Тема: Свободата в България и датата 10 ноември
Гост: Рос Джонсън, бивш директор на Радио Свободна Европа

Водещ: Следващият гост в „Седмицата” на „Дарик” радио е бившият директор на радио „Свободна Европа”, Рос Джонсън. Здравейте, г-н Джонсън.
Рос Джонсън: Много се радвам да съм тук.
Водещ: Ще ни помага в превода Константин Грозев, който впрочем е един от организаторите на отбелязването на 60-те години от първото излъчване на радио „Свободна Европа” в България. Всъщност за какво е това излъчване?
Рос Джонсън: Първото пултово излъчване от Ню Йорк е всъщност е август 1950 г. Това е само една много къса програма. В началото започват с около 15 минути на ден. Така че това, което отбелязваме всъщност днес е началото на редовното излъчване на българската секция вече от предавателя в Мюнхен, който започва към края на 1951 г., така че в момента е подходящо да празнуваме 60-годишнината.
Водещ: А вие ставате директор на „Свободна Европа” през 88-а?
Рос Джонсън: През 88-а, да. Аз съм работил 3 години за радио „Свободна Европа” през 60-те години. Аз напуснах и след това се върнах отново като директор през 88-а година.
Водещ: И до 2002-ра стигате до президент?
Рос Джонсън: Аз съм бил в мениджърския екип и от 2002-ра година съм в борда, който менажираше, а след това съм съветник, а иначе съм бил президент на радио „Свободна Европа” от 93-та година.
Водещ: Бил сте началник на радиото на 10 ноември 1989 г.?
Рос Джонсън: Това е вярно.
Водещ: И какво предадохте тогава за падането на Тодор Живков?
Рос Джонсън: Не помня. Трябва да видим в архива точно какво сме предали, но през 1990 г. за първи път посетих като човек.90-а година открихме офис в България, но когато станах отново член на екипа на радиото през 88-а година, въобще не си представях, че това ще стане само две години по-късно.
Водещ: А какво беше последното предаване на радио „Свободна Европа” за България?
Рос Джонсън: Също не мога да ви кажа. Може би трябва да видя. Ние имаме архивите, така че можем да се провери. Да, така че като се върна може би трябва да направя съответната издирвателска работа за първото и последното. Това е една идея.
Водещ: … статистики. Всъщност големият въпрос е, това, което вие виждате днес в България, това ли беше целта на радио „Свободна Европа”?
Рос Джонсън: Целта на радио „Свободна Европа” беше да помогне на Източна Европа да премине границите и да остане извън комунистическата система, т.е. да вдигнем „желязната завеса” и при възможност да спомогнем, колкото ни е възможно, страните от Източна Европа да развият свободните медии. От тогава не съм идвал за по-дълъг период в България. Не съм ужасно информирам какво точно става тук и всяка една страна би трябвало да е в състояние да подобри текущото си състояние. Аз съм сигурен, че и България също трябва да е в такова състояние. Сигурен съм, че нещата не са перфектни, но със сигурност, онова, което виждам днес е вероятно Българията, която бихме желали тогава да бъде България днес, а не, каквато беше 88 година.
Водещ: Понеже много хора и в България се съмняват в резултата от тази промяна, от изявление тази седмица на бивш американски посланик, Джеймс Пардю, излиза, че много хора в Америка се съмняват от добрия резултат от тази промяна?
Рос Джонсън: Аз съм сигурен, че никой днес в Америка не би желал България днес да е такава, каквато е България през 80-те години. Може би някои от американците, които гледат какво става в Европа казват: Нещата в Полша са по-добре, отколкото в България, но това е въпрос на българите да си кажат и да се ориентират.
Водещ: Всъщност вашето радио беше финансирано от американския конгрес?
Рос Джонсън: Винаги. Винаги е било финансирано от конгреса на съединените щати, т.е. от американския данъкоплатец.
Водещ: Това е голям спор, не само в България. Всъщност в целия свят, спорът, кой трябва да плаща за обществената функция на една медия и който плаща, ли поръчва музиката? Поръчваше ли Конгресът музиката на радио „Свободна Европа”?
