Водеща: Добро утро отново. Продължава сутрешния ни блок. Как ние, медиите, се справихме със заложническата криза в Сливен? В продължаваме да търсим отговор на този въпрос, добро утро казвам на Силвия Великова, журналист от БНР и Николай Христов, колега от „Дарик радио”. В студиото остава и Петков, един от психолозите, преговаряли с похитителя Стефан Петров. Сега, извинявайте, обаче, първо, вас да питам. Да уточним, какво гледаше и какво слушаше, похитителят в банката? До кои медии той имаше достъп, за да разберем по какъв начин са оказвали влияние върху евентуални негови решения?
Светослав Петков: От началото имахме информация, че разполага с телевизор и радио. После установихме, че той е имал достъп до интернет и някакво малко радио, което е слушал. Интернетът беше .. време. И остана само радиото и така, в процеса на преговорите, той каза, че има достъп само до радио „Фокус” и от „Дарик радио”. И от там е получавал информация.
Водещ: И като казахте интернета беше на време, имате по-точно кога предвид в хронологията на събитията?
Светослав Петков: Ами, още в началото…
Водещ: На същия ден.
Светослав Петков: 10-11 часа.
Водеща: Откровено ви питам, за да разговаряме и откровено с колегите, медиите по някакъв начин медийното отразяване, лично на вас, в преговорния процес, попречи ли ви ?
Светослав Петков: Имаше един момент, когато така, информацията, която беше изтекла в медиите, не ни помагаше. ВВ никакъв случай и това беше състоянието на пострадалите.Защото така, ние в преговорите го убедихме, че трябва да излезе по най-безболезнения за всички, начин от тази ситуация и че той не е направил нищо в тази ситуация. Няма осъществен обир. Няма ..
Водеща: А от медиите, той чува, че охранителя е в критична ситуация..
Светослав Петков: Прострелян. Че е в критично състояние…
Водещ: и разбира, че е извършил сериозно престъпление и вече от там последиците, стават доста сериозни.
Светослав Петков: И ни беше много трудно да го, да го убедим, че човекът е стабилизиран, че е в стабилно състояние, което така, трябваше да му повлияе на по-нататъшното решение.
Водещ: И на каква струна заиграхте, ми е интересно?
Светослав Петков: Всъщност, много тънка, че в медиите не винаги излиза истината. И че ние черпим информация от източника, че ние, лично сме говорили с лекарите, които извършват и че нашата информация е по-достоверна.

Водеща: Така.
Николай Христов: Ами, ако мога аз да кажа нещо в началото. Значи, според мен, липсваше някаква стиковка между МВР и медиите. Нямаше човек, който да комуникира с медиите. Аз лично мога да кажа, защото бях от хората, които оперативно отразяваха,това беше просто звънене на посоки по телефоните на този, който вдигне, който каже нещо, защото в българската история, когато се върнем назад, такива тежки кризи със заложници е имало преди 1989 г. Не броя случая през 2009 г с отвлечения автобус. Там беше малко по-различно, така че в случая беше едно звънене на посоки на хора от ръководството на МВР, този, който вдигне, този, при който пробием. Така, че и ако МЕВР беше помагало, защото тука сигурно е имало информация, която сме изнасяли и не сме помагали много на МВР, но за сметка на това, пак казвам, нямаше стиковка между медиите и министерството в случая. Може би, трябваше да се дават някакви специални информации. Пресцентърът на МВР излизаше с някакви 2 изречения-3. Сещате се, че това няма как да помогне на един сериозен журналист, в такава ситуация, когарто имаме доста сериозна криза.
Водещ: С 2 думи, доста хаотично.
Николай Христов: Доста хаотично, доста хаотично, факт.
Силвия Великова: Както казахме, на всички това ни беше за пръв път.И на журналистите, и на психолозите, и на полицията. Аз, обаче, слушах вашето изказване, за това как е излязла информация за състоянието на охранителя. Опасявам се, че той наистина е в критично състояние и това, че ние предавахме, че той е в стабилно състояние е информация, която идваше от лекарите. Изобщо, на мен много ми се губи истината в този случай. След едно представяне на този човек като добро момче, което социалните условия са принудили да направи този шок, сега сме в ситуацията да виждаме един закоравял престъпник. Слушам колеги, нали говорим откровено за нас си, които раздават присъди. Мисля, че не е наша работа, да правим това. Хубаво е да изчакаме съда, да издаде своята присъда. Можем да казваме на хората, че може…
Светослав Петков: Това със сигурност е така.
Силвия Великова: ..Че този човек може да получи доживотна присъда. И ако този човек признае вината си, може да остане само 10 г. в затвора..
Николай Христов: Да, защото, извинявай, че те прекъсвам, появиха се информации, наистина вече с конкретни години, присъди..
Силвия Великова: Вживяхме се в ролята на герои. В това събитие, ние не сме герои. Ние сме хората, които трябваше да го отразяват, малко неумело, заради създалата се ситуация. Имаше и друг момент, който оповестихте като много критичен, който е попречил. Това, че той е наркоман.Извинявайте, това беше официална информация, подадена от МВР. Ние нямахме друг избор, освен да я съобщим, в минутите, когато имаше много малко информация. За това, нека, се слушаме в шефа на баретите.
Водеща: Да.
Силвия Великова: За това, че човек осъзнава като дава информация..
