БНР, Преди всички | 25.01.2016 | 09:48

Тема: Промените в ЗОП за медиите
Гост: Kристина Христова, Асоциация на европейските журналисти

Водещ: Асоциацията на европейските журналисти България призова президента да наложи вето върху ЗОП и да го върне за ново обсъждане в парламента заради текстовете в него, свързани с медиите. Знаете, покрай дебатите около ЗОП стана ясно, че купуването на медийни услуги ще става вече без обществена поръчка. Всъщност то и сега беше така. Но се очакваше с този европейски закон нещата да бъдат нормализирани. Сега ще говорим за опасенията на Асоциацията на европейските журналисти с Кристина Христова. Здравейте.
Кристина Христова: Здравейте.
Водещ: И така, силно изразихте тревогата си от тези текстове. Всъщност и депутатите се притесниха много от това, което се случва. Но бяха притеснени в малцинството си.
Кристина Христова: Да, за съжаление, много е отчайващо това, че само преди една година новото правителство пое ангажимента да прекрати тази порочна практика с даване на пари по неясни правила на определени медии. Което е една изключително опасна практика за влияние върху медиите. И една година по-късно ние направихме крачка назад. Тоест ние останахме на същото място, а имахме възможност да направим крачка напред, тъй като тези правила и сега са включени в ЗОП с оправданията, че това се изисква от ЕС.
Водещ: Да, какво сочи между другото, да, вашият анализ? Вие сте асоциация, която има достъп до другите държави. Може да проверите дали това е задължително изискване.
Кристина Христова: Не, това изобщо не е задължително изискване. Това е криво тълкуване на директивата. Която дори, ако си направите всички тези, не вие, но всички тези, които се обясняват, че това е с европейската директива, от НС си направят труда да прочетат анализа на Нели Огнянова, която е експерт по медийно право, която е изкарала като факти скорошни решения на Съда, Европейския съд, който обяснява защо и в кои области се прилагат тези изключения, и те са изключително свързани със социално … аспекти, и когато медията е възложител. Тоест това е изключително криво тълкуване на директивата, което става в нашия закон. И това изключение, което е вкарано в директивата, е вкарано, за да се запази независимостта на медиите, а ние го прилагаме по начин, по който да ги направим напълно зависими от управляващите.
Водещ: Добре, какво е вашето обяснение? При положение, че знаем какво е състоянието на медиите в България, при положение, че знаем, че публична тайна е, видяхме го и на изборите, виждаме го непрекъснато как в определени медии се излива с разбира се насрещно очакване държавен ресурс. Защо толкова демонстративно да бъде записано и това в закона?
Кристина Христова: Ами, моето обяснение е, че едни тъмни субекти в нашето управление не искат и не могат да еволюират да живеят в по-демократични правила. Те се опасяват от една среда, медийна, която би могла по някакъв начин да бъде независима. Затова се дърпа, дърпа се към дъното постоянно с такива котви, като това да може да се плаща директно на медия без ясни правила за избора.
Водещ: Вярвате ли, че е има някакъв отзвук от страна на президента, или не?
Кристина Христова: Ами, вижте, ние като гласност, този призив сме го направили с единствената надежда, че това е единствената надежда да се върнат нещата назад. Ако не сме имали някаква надежда, нямаше да го направим този призив.
Водещ: Добре, питам, защото следващият въпрос е какво се случва, ако такова вето няма, законът влезе в сила по този начин, имате ли механизъм, по който като институция, като организация или да понастоявате за някакви допълнителни правила, или да станете, така, своеобразен наблюдател на това какво ще се случва с парите оттук-нататък? Или просто ще регистрираме поредния спад?