Рос Джонсън: Много сте прав. Много е интересно как се финансира едно публично радио. Много е трудно да се финансира по пазарен принцип, но в повечето европейски страни, това се осъществява с правителствени средства. В Съединените щати, където съществува националното публично , обществено радио на Съединените щати, което също се финансира от с директни дарения от слушателите или компании, корпорации. С радио „Свободна Европа” ние бяхме достатъчно щастливи. Парите идваха от Конгреса, чрез правителството, но без никакъв програмен контрол, от страна на правителството и Конгреса. Имаше механизми за финансов контрол, ние не трябваше да прахосваме пари, но иначе редакторският контрол беше наш.
Водещ: Помните ли да сте критикувал Конгресът в ефира на „Свободна Европа”?
Рос Джонсън: Много пъти. Критикувахме Конгреса, критикувахме американското правителство и точно по тази причина, ние имахме обратната връзка със слушателите, които казват, че на нас ни вярват, защото ние бяхме критично настроени към собственото си правителство. Ние покривахме и отразявахме, не само добрите, но и лошите страни, като борбата за гражданските права, особено лошото отношение с негърската общност.
Водещ: А добри неща за комунистическия свят, казвахте ли?
Рос Джонсън: Разбира се. Ние сме казвали добри неща за лидерите като например г-н Живков, вероятно не, но ние се стараехме да не бъдем само негативни. Опитвахме се да даваме конструктивна критика да отправяме. Естествено, понякога това се случваше по-добре, отколкото в други случаи,. Ние бяхме сигурни, че никой слушател в Източна Европа, не би искал да слуша радио, в което постоянно му се говори лошите неща там и как няма светлина в тунела. Нашата задача беше да даваме информация за това, какво точно се случва, в България и в света, разбира се.
Водещ: Сега, 22 години след края на властта в България, какво ще кажете за нея?
Рос Джонсън: Конкретно за Живков, това е един негативен период в българската история. Определено Живков беше един от лидерите, може би, даже най-силно подчиняващ се на съветските ръководители. Аз не съм… , но поне от моя гледна точка, информацията, онова, което той е оставил като наследство, е доста негативна.
Водещ: Друг голям спор за медиите. Неутрални или пристрастни трябва да са?
Рос Джонсън: Аз идвам от американски медии, които частично като среда са по-различни от европейската медийна среда. Толкова, доколкото аз разбирам нещата, работата на медиите е да бъдат обективни и да бъдат надпартийни, да не бъдат ясно свързани с която и да е политическа партия, а също не трябва да бъдат свързани с големи, определени, търговски индустриални интереси. Никога да не бъдат едностранчиви. Винаги да дават две и няколко перспективи към съответната история. Винаги има граници. Всяка медийна организация има своята редакторска политика. Естествено, сигурно не съществува такова нещо, абсолютна неутралност, така че си мисля, че всяка медия би трябвало да покрива твърде голям обхват от новини и коментари.
Водещ: Тук се оформи голям дебат около изборите и как да се плаща кампанията в медиите. Едни казват, че медиите са длъжни да дават думата на всички, няма значение, че са частни. Никой не трябва да плаща. На другия край е очакването, кандидатите да плащат даже в държавно-финансираните медии. Как е в Щатите?
Рос Джонсън: Моето мнение е, че медиите трябва да осигуряват трибуна и място за изява най-напред да покриват и освен това да дават възможност за дебати на мненията на основните кандидати, на всички основни кандидати. Ние естествено също имаме платени репортажи и платени … в търговските медии.
Водещ: Знаете ли къде е проблемът? Казвам ви основно, само, че ние имахме 18 кандидати за президент. Всички твърдяха, че са основни и че са получили малко, защото не са били отразявани като основни.
Рос Джонсън: Не знам точен отговор на вашия въпрос, защото от наша страна нещата са различни. Доскоро ние имахме почти във всички избори кандидат на Американската комунистическа партия. Никой не го знаеше кой беше. Да. Не може да искате, особено от търговските медии в Щатите, да покриват съответния кандидат от комунистическата партия, по същия начин, както всички останали. Ако наистина сте имали 18 кандидати, аз не знам как да ви отговоря.
Водещ: За гърците предавахте, нали?
Рос Джонсън: Никога не сме имали предавания за Гърция.
Водещ: Дори по време на военния режим?
