Икономика | 13.01.2016

ПР-ът обикновено не е причинителят на кризата, нито е универсалният спасител

Когато се заговори за кризисен ПР, се сещам за наградата ми през 2011 г. от Българското дружество за връзки с обществеността след стачката в жп транспорта, заради която впоследствие получих негативни подмятания, анонимни писма и подобни, че нещата пак тръгнаха към криза, може би лична. Това отличие, като всяко, бе вследствие на обстоятелствата – бях на точното място, в точното време. Тогава мениджмънтът на компанията предприе адекватни действия чрез конкретни срещи и разяснения със служителите в цялата страна. В жп транспорта има потомственост – цели родове и семейства работят в този бранш с над 100-годишна история, и трябва да се реагира по специфичен начин. Мисля, че благодарение и на добре подбрана активност, стачката беше овладяна, но нито аз, нито моят екип имаме основната заслуга за справяне с проблема. Нашата роля беше комуникационна и наградата бе именно за това.
Стремя се да науча хората от моя екип на самообладание. Това е качество, трудно за усвояване, и е човешко да се губи. Пиарът не бива да позволява някой да го сугестира и да му налага реакции. В условията на криза настъпва високо нервно напрежение и е възможно точно в такъв момент някой да ти внуши мнение, поведение, реакция, политика. Затова правилото е: "Запази самообладание, не се страхувай, ситуацията вече се е случила. Страхът и паниката не помагат да се справим с кризата, те само пречат.
При кризи ролята на медиите е изключително важна. Само чрез тях може да бъде балансирано напрежението. В работата си с медиите често срещам неразбиране относно сферата, в която сега работя – непознаване на бранша, на правилата и закона, неглижиране на проблема, дори категоричното му изкривяване. При кризи тенденцията е да се взема страната на по-слабия, на пострадалия. Забравя се, че потърпевшият в дадената ситуация може да е в ролята на нарушител. В опита да открадне, крадецът може да е пострадал. На жп прелез някой заобикаля бариерата, за да мине, но влакът го удря. После четем заглавие "Влак блъсна семейство с кола". Излиза, че едва ли не от страна на машиниста има умисъл, а всъщност шофьорът е поел непремерен риск, като е предприел действия в нарушение на разпоредбите. Статистиката в света сочи, че при този род инциденти в близо 100% от случаите вината е на автомобилния водач. Над нарушителите не бива да има медиен чадър, защото виждаме как през годините броят им ескалира. Медиите не трябва да губят ориентир за справедливостта. Между пиари и журналисти има тънка разделителна линия и двете страни трябва да осъзнаят своята професионална отговорност пред обществото и да не прекрачват определени граници в името на рейтинг.
Една снимка на бяла мечка в Канада, убита от собственика на компанията, за която работех, преди осем-девет години, предизвика вълна от недоволство. Почти по същото време се роди друга голяма криза – слухът за една банка в "БГ мама". Тези два примера за едни от първите кризи вече са добре известни. Практиката показва, че поведението на пиара може да послужи като удобно извинение, но обикновено той не е причинителят на кризата, нито е универсалният спасител. Има ситуации, които не може лесно да се овладеят, въпреки усилията му. В учебниците ще намерите и други постулати, но и клиентът, за когото работите, също трябва да има свои предварително установени правила за реакция. Няма обаче застраховка срещу кризи!
В отношенията между ПР мениджъра и клиента балансът е твърде крехък. Ако твоят клиент настоява чрез лъжа да се търси решение, тогава се изправяш пред екзистенциалния въпрос дали да останеш лоялен към него. В такава ситуация всеки според морала си взема решение как да постъпи. С лъжа обаче никой не стига далече.
И ако въпреки всичко кризата се разраства, не изпадай в паника, не се самообвинявай, овладей напрежението си и казвай само истината. Това рано или късно ще даде резултат. Старото учебникарско правило гласи: "Не лъжи." Пиарът не дава лъжлива информация.
***
Розита Михайлова е пресаташе на Националната компания "Железопътна инфраструктура". Има над 15-годишен опит в областта на корпоративните комуникации и медиите, Присъединява се към екипа на НКЖИ преди 6 години от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, където е пресаташе на министър Александър Цветков. Завършила е факултета по журналистика и масови комуникации към СУ "Св. Климент Охридски" и НАТФИЗ "Кръстю Сарафов", Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Европейската асоциация на комуникационните директори, Съюза на българските журналисти и Съюза на артистите в България.

Стр. 64, 65