Кристина Христова: Значи, ние първото, което ще направим, е отново да подадем сигнал и към Съвета на Европа, където имат специална платформа за такъв тип нарушения на закона, застрашаващи свободата на медиите и наблюдават България с повишено внимание през нашите доклади, и второ, самите ние ще наблюдаваме активно. Защото вие си спомняте какво се случи преди няколко години с Министерство на земеделието и Нова телевизия, които вместо да отразяват земеделската програма, всъщност отразяваха колко е добър министърът на земеделието. Това е нашето основно опасение, че отново може да се използва в тази насока – да се прави ПР на отделни министри.
Водещ: А вие знаете, че също така пък голямото подозрение, когато се постави този въпрос е, че става дума за едни медии, които са недоволни, че парите не отиват при тях, а отиват при други.
Кристина Христова: Ами, това е… За да няма такива недоволни, трябва да има правила защо, при какви медии отива и те са част от парите на данъкоплатците, нашите пари са. Искаме да знаем защо отиват при тези медии, а не при онези, на какви основания, какъв е резултатът и за какво се използват също. Всъщност това е основният въпрос – правилата и резултатите от използването им.
Водещ: Ако трябва да обърнем разговора, понеже вашата асоциация от години води този разговор, включително и на високи, престижни форуми тук, в София. Как трябва да изглежда регламентът, така че наистина да има правила, как едни европейски или национални средства отиват в една медия, как се следи дали те отиват, както казвате вие, за реклама на, да кажем добри практики или за имиджа на някого?
Кристина Христова: Да. Основната, според мен, значи, първо, правилата защо се избира една медия. Защо например, когато се прави една реклама на земеделска програма, трябва да бъде избрана тази, а не тази медия, за да достигне информацията до земеделците, как се разпределят парите по земеделската програма. Това, нали, като начало за условия за избор. Второто, което според мен е още по-важно, е да има ясно изискване след приключване на, нали, договора, проекта или търга, там каквито са били условията по него за изпълнение от страна на медията – да има прозрачност какво точно създава медията срещу тези пари – дали това е било предаване, в което се пояснява на земеделците как да кандидатстват по земеделската програма, или е било програма, по която земеделският министър е говорил за успехите си. Това трябва да е публично достъпно, всичко да могат да стигнат до продукта, който е създаден с пари, държавните пари. Това е изключително важно – прозрачност как са разпределени тези средства.
Водещ: Предполагам, че би било важно и да се разбере какъв е бил ефектът и за самите, даваме пример със земеделците в случая, може да бъде дадено за всеки друг, всяка друга сфера на живота, доколко те са научили именно от тези предавания за тази програма.
Кристина Христова: Разбира се, да. Това би било много хубаво, ако може да се вкара също така в изискванията.
Водещ: Знаете ли защо ви питам? Защото сега говорим за България, но най-вероятно това е и такъв европейски проблем, че едни пари се раздават за комуникация, без всъщност изобщо някой да се интересува дали това, дали има ефект от тази комуникация и дали наистина потребителите, за които е било предназначено, е стигнала до тях.
Кристина Христова: Права сте, да. Има го това в много по-голяма степен, отколкото в България.
Водещ: Нали?
Кристина Христова: Да, за съжаление е така.
Водещ: Тоест да не се, нали, проблемът при нас е, че и без това медийната среда е толкова болна, че ако й дадем още една възможност да се доразболява, не е ясно какво може да се случи. Виждаме всички какво се случва в паралелната на традиционните медии действителност.
Кристина Христова: Да, абсолютно сте права. Това е един от основните проблеми, че ако има някакво усещане за нужда от промяна, то трябва да бъде сложено и в закона.
Водещ: Добре. Обаче хайде сега да поговорим за медиите. Защото напоследък прави много силно впечатление, че точно тези медии, които ние смятаме, че са спорни, които нарушават някакви стандарти, всъщност точно тези медии в момента се оказват предпочитани за властта. Видях, че Съюза на …
Кристина Христова: За интервюта имате предвид.
Водещ: Точно така, точно това имам предвид.
