Тема: Свободата на медиите
Гост: Иван Бедров, журналист

Водещ:Иван Бедров ще влезе в студиото. Колега журналист, който има какво да коментира свързано и с Дойче веле и не само. Вчера посланикът на Германия у нас постави изключително остро, струва ми се, въпроси за ситуацията с българските медии. Един призив дори имаше, да се отговори на въпроса кой държи българските медии. Дали подставени лица и офшорни субекти не го правят, даде пример с Германия, че там това е забранено и недопустимо, а медиите в България симулират свобода, търпят натиск, има сериозна автоцензура, казва той.
Водеща:И поканихме Иван Бедров, защото е присъствал на тази дискусия.
Водещ:Добро утро.
Водеща:Отблизо със сериозно участие, след малко ще разясним точно какви въпроси си поставил и ти, а от вчера има и новина около Иван Бедров и неговия колега от Дойче веле, всъщност бивши колеги Еми Барух, че сте поканени отново да работите за Дойче веле, така ли е?
Иван Бедров: Ами да, за да приключи тази тема, да, имаме разговори. Те се извиниха и публично вчера за целия този конфуз, имаме разговори.
Водеща:Но всъщност конфуз ли нарекоха ситуацията, в която получават писмо от Цветан Василев, след което вие сте отстранени.
Иван Бедров: Аз не успях да присъствам на тази пресконференция. Обяснението, което аз получих е, че има някакво огромно объркване и получихме извинение.
Водещ:При тях? Катарзис са преживели може би. Само да кажем за зрителите, че имаше заради публикации коментарни на Иван и на Еми Барух, официално писмо от Коорпоративна търговска банка, в което те са се оплакали за начина, по който присъстват в техните публикации. Стана скандал, бяха временно отстранени, сега разбираме, че сте поканени отново да работите, те са си проверили фактите дали сте били прави или не.
Водеща:Как двете теми от темата с Дойче веле и вчерашната тема, която разисквахте с немския посланик и не само са свързани?
Иван Бедров: Ами и двете събития бяха в една зала. Аз присъствах само на първото.
Водеща:Само физически ли бяха ситуирани в една зала?
Иван Бедров: Ами не, наистина тази тема не, сега като Лютви Местан с кой предложи Пеевски ще ме натискате, някакси. Да, приключи темата, получихме извинение, казаха още веднъж, и разговори.
Водещ:Тя показателна ли е за всичко останало, за което ни алармира Матиас Хьопфнер, немският посланик?
Иван Бедров: Ами посланикът на Германия всъщност каза всичко това, което ние знаем. Човекът си е направил труда да го събере, просто да го синтезира, и го каза хубаво и впечатлително. Доколкото знам днес тази реч ще бъде разпространена като текст, така че ще бъде доста интересно, който иска да я публикува да я прочете. Това че има неясна собственост, това че има оркестрирани сценарии, както каза той и макар и формално някои медии да нямат нищо общо помежду си ние виждаме как едни и същи измислици се появяват абсолютно дума по дума еднакви на много места. Това ние си го знаем и затова всъщност аз си позволих да задам провокативния въпрос „добре ние какво обсъждаме без човекът, чието име е изписано пред парламента на един голям балон”. И всъщност всички говорят, че той има някакво влияние в медиите, нали аз не знам, за първи и последен път съм го виждал когато носеше чантата на царя 2001 година в нощта на изборите.
Водеща:Той беше част от движението.
Иван Бедров: Да, ама, да носеше чантата му след него. Ама той ли е не е ли той, нали всъщност голяма част от колегите казват, че работят за него, други казват, че не работят, ами да назоваваме нещата с истинските им имена, нали това е.
Водеща:Кой, какво трябва да направи, за да стане ясно медиите чия собственост са, дали някои медии са собственост на хора, зад които стоят неясни интереси и финанси.
Водещ:Или много ясни, необявени.
Иван Бедров: Кой, какво да го разделим на кой. Първо ние, журналистите, всъщност наша е отговорността. Ако повечето от нас се съгласяват да нарушават правилата на професията всекидневно тогава всичко това, което го имаме ще продължи сигурно много дълго.
Водеща: И какво да участват в манипулациите и пропагандата, за която говори немския посланик.
