в. Новинар | 24.06.2013
Сватбата в ретро влак вече е факт за младата двойка, която спечели обявения преди година конкурс на БДЖ. Почти по холивудски кандидат младоженците за първата ретро сватба във влак се пребориха за наградата на железниците, представяйки най-оригинален сценарий за провеждане на сватбеното си тържество. Това че въпреки статистиката, че всеки втори брак у нас завършва с развод, и още по-мрачните данни за нежеланието ни да се възпроизвеждаме като нация, има двойки, които ги опровергават и избират да се врекат във вярност, е наистина добра новина.
Освен за щастливото събитие в живота им, младоженците могат да бъдат поздравени и за фантазията, която са проявили. Още по-добре ще бъде, ако примерът им бъде последван и от други двойки, особено такива, чиято първа среща е била във влака. А колкото и изненадващо да изглежда, такива срещи все още се случват, и влаковете, въпреки незавидното състояние, в което се намират и далеч не най-привлекателните условия, са място, където продължават да се осъществяват социални контакти на живо, а не онлайн. И макар повечето от тях да траят само по време на пътуването, някои преминават и в по-дългосрочни.
БДЖ пък според признанието на ръководството, чрез сватбата в ретро композиция от парен локомотив, два вагона от влака на Борис III, и салон-вагона от този на бившия Първи от недалечните соцвремена Тодор Живков, се опитва да рекламира атракционните си пътувания.
С надеждата да се превърнат в източник на приходи за закъсалата от години компания. Което едва ли ще е много лесно, като се има предвид, че за реставрация на ретро вагоните няма достатъчно средства, така, както няма средства и за поддръжането в съвременен европейски вид на тези, с които ежедневно част от българите пътуват. Финансовите проблеми на БДЖ едва ли скоро ще бъдат решени и бъдещето на железниците може да не изглежда розово. Статистиките за БГ браковете и демографската криза със сигурност също няма скоро да станат оптимистични. Но няма лошо поне да има свежи идеи и ентусиасти, готови да ги осъществят, и надежда, че някой ден нещата ще се променят.
Стр. 6