в. Струма, Благоевград | 2010-02-08

- Всички говорят, ужасно много е говоренето в България. И вие кръстихте предаването си "Нека говорят“. Не девалвира ли съвсем думата, след като никой не чува и не иска да чува?

- Права сте. У нас говоренето е по-скоро говорилня. Много хора дават компетентни мнения по въпроси, които въобще не разбират. Това, което може бе най-много ни липсва, е ясен критерий кое е добро, кое – лошо, морално-неморално, приемливо-неприемливо. В "Нека говорят“ се опитваме зрителят да придобие този критерий, сам да отсъди. Предаването събира между един милион и милион и половина зрители – значи дори и нормално говорене по важни или забавни теми може да е интересно. У нас има глад за нормално говорене. Щом милион и половина гледат шоу, в което никой не псува или не се съблича гол, значи зрителят в неделя следобед иска нормалност.

- Защо у нас всичко се оцапва, след като излезе в публичното пространство, след като се заплете в политиката?

- Е, това може би си ни е национална привичка. Над нас още тегне и сянката на половин хилядолетие част от Османската империя и половин век псевдокомунизъм. Българинът наистина е свикнал да оцелява, но за съжаление – да оцелява за сметка на другия. Сънародникът не е партньор или брат, а конкурент, съперник в оцеляването, затова обичаме да злорадстваме. А политиката е просто едно измерение на живота ни. Тези политици нали ние си ги създаваме. Те са едни от нас.

- Днес е модерно да се пишат книги, мемоари. Вие какво пишете, освен сценарии?

- Още не съм прописал. Ще чакам да остарея. Един голям вестник ми предложи да издадем историите от операция "Слава“ като книга. Още мисля, как точно да го направим. Има една нова вълна в нашата литература. Ето и в нашия екип има едно момче, много даровит поет – Иван Ланджев. Прокобата на нашата литература е, че тя е на език, който говорят едва 10-ина милиона. Май сме толкова по света. Затова е трудно да създадем "световно“ произведение. Не сме Русия с нейните 150 милиона, или пък англоезичната култура, която практически владее света. Затова и нямаме Нобелова награда по литература. И все пак – имаме Ботев, Вапцаров, Яворов, хора, надскочили границите на езика ни.

- Коя е последната стойностна, качествена книга, която ви е попадала? А коя стои на нощното ви шкафче? Какво се случва със съвременната литература?

- Нямам една книжка. Имам поне десетина, разхвърляни. Чета малко от една, после друга. Ето, сега гледам, че има отворена – някакви мисли от Макиавели, "Непозната вселена“ – което е елементарна физика от автор, който не ми е много познат, и фантастиката "Дюн“.

- От всичко по малко, както е в телевизията? Защо това толкова интелигентно шоу за историята, за мислещите хора – "Операция Слава“, не просъществува? Нима съвременният зрител няма нужда от предаване за самочувствие?

- "Операция Слава“ продължава и в "Нека говорят“. Всяка неделя има такава рубрика, обикновено нейното начало е около 18.15 часа. Но ако разчитаме на телевизията да ни създава самочувствието, няма да стигнем далеч. Телевизията може да е само брънка от общата атмосфера. Като бях чавдарче, искрено съм вярвал, че България е най-великата страна. Такава беше общата атмосфера. Сега истината е следната – не сме най-великите, но не сме и втора ръка хора. А Гугъл е супер, но само ако преди това все пак си прочел и някоя друга книжка. Това ти дава възможност да оценяваш информацията, която толкова лесно откриваш.

- Въобще възможно ли е да се говори за патриотизъм в държава, в която едва ли не през ден има убийство? Сякаш светците и крадците седят на една маса и кроят плановете за общото ни бъдеще.

- Наскоро в "Нека говорят“ Кънчо Стойчев каза: "Айде стига с тези убийства, в Мексико за едно година стават 13 хиляди показни разстрела, у нас за 20 години са станали 150“. И да ти кажа, има правдивост в думите му. Мисля, че все пак хората се дразнят от арогантността на "мутрите“, от липсата на справедливост. И по света има престъпност, но просто у нас тя се "перчи“. Някакси е готино да си "добре облечен бизнесмен“. Сега общественият еталон е "По-добре мутра, отколкото академик в БАН“, а това вече е подмяна на ценности.

- Показното убийство на Боян Цанков какво показа? Срещу свободата на словото ли беше?

- Боби Цанков не е бил журналист, всичко друго, но не и журналист. Така че това показно убийство не беше срещу свободата на словото. Друг е въпросът дали някой истински журналист няма да стане жертва на разкритията си. Журналистът трябва да пази дистанция от обектите, с които се занимава. Не може хем да си разследващ журналист, хем мутра, хем политик.

- Когато се занимавахте с политика в "Гергьовден“, политическият живот по-ясен ли беше? Защо не продължихте?

- Може би точно заради тази хигиена и спазване на дистанцията. Или си едното, или другото.

- Как ще коментирате избора 9 септември 1944 г. да е българското политическо събитие на ХХ век? На второ място спасяването на евреите, а Независимостта на България от 1908 г. чак на трето?

- В нашите глави има страшно много митове. Спасяването на българските евреи е изключително непопулярно по света. Общо взето го споменават, когато някой наш политик отиде в Израел. Значи за нас е значимо, а за другите – не. Иначе 9 септември е значимо събитие, променило коренно живота на всички. Дали е най-значимото? Не знам. Танцьор и певец могат да се изберат с есемес, но да се определя най-значимото събитие с есемес не ми се струва точно.

- Оставам с впечатлението, че сте оптимист за бъдещето на България. С какво го подхранвате този оптимизъм? Какво трябва да се случи, че да почувстваме хубавия полъх за по-мирен и спокоен живот?

- Оптимизмът ми идва от това, което ни се е случвало. Ние имаме и положителни качества. Неслучайно великият ни народопсихолог Иван Хаджийски е написал "Оптимистична теория за българския народ“, а не трагична. У нас има няколко много здрави и положителни култа. Култ към образованието – "да се изучи детето“, култ към имота – да направиш дом, и култ към земята. Може би на тях трябва да се опрем и да си ги припомним.

Стр. 7