Николай Христов: Всъщност, ако мога да добавя едно изречение. Силвия е абсолютно права. През цялото време медиите цитирахме източниците, с които е разполагаме. Поне аз действах по този начин. Говорих с министъра, цитирайки министъра. Говорих с главния секретар, цитирайки главния секретар. Говорейки с премиера, цитирайки премиера. В такива кризи, според мен, тежки кризи със заложници, появяването на не потвърдена информация понякога помага, понякога пречи. За това аз се придържах към една така, тактика, цитиране точно на източниците, които ми подаваха информация. Силвия Великова; И вие сте имали нужда от това, информацията да бъде достатъчно достоверна. Ако имаше човек, който да я съобщава, това също щеше да бъде и във ваша полза. Така ние не знаем кое е достоверно, недостоверно, кое ви пречи, кое не ви пречи.
Светослав Петков: Често пъти ние успяхме с определени приоми, да …
Силвия Великова: Да манипулирате добре, да…да направлявате.
Светослав Петков: Беше важно да разбере той да разбере, че охранителят, който той е прострелял, е извън опасност. Аз мисля, че това се получи и това доста повлия така, на края на процеса.
Водеща: Нека, да изчистим ситуацията с наркомана, защото тук след минути само, ще е самия министър Цветан Цветанов. Ще попитаме и него, за да изчистим до край ситуацията. Умишлено подвеждаща ли беше това, че той е наркоман или напротив, гаф е, че МВР, лично министър Цветанов съобщи, че той е наркоман?и до колкото разбирам, това доста ви е попречило в преговорите?
Светослав Петков: Ами, вижте, ползват се определени приоми, за да стигнем така, да разберем най-бързо, кой е човека вътре. Що за човек е той. За нас беше важно да разберем, характеристики на личността, за да можем да определим линия на действие за напред. ТТ.е.?
Водеща: И за това пуснахте заблуждаващата информация, че той е наркоман?
Водещ: Да видите, как ще реагира, на тази дискредитираща много за него, информация? Нещо, от което той се срамува? Силвия Великова: Добре, защо тогава Росен Йорданов ни се скара, че сме съобщили тази информация по този начин много сме ви попречи ли? И тук ли имаше игра? Ние се объркваме кога всъщност сте били искрени с нас и кога не.
Светослав Петков: Вижте, ние не можем така, през цялото време да..
Водещ: Да разкриваме нашите козове..
Светослав Петков: Да разкриваме нашите козове.
Николай Христов: Защото ще ви кажа, извинявайте, че ви прекъсвам…
Светослав Петков: Нека не даваме повод, следващите, които са …
Николай Христов: Получи се ситуация, в която аз разговарях с хора от ръководството на МВР и те ми казаха следното, на камерата, на която ние виждаме профила на похитителя, отговарят двама души. Христо и Стефан. В момента ние се опитваме да установим, кой от двамата е бил вътре. Не знам до колко вярно е било това, но даже в началото се появи информация, че похитителят се казва Христо, че отново е от Нова Загора. Отново е човек от региона. После чак е бил изчистен профила на Стефан. Но дали това е било вярно, което ни е било подадено като информация или пак е ваша оперативна игра, аз не мога да кажа.
Водеща: Еми…
Водещ: Явно тук отново стигаме до момента, в който вие не искате да разкривате.
Силвия Великова: А може би, защото всички са ужасени това да не се повтори и това сатанизиране на този човек, в момента е точно този страх. След като ние обяснихме, че той е поръчал кола, вафли, каквото и да е там за хората, че се е държал добре с тях. Вечерта видяхме витрините, че са продупчени от хаотичното стреляне. Чухме вече разказите на уплашените жени. Чухме и политическото използване на този случай. България в криза социална. Посягат и правят ето това. В момента ,мисля, че вече сме в другата крайност. Да заклеймим този случай, да накажем много строго този човек, за да няма след него други. Всъщност, това е големия страх на МВР..
Водещ: Не знам, но мое би, тука виждаме ефекта на махалото. Първо, имаше симпатията се появи, ако си спомняте и после.. се лашнахме да го сатанизиран.
Водеща: Ами, въпроса е, тази симпатия, която в момента мнозина хора изпитват, ето има подписка в негова подкрепа, за намаляване на присъдата. Всъщност,ваш продукт ли е в момента тази симпатия, която изпитва в момента българското общество или ?Вие ли създадохте, как да кажа, този херувимски образ на Стефан?
Светослав Петков: Вижте, Стефан, както казаха и от медиите, образът му не е сатанизиран. Това е един човек, който е изпаднал в криза. Разбира се, трябва да получи заслуженото за това, което е свършил. Ние сме му обещали справедлив процес.
Силвия Великова: Само, че заслуженото за рецидивиста е едно, заслуженото за случайния престъпник е друго.
Светослав Петков: Естествено.
Силвия Великова: Всъщност, това е голямото очакване.
Светослав Петков: Процесът ще определи кое е заслужено за него.
Водеща: Силвия и Ники, да обобщим, че времето напредна. Какво искате да се промени в една бъдеща, не дай си, Боже, ситуация, така, че работата между МВР и журналистите, да е много по-синхронна и много по-ползотворна?
Николай Христов: Само с едно изречение, ще кажа. Това беше първия такъв сериозен случай от много години насам. Надявам се втори да няма, но ако не дай си Боже, се случи, трябва да има по-стройна комуникация между министерството и медиите. Това би помогнало и на двете страни.
Силвия Великова: Ами, да цитираме шефа на баретите. Мисля, че няма нужда ние да казваме, какво смята един човек от системата, смята, че това е грешката.
Водещ: Мисля, че около това всички се обединяват, че не беше добре организирана комуникацията.
Водеща: Добре. Много ви благодаря за този разговор. Силвия Великова, Николай Христов и Светослав Петков, в разговор за това, как ние медиите издържахме изпитанието на заложническата криза в Сливен. След секунди новините с Аделина Радева.