злоупотреба с власт зад омразата, която ние всъщност ще сме развили помежду си.
Водещ: Кой избира да не гласува в България?
Деница Сачева: Много хора избират да не гласуват в България, дори и хора, които са много разумни и които имат граждански позиции, защото всички хора смятат, че гласът им по някакъв начин няма да бъде отчетен, с него ще се злоупотреби или той всъщност няма значение. И това е наистина един много сериозен проблем, защото вече имаме над 50% от българското население, което не гласува. И с това даваме възможност да се възпроизвежда статуквото. Статуквото ще се възпроизвежда до тогава, докогато масата от негласуващи не намери силите и причините в себе си да излезе и да промени това. Защото сами си давате сметка, че докато има политически партии, които получават такива огромни субсидии, в милиони, има партии, които имат над 100 млн. във влогове, това означава, че колкото по-малко хора гласуват, толкова по-лесно се манипулират изборите. Знам, че тази мантра не е достатъчна за хората, които са на терена на негласуващите, но си мисля, че все повече и повече трябва да се обяснява на обществото какви са механизмите за гласуване, какво се случва, когато гласуваш реално с твоя глас. И трябва да се търси начин да се мобилизират по-големи маси от хора да гласуват, ако искат да променят действително статуквото.
Водещ: Деница Сачева в действие. Нарочно направих този опит за калейдоскопа, мисля, че и слушателите разбраха за какво става дума, ако досега не са знаели. Коя тема пропуснах от тези, които са свързани с вашата мисия, поне досега, от тези въпроси?
Деница Сачева: Не знам, аз говоря по много теми, макар че ключовото винаги в тях е свързано с комуникацията и с общуването, с натиска, който гражданите би трябвало да оказват върху институциите те да си вършат работата. Защото моят голям проблем винаги е бил този, че институциите насърчават диалози между различни групи граждани с цел в тези конфликти между отделните групи граждани институциите да останат скрити. И това важи за всичко, без значение дали говорим за здравеопазване, за социална политика, за образование, за икономика, за енергетика. Винаги има едни групи срещу други групи и някак си винаги институциите са по-назад, на заден план. Ролята, изискването и отговорностите към тях, те успяват да прикрият в това. И аз винаги съм искала това да се прави, да се насочва огънят и светлината повече към институциите, за да се покаже в крайна сметка дали тези хора могат да свършат определена работа или не.
Водещ: Сега преминавам на „ти” в този разговор. Ще ни допуснеш ли по-близо в личното си пространство? Останаха съвсем малко минути – как минава един твой ден, домашният уют обичаш ли го, занимаваш ли се с домакинска работа? Изобщо нещо, което е характерно за този твой личен свят на българската жена, на майка. За останалото знаем. Кога намираш време за това?
Деница Сачева: Намирам време, особено сега, откакто имам дете и трябва да му отделям достатъчно внимание. Така че основният ми личен свят е моят син Виктор и всичко, което е свързано с него, с четенето на приказки, с играенето на различни игри с него и с ученето в момента на отделни думички, които се опитваме да кажем. Така че в общи линии моят свят е свързан с него. В съвсем чисто личен план обичам да отглеждам цветя, това ми носи успокоение, носи ми удоволствие. Събирам слончета. И като всяка жена обичам да готвя, но честно казано го правя максимум два пъти в седмицата.
Водещ: Това е просто, не очаквах толкова… Нещата наистина са възможни. Деница, ако се върнеш към своето детство и направим една връзка – това, което си представяше тогава и това, което си сега – мислиш ли, че си родена под щастлива звезда?
Деница Сачева: Аз определено съм много щастлива и така се чувствам. Чувствам се в хармония. Интересно е, че аз никога не съм имала желание да ставам нещо конкретно като дете. Просто живеех така, че да трупам постоянно някакви нови впечатления, нови знания, нови умения. Знаех, че всяко едно ново знание и ново умение по някакъв начин ще ми помогне за следващото ниво, в което ще се развия. Никога не съм си представяла нещо конкретно. Точно и заради това вероятно се занимавах с много и различни неща. Накрая открих, че точно в комуникациите мога да използвам всичките си знания и всичките интереси, които имам. Затова и се насочих към тази професия и не съжалявам, защото продължавам да смятам, че от разговорите ни помежду ни ще се роди еволюцията.
Водещ: Аз много благодаря за този разговор. Деница Сачева – трети в студиото днес, на 18 януари, в един прекрасен снежен ден – председател на Българската асоциация на пиар агенциите. Дай боже наистина тази комуникация да остане чиста като днешния сняг. Деница, заедно закриваме днешния ефир.
Деница Сачева: Благодаря.
Водещ: И аз благодаря.