Водещ: Сайтът за разследваща журналистика „Бивол” и приятели организират кратък практичен курс за журналисти блогъри и членове на неправителствени организации, които се интересуват от методите за защита на източниците, информацията и комуникацията от неоторизиран достъп. Темата е с елемент на оценка състоянието на правата в България „Защита на информацията в условия на полицейска държава”. Сега ще разговаряме с Атанас Чобанов, журналист от bivol.bg. Здравейте!
Атанас Чобанов: Здравейте!
Водещ: Сега, то можем да поразсъждаваме на тема колко е полицейска държавата, като стана ясно, че полицията се издържа от дарения на съмнителни граждани, така че може да се окаже, че тя не е полицейска, а нечия друга вече, но това в скоби.
Атанас Чобанов: Да, направо е гражданска държава и тя се издържа от даренията на гражданите и фирмите, на които не им се проверяват колите и можем да предположим също, че не им се прилагат СРС на тези дарители.
Водещ: Между впрочем вече беше споделено и в ефира на „Хоризонт”, че практиката с даренията не е само българска. Имало я в Холандия, Великобритания и в Съединените щати. Вие като цяло как коментирате тази тема, тъй като после ще продължим с нея и с коментар, свързан с очакване на радикалните промени?
Атанас Чобанов: Моят коментар е кратък. Това е вид подкуп, особено ако се окажат верни твърденията, че не се проверяват коли на фирми, които са дарили пари на МВР. Това си е направо подкуп. Че има дарения в други страни, има, включително американското правителство е дарило много милиони от свои програми за подобряване на работата на МВР, за изграждане на лаборатории, експертни лаборатории в криминалистиката. Това са дарения, така да се каже, от американските данъкоплатци на българските полицаи. Друг е въпросът какъв е резултатът от тези дарения. Виждате, че една лаборатория по криминалистика не може да се произнесе с месеци за автентичността на едни СРС.
Водещ: Днес вестник „Дневник” е посветил един припомнящ коментар на тази дълга сага, наречена Тановгейт. Със сигурност още в самото начало бяха направени много уговорки и ни беше намекнато, че няма да научим истината. Междувременно и обществото забрави за този скандал.
Атанас Чобанов: Да. За съжаление, късата памет на българското общество е голям проблем за установяването на ясни правила и на чувство за отговорност у политиците. Практически резултатите от този скандал са, че един човек се оказа с чест и достойнство в тази държава във висшия ешалон, това е Цветелин Йовчев, който пое отговорността за изцапаното бельо на министъра, министър-председателя и т.н., хората, които са замесени в този скандал, всички други се скриха, снишиха. Главният прокурор забрави, млъкна, потъна в мълчание. Забави се разследването, още не е приключило, разследване и явно няма да научим истината скоро…
Водещ: Да, защото и вие това, което вие споменахте, че няма лаборатория в България, която да се ангажира с категоричен отговор, който всички очакваме.
Атанас Чобанов: Да. Това е много странно, тъй като наистина, и това излиза в американските дипломатически доклади, изтекли в „Уикилийкс”, щатите са налели доста пари за времето си, става въпрос за десетки, да речем, над 10 милиона долара, за да изградят такъв капацитет и какво е станало с този капацитет технически не е ясно, след като не могат или не искат, може би не искат да се произнесат категорично, защото в условията на полицейска държава хората рискуват местата си и кариерата си.
Водещ: Категоричен ли сте в това, че е полицейска държава? Питам ви, защото имаше възможност в един период, когато те бяха по-смели, представители на полицейските синдикати, които говориха и заявяваха гражданска позиция. Сега между другото това не е така. Няма ги. Та тогава и самите полицаи даваха да се разбере, че не са съгласни с това, което се случва в МВР. Всъщност полицейска ли е държавата? Това ли е точното определение, или?
Атанас Чобанов: Ако се върнем към анекдотичното определение на Ленин, че полицейска държава е държава, в която полицаят получава повече от учителя, да, полицейска държава е. Друг критерий е броят на СРС, които се прилагат на глава от населението, който е изумително висок. В сравнение със САЩ, където 2008-а мисля, че имаше 3000 СРС, България 2008-а е имала 10 хиляди. Представете си на глава от населението какво ще рече това.
Водещ: А то излезе статистика за миналата година. Вече са 15 хиляди, така че те растат. Това е факт.
Атанас Чобанов: Растат, и това е много тревожно. Има някакви предложения законодателни, които ГЕРБ щял да обсъди в началото на работния сезон, но те изглеждат доста несмели. Трябва да има повече граждански контрол, трябва да има ясни правила кой подписва, примерно, ако главният секретар подписва, може ли неговият заместник да подписва, което означава, че…
Водещ: Че не е единствен.
Атанас Чобанов: … захапал опашката. Пак стигаме до такива абсурди. Сега, важно е хората може би да разберат, че…
Водещ: Да. Всъщност това ли предлагате с този обучителен семинар, да се спасяваме сами, докато все пак някой намери воля да реши радикално проблема?
