в. Сега | Мария ПОПА*, в. "Дилема веке" | 2010-06-08 

Кризата удари не само тиражите, но и свободата на словото в северната ни съседка

Дори президентът Траян Бъсеску си позволи да се обърне срещу медиите.
Тъжно е да се чете току-що излезлият XI Доклад FreeEx – "Свободата на пресата в Румъния" на агенцията за мониторинг на пресата ActiveWatch. Според него през 2009 г. заради икономическата криза е имало по-груба намеса в редакционната политика и по тази причина – намаляване на доверието в пресата. Кризата удари приходите от реклама и доведе до съкращения на 3000 души на медийния пазар – журналисти и технически персонал. Десетки публикации и журналистически материали така и не излязоха, а оцеляващите медийни институции станаха по-податливи на икономически и политически натиск.

Политиците

превърнаха пресата в електорален ринг
Медийните босове бяха принудени да се ангажират с подкрепата на единия или другия кандидат за президент, затегнаха контрола над редакционната политика и сложиха послушни хора на първата линия. Някои шефове започнаха да се появяват в публичното пространство, за да агитират за политически каузи. Много от журналистите не устояха на натиска, предложиха взаимноизгодно сътрудничество на властите и прекрачиха отвъд всякакви етични стандарти, ставайки прости "информационни наемници". Това намали доверието в пресата и удари тиража на някои издания. В същото време някои политици, сред които и президентът Траян Бъсеску, подхванаха кампания за дискредитиране на определени журналисти от големите пресгрупи.
Върна се контролът на политиците върху медиите чрез договори за реклама. Кризата удари медийната индустрия толкова, че политическото и икономическото влияние доведе до случаи на "купуване" на положителни новини с обществени средства. Феноменът е най-видим в регионалния печат, където много от изданията са готови да пускат реклама на местните власти.

Агресия и заплахи

Друг мотив за тревога е, че продължиха случаите на агресия и заплахи към журналистите, понякога и пред очите на пазителите на реда, без виновните да бъдат наказани или санкционирани публично. Например една журналистка бе заплашена с разправа, че "атакувала, оплювала и обиждала" определени лица. Феноменът е толкова по-отчайващ от факта, че журналисти стават жертви на груб натиск от определени институции, политици и публични личности. Предишният министър на културата и вероизповеданията Теодор Палеологу нарече "кретен" и "лъжец" един от журналистите през май тази година, понеже не го цитирал точно.
От друга страна, местните власти започнаха да ограничават под формални предлози достъпа на медиите до публични събирания, изложби, концерти, конференции, мотивирайки се с грижа за морала и закона. Централните власти инициираха повече законови промени с негативен ефект за свободата на словото. Най-важните сред тях са в новоприетите – граждански и наказателно-процесуален, кодекси, които не гарантират прозрачност на съдебните решения. Ограниченията чрез двата нормативни акта на свободата на словото ще са трудни за спазване. Проектозаконът за обществените поръчки бе приет набързо и по този начин даде на политиците улеснение да "инвестират" в "приятелски" медии. В същото време журналистите са обект на наказания. Румънската държава има много загубени дела в Европейския съд за правата на човека именно заради нарушаване на свободата на словото на журналистите.

Трудни свободи

Един журналист бе обвинен в изнудване и му бе забранено една година да упражнява професията след "неудобна" публикация. Според журналиста става дума за търговска сделка, покрай която се оказал жертва на постановка от корумпирани полицаи.
Достъпът до обществена информация стана нежелателен в много случаи. Причината е некомпетентността и нежеланието на някои представители на властта да информират обществото, при положението че и гражданите не си знаят правата да търсят информация. Журналистите си знаят правата, но им липсва финансова мощ, за да съдят държавните институции при блокирането на достъпа им до информация. Някои журналисти твърдят, че тромавото правосъдие и бюрокрация направо ги отказват да водят дела.

Вечният телевизионен проблем

Другото заключение на доклада е, че обществената телевизия все още се поддава на политически натиск. През 2009 г. имаше най-много сигнали от журналисти на SRTV. През миналата година около 300 журналисти от тази медия поискаха бързо да се приеме нов закон за обществената телевизия, за да се намалят "намесата, натискът и политическите поръчки".
Журналисти от различни медии заведоха дела срещу босовете си заради орязани възнаграждения. Авторите на доклада препоръчват на журналистите да се информират за правата си и да не приемат условия по своите договори, които противоречат на колективните трудови договори в медийния сектор.

Проверка за издръжливост

Има и добра новина – направени бяха стъпки за саморегулация чрез приемането на Единия етичен кодекс, иницииран от Конвенция на медийните организации и на Медийната комисия на Румънския пресклуб. Но като цяло 2009-а бе сериозен изпит за журналистическите способности.

*Мария Попа е експерт на ActiveWatch – Агенция за мониторинг на пресата, и е съавтор на Доклада FreeEx "Свободата на пресата в Румъния"

Стр. 14