Кристина Христова: Това е, много е странно. За мен това е, аз наистина съм изумена. Значи, според мен, това, че нашите управляващи, тези хора, които се появяват в тези медии, които са абсолютно жълти, не спазват никакви професионални…
Водещ: Всъщност наричаме ги вече кафяви.
Кристина Христова: Да, кафяви.
Водещ: Защото жълтите изглежда по-приемливо.
Кристина Христова: Да, вече са кафяви. Те преминаха стадия дори на научната фантастика, когато тръгват да оплюват някой. Но появяването на такива хора в такива медии, това е тяхното мнение за обществото. Те си казват – значи, обществото ни ще приеме като добър сигнал, че ще ги види в кафявите медии. Значи, те имат изключително ниско мнение за народа, който ги е избрал. Защото ако нямаха толкова ниско мнение за избирателите си, те не биха се явявали в такива медии. Много е срамно това.
Водещ: Да, защото да четеш за политическите амбиции на някой, редом с интимни подробности, при това неверни за друг. Не разбирам къде тук е информацията.
Кристина Христова: Много ниска самооценка на тези, които се явяват в тези медии да дават интервюта, много ниска оценка на населението, което ги е избрало. Това е за мен заключението.
Водещ: Чух, че те се канят и телевизия да си правят. Очевидно има голям глад и интерес според техните представи за журналистиката, която прави. Има ли, според вас, някакъв начин, по който да се противопоставим ние като медии на това?
Кристина Христова: Ами, според мен, единственият начин е като ограмотяваме населението какво е допустимо и какво е недопустимо, да правят едни нормални медии и какво всъщност е журналистика. По друг начин не мога … Ние като журналисти, може би в училищата в университетите трябва да се набива в главите на хората, че това, което се случва – оплюване без факти, без доказателства, това не е журналистика.
Водещ: Ако трябва да сравните периода, в който се намират медиите сега, виждате ли някакъв аналог преди време, българските медии, по-назад във времето?
Кристина Христова: Вижте, аз все пак се занимавам с медии може би от десетина година.
Водещ: То през този период точно такава журналистика?
Кристина Христова: Тогава имаше, според мен, едно търсене на високи журналистически стандарти, имаше разнообразие, имаше един импулс и любопитство към това какво е хубавата и качествена журналистика. Но мисля, че това някъде от 2009 – 2011 г. започна грубото падане надолу.
Водещ: За съжаление обаче, това е проблематично и защото се оказва, че човек, който е засегнат в такава публикация, няма и механизъм, по който да потърси правата си, когато става дума, направи ми впечатление, че Съюза на съдиите беше сезирал Етичната комисия с искане да се види дали публикациите, свързани със Съюза на съдиите в Труд отговарят на етичните стандарти. Но се оказа, че всъщност нищо не може да се направи.
Кристина Христова: Ами, не. То може да се направи. Вижте, Етичната комисия в момента работи, приема сигнали, обработва ги и ги анализира, според мен, правилно. Въпросът е, че те нямат достатъчно публичност, тези сигнали до населението. И второ, всъщност тези медии не се хващат – някой им е казал, една Етична комисия им е казала – …
Водещ: Именно.
Кристина Христова: … нарушили Етичния кодекс. На тях не им пука. На тях дори не им пука, дори да ги осъдят. Те са съдени много пъти. Те са си приели, че всъщност ползите им от това да изпълняват политически поръчки, са много по-големи от това да ги осъдят. Въпреки че аз смятам, че ако много хора ги съдят, те ще си променят отношението. Защото аз съм чувала такъв тип – нали, абе, ние след това започнахме да внимаваме, защото малко солено ни излезе.
Водещ: Добре. Значи, какво да кажем – 2 в 1 – да ограмотяваме хората, и когато са нарушени правата ни, да си ги търсим, за да може да е ясно, че пък не може някой просто да те обижда и да те клевети ей така и та казваш – аз няма да му правя трафик. Благодаря ви. С Кристина Христова от Асоциацията на европейските журналисти България завършваме днешното издание на Преди всички. До чуване от нас.