Атанас Чобанов: Вижте! Когато не можем да имаме доверие в институциите, явно трябва да се спасяваме сами. Но най-вече хората, които са професионално засегнати, т.е. разкриването на тяхната работа, подслушването на тяхната работа може да провали резултата, това са разследващи журналисти, блогъри, също хора, които са активни в интернет, организират за някакви граждански каузи и съответно неправителствените организации, които също работят за прозрачна държава и за непрозрачни граждани, за това се борим. Те могат да се защитят с няколко елементарни безплатни технически средства и идеята е да им покажем нагледно как става това и да им дадем арсенал, за да не се подлагат на риск да изтече тяхната работа при институциите или при бандитите, което е по-лошо…
Водещ: Бандитите…
Атанас Чобанов: Имаше една информация…
Водещ: Да.
Атанас Чобанов: Една информация, че имало скрити камери в съблекални, където ходели агенти на ДАНС. Това вече…
Водещ: Това е без коментар. Аз мисля, че бандитите отдавна са преди всички по отношение на своята подготвеност. Покрай скандала с Ваньо Танов имаше подробна информация за колко лева откъде какво можеш да си купиш, за да заглушаваш или подслушваш. Въпросът е това, което вие предлагате на колегите, от гледна точка на това да могат да си вършат нормално работата. И е в рамките на закона, нали така?
Атанас Чобанов: Абсолютно в рамките на закона. Доколкото ми е известно, фотографията не е забранена в България, както е забранена примерно в някои други страни, но освен това, дори да се опитат в един момент да ни забранят и това, има начини човек да се предпази като използва наличните свободни технически средства. Сега, виждаме, че властта реагира панически, когато гражданите започват да се самоорганизират. В Египет дори спряха интернета. В Щатите също се заговори за (…), за паник бутон, който да спре интернета в цялата държава. Този (…) икономически, за да предпази властта. Това според мен е приложимо наистина за такива малки държави като България, където е възможно да се случи нещо такова при установяване вече на сериозна диктатура, ако се стигне дотам, но преди да се стигне дотам, ние наистина демонстрираме, че поне професионалистите могат да се предпазват и журналистиката може да оцелее дори в такива трудни условия.
Водещ: Като човек, който работи в такъв сайт, как коментирате призивите, които се чуха покрай събитията в Лондон, че социалните мрежи, новите комуникации, започват всъщност да стават опасни, да се обръщат срещу демокрацията?
Атанас Чобанов: Те са продукт на демокрацията, продукт на прогреса и човешкото развитие и няма как в един момент да станат причина за нейния…
Водещ: Но ако чрез тях се организираш да ходиш да рушиш, както стана във Великобритания?
Атанас Чобанов: За съжаление, в случая се използва за рушене, но в друг контекст се използва за градеж, така че не можем да обвиним телефона, че…
Водещ: По-скоро хората как…
Атанас Чобанов: …или измислянето на азбуката, че е предизвикало социални сътресения, защото Маркс е написал „Капиталът”. Не може да се правят такива…
Водещ: Това е хубаво сравнение. Едно финално изречение за една от темите на вашия семинар „Феноменът „Уикилийкс”, митове, манипулации и реалност”. В какво съотношение са митовете, манипулацията и реалността? Питам ви като хора с ексклузивни права да публикувате в „Бивол” материали от „Уикилийкс”?
Атанас Чобанов: Заповядайте на семинара и ще ви разкажем, но най-общо казано, става въпрос затова, че медиите по някой път изкривяват реалното, фактическото положение на нещата с тази информация, която е изтекла от американски дипломатически доклади. Тя не е измислена, написана от „Уикилийкс”. „Уикилийкс” са само един посредник в разпространението й. Това е едно, второ, има правила при публикуването, които ние сме ги обявили много отдавна, как се формират, публикуват материалите, с оглед… Единствената мотивация и цел на пускането на определена информация в определен момент е тя да се прочете от максимален брой хора. Затова е нужен съответния информационен фон, да не се застъпват нещата. Това е, което прави всяка медия, търси да си вдигне рейтинга и броя на читателите си. Това го прави „Уикилийкс”.
Водещ: Въпросът е, че там излязоха неща, която някой си е мислел, че казва на четири очи, а те пък всъщност…
Атанас Чобанов: Ако погледнете всеки се чувства засегнат.
Водещ: Да.
Атанас Чобанов: Защото на никой не му е спестено нищо. Въпросът е, че в един момент излиза за един, в друг момент излиза за друг. Но това зависи от, както казах, вече от контекста, информационния фон, така че да се постигне максимален…
Водещ: И важното е, че ти си го казал, така че в крайна сметка, когато стане достояние, трябва да си носиш отговорността. Благодаря ви! Атанас Чобанов от сайта за разследваща журналистика „Бивол”, преди една дискусия, конференция, на която журналисти и блогъри ще коментират какво може да се направи, за да защитим правата си, правата на информацията в условия на полицейска държава.