Иван Бедров: Да, и ако, не, не за която говори немският посланик, която виждаме всеки ден ние. Той само ни припомни. Тогава от 34 място се преместихме на 87 в класацията на Репортери без граници, догодина може, не догодина…
Водеща:По свобода на словото така нареченото.
Иван Бедров: Да, свобода на медиите, може да сме на 187, нали няма никакъв проблем, това е посоката, т.е. всеки от нас, затова много е важно да си припомним какво си обещахме преди десетина години, когато нали помните колко тържествено беше подписан етичният кодекс на българските медии в един хотел, светкавици, букети, главни редактори, издатели и т.н., беше много тържествено. И почти 10 години по-късно, не помня точно датата, всъщност нека да го…, ние не спазваме, ние имам предвид масата колеги.
Водещ:Дълбоко лицемерие ли е това, всички сме насяно за какво става въпрос.
Водеща:Или страх?
Иван Бедров: Въпрос на личен избор, според мен. Нека само да припомня, и обещахме да пазим личното достойнство, примерно, не помня дали е така формулирано, преди няколко седмици едно 14-годишно момиче, мисля, че от Плевен беше, което беше наръгано с нож в главата. Тази снимка се появи на, не мога да ги изброя на колко първи страници. И когато вчера припомних този случай всъщност издатели, главни редактори на тези вестници, казаха, „да, да, много лошо, че не се случи етичният кодекс”. Нали всеки носи лична отговорност, то не е нещо във въздуха.
Водещ:Друг въпрос, трябва ли да се направи някакво разследване или някой да прояви любопитство от страна на Народното събрание например, каква е собствеността, има ли скрита собственост, има ли офшорки, има ли подставени лица, нещо което и посланикът каза, в Германия веднъж на всеки 6 месеца се публикува собствеността, вида и размера на участието на всеки съдружник, промените. Разбира се, по принцип може да се работи с подставени лица и с офшорни субекти, но в моята страна това е забранено, казва той.
Иван Бедров: Това не е проблем според мен само на медиите, това е проблем изцяло на бизнес средата в България. Всъщност ние в някой друг сектор вероятно имаме същата картина, нали и там има подставени лица, и там има някакви офшорки, които минават през още три офшорки и не знаем какво, а всъщност ние знаем кой кой е до голяма степен, но черно на бяло не е ясно и всъщност става дума за нормална бизнес среда, прозрачна, в която е ясно къде отиват парите, ясно е кои са субектите и има работещи институции, защото има комисия за защита на конкуренцията в България.
Водеща:Ще бъде ли чут немският посланик, пак се връщам към новината от вчера, защото критиката му и анализът му е безпрецедентен, и когато говорим за българските медии нашите зрители трябва да знаят, че този разговор засяга тях, не нас журналистите, засяга и тях със страшна сила.
Иван Бедров: Да, всички нас като граждани, защото всъщност правото да получаваш свободна и обективна донякъде информация е основно право в демокрацията и всъщност гражданите са лишени от това право до голяма степен.
Водеща:Ще бъде ли чут посланикът например от парламента, както казва Виктор, защото си спомням, че при предишна негова проява, малко след предложението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС той и неговият колега- френският посланик, който си тръгна без орден, както добре знаем, санкциониран от външно ни министерство, говори за подобни неща в по-синтезиран и кратък вариант. Тогава защо хората протестират, ние подкрепяме протестиращите, казаха двамата посланици, след това обаче бяха заклеймени като че ли от управляващите с думите „ Не на (..) във вътрешните работи”.
Иван Бедров: Понеже ти попита в началото парламентът ще чуе ли. Кой парламент, този парламент?
Водеща:Този.
Иван Бедров: Е какво очакваме от него, този парламент зависи от една група хора, които не се знае на чии разноски ходят в Брюксел, след това заплашват медиите, ако се позаинтересуват какво е станало в онзи ресторант. По същия начин, по който заплашваха, когато се позаинтересувахме какво е станало в самолета на Луфт Ханза преди няколко години. Преди това председателят на този парламент изпрати едно писмо, в което размаха пръст и каза „абе вие, нали, по-добре не така”. Какво да очакваме от този парламент?
Водеща:Ето го и плавният преход към следваща тема. Благодаря ти Иване. Големият въпрос Иван току що го повдигна. На чии разноски и колко е струвало посещението на 22 народни представители, предполага се, защото не се дава информация, от парламентарната група на Атака в Брюксел.