Рос Джонсън: НВ закона, с който е създадено радио „Свободна Европа”, радио „Свободна Европа” излъчва само за страните от комунистическия блок. За Съветския съюз е радио „Свобода”, за всички останали е радио „Свободна Европа”.
Водещ: Добре. Защо така? Ако принципът е бил недемократичните режими, че трябва да бъде излъчвано, трудно може да се каже, че режимът на полковниците в Гърция е бил много демократичен.
Рос Джонсън: Естествено, че въобще не беше демократичен режим. Интересно е. Ние трябва да кажем, че нашите предаватели бяха разположени в Испания, по времето на Франко, в Португалия, по времето на Салазар, но ние, естествено, че не сме излъчвали за тези страни. Ние никога не сме се опитвали да бъдем насочени към всички репресивни режими. Ние бяхме създадени, така че да излъчваме само за страните, които бяха под контрола на Съветския съюз. Сега е различно, но такава беше ситуацията тогава.
Водещ: Мисията сега се премества на изток. От миналата година Пощу, нали?
Рос Джонсън: От 90-те години ние се ориентираме към Иран, Ирак, 98-а в Ирак, после в Иран, след това пък към Афганистан, а сега и към Западен Пакистан. Т.е. и разбира се, все още се излъчва за Централна Азия и все още за Сърбия, Косово, Македония.
Водещ: Вярвате ли, че и в тези азиатски държави ще стане, както стана в България? Че „Свободна Европа” ще постигне това, което постигна в бившия комунистически лагер?
Рос Джонсън: Мисията е да се направи това нещо възможно. Това само може да засили съществуващи тенденции в тези страни. Според мен, все още съществуващото радиоизлъчване за страни от Източна Европа ще спре, защото Конгресът наистина има , Конгресът и американския данъкоплатец имат интерес към Близкия изток и арабските мюсюлмански страни.
Водещ: Заглушават ли ви някъде?
Рос Джонсън: Иран определено заглушава, едновременно радио и сателитната телевизия. В Китай също има заглушаване.
Водещ: Някой би казал, защо телевизия? Не аз, не бих го казал, но защо радио, г-н Джонсън? Сега има интернет. Ако трябва някой да му бъде казвана истината, защо пак в радио?
Рос Джонсън: Не, не е демоде. Онова, което стана демоде е късовълновото излъчване. УКВ все още е твърде живо. Ако караш автомобил, не можеш да използваш много лесно в автомобила, карайки интернета, но радио може да слушате. Радиото е една много специална медия. Моите колеги казват: Радиото, това е като някой да ти шепне в ухото. Затова айподите са толкова популярни. Ето защо хората свалят радиопрограми от интернет. Радиото ще продължи.
Водещ: Добре. Следващата ни тема е Гърция. Един от познавачите в България, какво става там. Те, какво мислите, трябва ли светът да плати за гърците?
Рос Джонсън: Това е много, много труден въпрос. Аз не съм икономист. Аз разбирам защо другите европейци не искат да плащат гръцкия дълг. Европейците трябва да решат дали ще има обща валута или не и хора, много по-умни от мен, ще трябва да изчислят, може ли или не може и как може това да стане.
Водещ: Не. Понеже и вие в Америка, хайде, да ви питам за италианците тогава. В Америка сте копирали много от римския модел, дори наричате основните си публични сгради, както са ги наричали в Древния Рим. Готови ли сте да платите на тези, които са ви дали тези идеи?
Рос Джонсън: Не мисля така. Америка също си има своите много сериозни икономически проблеми и тя ще се ориентира все повече и повече навътре, отколкото навънка. Аз съм убеден, че Америка в бъдеще няма да бъде толкова активна, особено най-напред военно, но и политически към останалия свят.
Водещ: Т.е., ако днес трябваше да се направи „Свободна Европа”, радио „Свобода”, американският Конгрес нямаше да даде тези пари?
Рос Джонсън: Точно така. Ако тя не съществуваше и не беше, тя не би могла да бъде създадена днес.
Водещ: Добре. Бившият директор, стигнал до президент на радио „Свободна Европа”, в периода 1988-2002 г., Рос Джонсън в студиото на „Седмицата”, с помощта на превода на Константин Грозев.